Решение № 2764 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2764 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330108794 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу К. И. П. от гр. П., с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 204,49 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за периода ******** г. за обект, находящ се в гр. П., бул. „******“ № ***, ет. ***, ап. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ******** г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 19,95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода ******* г. – ******* г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2145 от ********** г. по ч.гр.д. № **** по описа за **** г. на Районен съд П., *******.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни 1 общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., бул. „********“ № ***, ет. ***, ап. ***, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период ********** г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, включваща главница за периода ******** г. в размер на 204,49 лева, както и обезщетение за забава в размер на 19,95 лева за периода ********* г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***** от ******* г. по ч.гр.д.

№ ******* по описа за ******* г. на Районен съд П., ****.с., която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника К. П. – адв. Й., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства не се установява наличие на облигационна връзка между страните, респ. възникнало задължение за заплащане на процесните суми.

Навеждат се доводи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за доставка на топлинна енергия за процесния обект. Възразява се, че не е ясно по какъв начин е отчитан топломера в имота. Навеждат се доводи, че с Решение № 4777/13.04.2018 г. на ВАС е отменена приетата в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването формула, поради което от страна на ищеца не се установява действително потребената от ответника топлинна енергия. С оглед изложеното моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК 2 наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., бул. „********“ № ***, ет.**, ап. ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е бил титуляр на правото на собственост на процесния имот за процесния период се установява от приобщение по делото нотариален акт от ********* г. № ***, том ****, дело № ******* г. на нотариус с район на действие – Районен съд П. /л. ***/, Удостоверение за наследници изх. № ********* г. на Община П. /л. ***/, Договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от ******* г., обективиран в нотариален акт № ****, т.

***, дело № ****** г. на нотариус с район на действие – Районен съд П. /л.

***/, договор за покупко-продажба на недвижим имот от ******** г., обективиран в нотариален акт № *****, т. ***, дело № ******* г. на Служба по вписванията гр. П. /л. ***/ и договор за покупко-продажба на недвижим имот от ******** г., обективиран в нотариален акт № ****, т. ****, дело № ******* г. на Служба по вписванията гр. П. /л. ***/.

3

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. ******. ******., което се кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че през процесния период ********* г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. П., бул. „*******“ № ***, ет. ***, ап. ***, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БТВ, като била подадена общо 193,166726 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 4,93096 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период има три броя монтирани отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРИ за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. Констатирано е че отопляемия обем на имота 135 м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника има три броя отолителни тела тип радиатор. През процесния период има три боря индивидуални разпределителни устройства /ИРУ/ за визуален отчет и един броя водомер за топла вода, отчитан ежемесечно визуално. За имота не са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника по месеци възлизало на общо 1,3684 MWh, в това число 1,3684 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено от вещото лице чрез сравнение на справките за начислена топлоенергия от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ разпределението и начисляването на топлинна енергия.

Настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколК. заключението по същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано. В тази насока следва 4 да се отбележи, че не се споделя възражението на особения представител на ответника за неустановеност на размер на потребената топлоенергия, доколК. формулата в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. е отменена с Решение № 4777/13.04.2018 г. на ВАС, но доколК. последното е обезсилено с Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 на ВАС, отмяната не е произвела действие.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. *****. *******. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния период възлиза на 204,49 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на 19,95 лева.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 204,49 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколК. се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 19,95 лева - обезщетение за забава за периода от ************* г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание 5 чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 925 лева съгласно представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лева – държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 400 лева – депозит за особен представител, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът