Решение № 339 от 10.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520100140 по описа за 2025 година

В исковата молба ищецът Д. С. М. твърди, че заедно с ответницата А. Т. Х. са родители на детето Ст. Д.ов М., роден на 31.10.2016г., с ЕГН: **********. Със съдебна спогодба по гр.д. № 909/2021г. по описа на РРС, родителските права върху детето Ст.

Д.ов М., роден на 31.10.2016г. са предоставени на ответницата А. Т. Х., като му е определен режим на лични отношения с детето Ст. и му е присъдена месечна издръжка за детето в размер на 170.00 лв. С решение № 432/01.04.2023г., постановено по гр.дело №4207/2022г. по описа на РРС, месечната издръжка е увеличена от 170.00 лв. на 240.00 лв., а режимът на лични отношения е изменен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с приспиване, 25 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и официалните почивни дни по време на Коледните и Великденските празници през всяка нечетна година и Новогодишните празници през всяка четна година.

В хода на производството по гр.д. №4207/2022г. на РРС се установило, че детето Ст. страда от „Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип”, като вещото лице в приетото заключение по назначената съдебна психологична експертиза е посочило, че такава диагноза се среща в занимарени, малтретирани, лошо гледани и нещастни деца. Вещото лице констатира наличие на негативни промени у Ст. недостатъчно развити интелектуално ниво, усвоени умения и навици, емоционално развитие и способност за социална адаптация.

1

Ищецът твърди, че ответницата, която упражнява родителските права по отношение на Ст. до настоящия момент не може да осигури подходяща семейна среда, която да е благоприятна за психоемоционалното и интелектуално развитие на детето.

Майката живее във фактически брак с друг мъж, има второ дете, което е фаворитизирано. В същото домакинство живее и бабата на Ст. по майчина линия. Ст. споделял, че е малтретиран от майка си, баба си по майчина линия, както и от новия партньор на майка си. В началото на м.април 2024 г. ответницата е подала сигнал до Първо РУ - Русе за отправени към нея, Ст. и другото й дете закани за убийство от настоящия й партньор И.Н.П., физическо и психическо насилие над нея и децата, извършени от него, за което е образувано гр.дело №1884/2024г. по описа на РРС, V гр. състав и има издадена Заповед за незабавна защита от 02.04.2024 г. по ЗЗДН.

Впоследствие ответницата оттеглила молбата си, за да запази връзката си с бащата на второто си дете.

Ст. е вече на 8 години и през учебната 2024г./2025г. е ученик във II- ри клас в ОУ „Братя Миладинови” – гр.Русе. През миналата учебна година е учил в СУ „Васил Левски” Русе, но поради проблеми с успеваемостта в училище и социалните контакти със съученици, ответницата го преместила в новото училище. Бащата случайно узнава, че в ОУ „Братя Миладинови” Ст. е определен и третиран като дете със специални образователни потребности. Точната причина за това не му е известна, тъй като майката е забранила да разговаря с класния ръководител и се противопоставя бащата да получава каквато и да е информация за детето. От ответницата знае, че лекува Ст. при д-р В.Х. детски психиатър в Център за детско здраве „НИШ” Русе, но на бащата отново му е отказана информация от там за заболяването, от което страда Ст., тъй като не упражнява родителските права.

Счита, че майката не може да осигури благоприятна семейна среда за психическото, емоционално и умствено развитие на Ст., среда в която детето да се чувства сигурно, защитено и емоционално удовлетворено.

Ищецът твърди, че детето постоянно изявява желание да живее с баща си и при всяко посещение в дома му и не желае да го връща при майка му. Когато се подготвят за връщането му, детето се разстройва много и започва да плаче. Когато е при баща си, Ст. е добре обгрижен, задоволени са не само физическите му потребности, но той се чувства емоционално удовлетворен и спокоен. Счита, че за разлика от ответницата, може да осигури по-добри условия на живот, по-добра и стабилна психо-емоционална среда и по-добри грижи, възпитание и подкрепа за Ст., които да съответстват на неговите интереси, здравословно състояние и възраст.

Налице са промени в обстоятелствата, при които по-рано са постановени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Ст., местоживеенето му, личните отношения, които налагат тяхното изменение, като 2 размерът на последната определена месечна издръжка - 240 лева е достатъчен да задоволява потребностите на детето към настоящия момент.

Иска от съда да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Ст., местоживеенето на детето да бъде при бащата в гр. Русе, кв. „*********, да бъде определен режим на лични отношения на майката А. Т. Х. с детето Ст., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, 25 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата, както и официалните почивни дни по време на Коледните и Великденските празници през всяка нечетна година и Новогодишните празници през всяка чезна година, като при осъществяване режима на лични отношения с детето Ст., майката да го взема и връща от и в дома на бащата в гр. Русе, кв. „*********, ул. ***********. Да бъде осъдена ответницата да заплаша на малолетното си дете Ст., чрез баща си като законен представител, месечна издръжка в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до 10-то число от месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

Претендира и направените деловодни разноски.

В срока за отговор ответницата е изразила становище относно неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че полага адекватни грижи за детето, осигурява подходяща среда и че твърденията за вредна среда и насилие не са доказани по делото.

Същата е предявила насрещен иск против ищеца по делото с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 от СК.

В срока за отговор ответникът по насрещния иск е изразил становище относно неговата неоснователност.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните и като обсъди, събраните по делото писмени и гласни доказателства и становищата на Дирекция "Социално подпомагане" – гр.Русе, дадени съгласно чл. 21, т. 14 от ЗЗкД и при условията на чл.235 ал.1 от ГПК, прие за установено следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по гражданско дело № 909/2021 год. по oпиca на Русенски районен съд, е постигната съдебна спогодба между страните по делото, по силата на която родителските права върху детето Ст. Д.ов М., роден на 31.10.2016г. са предоставени на майката А. Т. Х., като на бащата е определен режим на лични отношения с детето Ст. и му е присъдена месечна издръжка за детето в размер на 170.00 лв. С решение № 432/01.04.2023г., постановено по гр.дело №4207/2022г. по описа на РРС, месечната издръжка е увеличена от 170.00 лв. на 240.00 лв., а режимът на лични отношения е изменен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с приспиване, 25 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск 3 на майката, както и официалните почивни дни по време на Коледните и Великденските празници през всяка нечетна година и Новогодишните празници през всяка четна година.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да е налице промяна на обстоятелствата, при които е постановено родителските права да се упражняват от майката. От показанията на свидетеля П. А. П., се установява, че същата е майка на ответницата по делото, като заедно с дъщеря си А. и двете й деца – Ст. и Н. живеят в едно домакинство. Към настоящия момент бащата на второто дете не живее с ответницата. Свидетелката твърди в показанията си, че бащата взема Ст. в определения му режим на лични отношения и те никога не са го спирали. Уточнява, че като го вземе не го връща. Разказва, че когато го вземе в събота го връща чак в понеделник през нощта в 2-3 часа и поради това, че баща му не го връща навреме, се е случвало Ст. да не посети училище или детска градина. Майка му става да го изкъпе и „спало–неспало трябва да ходи на училище“. Пояснява, че майката много пъти и с полицаи е ходила да взема Ст..

От показанията на свидетеля Ст.Д. М., се установява, че същия е баща на ищеца по делото и има непосредствени впечатления, от отношенията , които са изградили детето и баща му. Разказва, че Ст. слуша баща си, нямат проблеми, „ малко са като приятели“. Свидетелят зявява, че детето споделя доста неща с баща си. Ст. е много любопитен, възпитан. Свидетелят помага в грижите за детето. В този смисъл са и свидетелските показания на Р.Д.Д., познат на бащата. Разказва, че отношенията между Д. М. и Ст. са като на баща и син. Детето пита баща си за най-различни неща и той му отговаря. Двамата си контактуват. По негово мнание, преди две години Ст. е бил хиперактивен, докато понастоящем е постигнал някакво равновесие.

Съдът извърши служебна справка по образуваното по молба на ответницата гр.д.№1884/2024г. по описа на РРС, констатира издадена заповед за незабавна защита № 25/02.04.2024 г. в полза на А. Т. Х., и малолетните й деца Ст. Д.ов М., с ЕГН ********** и Н. И.П., с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.Русе, *********, против И.Н.П.. Въз основа на депозирана от А. Х. молба по чл.232 от ГПК, съдът с определение № 1643/24.04.2024 г. е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за незабавна защита № 25/02.04.2024 г. По настоящото дело липсват достатъчно преки доказателства детето да е било пряка жертва на насилие; установява се напрежение и риск, който следва да бъде управляван чрез контрол и защитни механизми, но сам по себе си не обуславя автоматично прехвърляне на родителските права

Видно от предоставените и неоспорени от страните заключения на изготвените по делото основна и допълнителна комплексна съдебно психологична и психиатрична експертизи вещите лица, не са настъпили промени в обстоятелствата и при двамата 4 родители, изменящи съществено възможността им да полагат адекватни грижи за малолентото дете С. М.. Вещите лица, отчитайки обстоятелството, че психолога И. М. е била вещо лице и по гр.д. № 4207/2022 г. по описа на РРС, потвърждава, че не са налице изменения в родителския капацитет на родителите. Вещите лица са категорични, че пълна и рязка промяна на основната семейна среда, без осигуряване на стабилен режим, ясни правила и последователна родителска позиция, би могла да доведе до регрес в поведенческото и емоционалното функциониране на детето.

Съществува риск от засилване на противопоставянето, емоционалната лабилност и объркаността относно авторитетите. Вещите лица заключават, че именно бащата има съществени дефицити, свързани с регулативната и възпитателна функции. Установява се, според вещите лица, липса на устойчив и последователен режим по време на престоя на детето при бащата, както и затруднения в поставянето и отстояването на ясни граници. Бащата често се съобразява с моментните желания на детето, включително в ситуации, които изискват намеса и родителски авторитет. Следва да се вземе предвид, че в контекста на психичното и емоционалното развитие на Ст. следва да бъде отчетена и връзката му с по-малкото дете в семейството на майката.

Наличието на братска връзка представлява важен стабилизиращ фактор за дете с емоционална уязвимост и затруднения в привързаността. Данните сочат, че малкото дете проявява силна привързаност към Ст., което създава възможност за преживяване на значимост, принадлежност и приемане от страна на детето в ролята му на по-голям брат. Поддържането на тази връзка подпомага социалното и емоционалното развитие на Ст., като създава условия за развиване на отговорност, емпатия и усещане за семейна принадлежност. Рязкото или неадекватно прекъсване на тази връзка може да доведе до засилване на чувството за загуба, изоставеност и емоционална нестабилност, особено при дете с установени трудности в сферата на привързаността.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c93fd84-7eda-4471-bd28-d0f32377872e