Решение № 6 от 06.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Разлог, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200039 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Г.Р.И., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„Х.Б.“№33, е.3, а.10, против НП №*/30.10.2024 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея НП, поради което се моли за неговата отмяна.

В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Я.Т.. Твърди, че при издаването на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са пренесени в атакуваното НП. Отделно от това намира, че в случая жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на управляваното от него МПС.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски. Прилага писмени бележки, в които развива подробни съображения за отмяната на процесното НП.

АНО - редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни док-ства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

На 04.09.2024 г. в 01:35 часа в г.Р. по у.„И.“ с посока на движение от ЖП прелез към сервиз ГР-т., полицейските служители М.К. и А.К. спрели за проверка л. а. марка и модел „М.Ц.К.“ с рег. №*, управлявано от Г.Р.И.. В хода на извършената проверка, полицейските служители са установили, че процесното МПС, лична собственост на Г.И.Р., е със служ. прекратена регистрация на 25.06.2024 г. от ОД на МВР, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради което съставил против жалбоподателя Г.И.Р., АУАН серия GA с бланков №*/04.09.2024 г., като приел, че същият е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички събрани по АНП док-ства, АНО е издал обжалваното НП, в което като нарушение е посочено, че нарушителят "управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е квалифицирано като 1 нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на жалбоподателя му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни док-ства. Съдът ги кредитира изцяло, които оцени същите като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена с/у подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая, противно на оплакванията на жалбоподателя, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

С атакуваното НП, жалбоподателят е обвинен в извършване на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Посочената законова норма предвижда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места.

По делото се доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било със служебно прекратена на 25.06.2024 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. С това деяние от обективна страна е нарушено правилото на чл.140, ал.1 ЗДВП, но въпреки това същото не съставлява нарушение по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, (Нова - ДВ, бр.102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни ПС, за които е получено уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от ГФ по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Следователно, след като регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на 25.06.2024 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, то органът - „ПП" е бил длъжен да уведоми за това обстоятелство собственика на автомобила Г.Р.И..

По делото обаче не се представиха убедителни док-ства за уведомяването на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 ЗДвП.

Действително е направен опит за уведомяване на собственика на процесното МПС – Г.И., като посредством „БП“ЕАД е изпратено Уведомително писмо с вх. №*/02.07.2024 г., но пратката е била оформена като „непотърсена“.

Поради невъзможността за доставяне на уведомителното писмо, на 12.08.2024 г. е поставено съобщение с рег. №*/12.08.2024 г. на инофрмационното табло, намиращо се в сградата на ср „ПП“ при ОДМВР-Б.. Съдът намира, че връчването и ч/з този способ е нередовно, поради следното: Не е посочен адресатът на това съобщение, а от съдържанието му не става ясно кого и за какво се уведомява. Не са отразени имената на длъжностните лица, които са го изготвили и не е посочен срокът, с изтичането на който съобщението се смята за връчено,съгласно изискванията на чл.18а, ал.10 от АПК. Изложеното води до извода, че АНО не е направил необходимото собственика да бъде уведомен надлежно ч/з този способ, 2 още повече,че за да се приложи процедурата на чл.18а ал.10 от АПК, е необходимо преди това да е приключила процедура по чл.18а ал.1-9 от АПК. В хода на делото такава информация не беше предоставена от АНО.

За разлика от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контр. точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в АИС. В тази вр. е и изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, собственикът на МПС да бъде уведомен. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, собственикът няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това от компетентните органи.

От горното следва единственият верен логически извод, че липсата на уведомяване от компетентните органи на собственика Г.Р.И. и наличието на поставени рег. табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния хар-р на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Извършеното от жалбоподателя не покрива субективната страна на адм. нарушение, поради това, че липсват каквито и да било док-ства за това той да е знаел или да е могъл да узнае, че МПС е със служебно прекратена регистрация, или да е могъл да предвиди, че регистрацията на процесното МПС е прекратена. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП, прави деянието, извършено от жалбоподателя Г.И. несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 ЗДвП и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. При това положение в конкретния случай не е налице съставомерния елемент - умисъл.

Гореизложеното намира своето отражение и в Тълк. Постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.

№3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което изрично се прие, че ,,Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП, адм. наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС" и което се явява задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Видно е от текста на тълк. постановление и че не е достатъчно само изпращането на уведомление до собственика, но и получаването му от него /или уведомяването му по друг начин/, за да може същият да се счита за надлежно уведомен, а оттам и да са спазени законовите изисквания на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, е различно от уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ.

Така мотивиран, съдът приема че обжалваното НП е издадено в противоречие с материалния закон, поради което и същото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия разноски в хода на съд. производство. Предвид направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение от 400.00 лева, вместо претендирания размер от 800.00 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените ОСЗ и наложеното с НП наказание "глоба", с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа.

3

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/30.10.2024 г. на Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на Г.Р.И., ЕГН*, с адрес г.Р., у.„Х.Б.“№33, е.3, а.10, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба от 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати в полза на Г.Р.И., ЕГН*, сторените разноски за адвокат от 400.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4