Решение № 6467 от 26.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6467 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110118268 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.

Ищцата М. Г. Г. твърди, че с ответника Й. К. са сключили граждански брак на 03.09.2010. в Република Гърция. Първоначално живеели в дома на майката на остветника, находяща се в гр. Солун, кв. Ореокастро, ***. По време на брака страните имат родите две малолетни деца – Киана Й. Карабаси, родена на 09.03.2011г. и Никифорос Й. К., роден на 18.12.2012г. В молбата се твърди, че отношения на страните започнали да се влошават през 2015г. когато ответникът започнал да закъснява вечер, не се съобразявал със семейните задължения и прехвърлил на ищцата изцяло всички отговорностите за децата и семейството. Тази ситуация довела да множество конфликти между страните, които започнали често да се карат често по различни въпроси. През 2017г. ищцата установила, че ответникът поддържа извънбрачна връзка, като на срещите с любовницата си водел дори децата. Това принудило ищцата в началото на 2018г. заедно с децата да се прибере в България ,където живее при своята майка. В молбата се твърди, че с ответника поддържат връзка по повод на двете им деца. Те гостуват редовно на баща си в Гърция, където прекарват ваканциите там, почивните дни, както и всеки път, когато баща им поискал. Страните имали уговорка ответникът да заплаща издръжка в размер на 150 евро общо за двете деца, но той не изпълнявал задължението си редовно. По изложените съображения моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, да й предостави упражняването на родителските права над ненавършилите пълнолетие деца от брака, като определи режим на лични отношения на ответника с децата и последният да бъде осъден да им заплаща издръжка в размер на 400 лв. за дъщеря им Киара и 350 лв. за сина им Никифорос считано за период от една година назад преди депозиране на исковата молба. Ищцата изразява желание след развода да носи пребрачното си фамилно име – Г.. Изрично заявява, че не претендира ползването на семейното жилище в гр. Солун, което сама е напуснала. Преетендира разноски.

Ответникът Й. К. в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор въпреки редовната процедура по уведомяването му. Същият не се явява и в съдебно зеседание 1

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

Страните М. Г. Г. и Й. К. са сключили граждански брак на 03.09.2010г. в Гърция. При сключването му жената е запазила предбрачното си фамилно име Г.. Въз основа на представени в страната документи е издаден акт за граждански брак № 3024 от 02.03.2011г. от Столична Община, район Възраждане. По време на брака страните имат родите две малолетни деца – Киана Й. Карабаси, родена на 09.03.2011г. и Никифорос Й. К., роден на 18.12.2012г. (малолетни).

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Мария Г.

Илиева (кума на страните), които съдът кредитира изцяло, се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2018г., от когато не живеят заедно. До тогава живеел в гр. Солун.

След като констатирали, че не се разбират и не могат да живеят заедно ищцата си дошла в България с децата. От 2018г. до настоящия момент поддържали постоянни отношения по повод на децата. Бащата идвал да вижда децата през уйкендите, вземал ги при себе си през ваканциите. Освен това заплащал издръжка по 150 лв. за всяко дете. Страните не са правили опити след раздялата си да се съберат отново.

Свидетелят П. П., приятел на страните, чиито показания съдът кредитира напълно, разказва, че съпрузите са разделени от 2018г. Според неговите наблюдения никога не са правили опити за се съберат . Децата ходели всяка ваканция в Гърция при баща си, който заплащал от добра воля парични средства на майката като издръжка .

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, които са във фактическа раздяла от 2018г. и общуват помежду си само по повод общите им деца, според настоящия съдебен състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата грижа за семейството, разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.

Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание не се променя от факта, че съпругът не е взел становище по иска, защото ищецът е категоричен в нежеланието си да продължи брачната обвързаност. Бракът, според чл.46 от Конституцията на РБългария е доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е основано на съгласието на двете страни. Ето защо независимо от желанието на единия съпруг за продължаване на брачната връзка, доколкото по делото се установява, че последната е дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само формално, мъжът е категоричен в нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е възпроизведена в новия Семеен кодекс.

Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.

Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

2

От представеното по делото два брой удостоверения за раждане страните са родители на малолетните деца Киана Й. Карабаси, родена на 09.03.2011г. и Никифорос Й. К., роден на 18.12.2012г. Страните не спорят относно предоставянето на родителските права по отношение на децата, които живеят при майка си и същата желае да ги упражнява. От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки наличието н съгласие между родителите, това число и предвид данните по делото, че за децата през целия им живот основни грижи е полагала майката, съдът намира, че на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с предоставянето на родителските права на майката интересите на децата ще бъдат максимално защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи извод, че последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на деца. Съдът определя малолетните Киана Й. Карабаси, родена на 09.03.2011г. и Никифорос Й. К., роден на 18.12.2012г. да живеят при майка си, която ще упражнява родителските права, а и не са налице изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването им при други лица или роднини, или в специализирана институция.

При така предоставените родителски права на неотглеждащия родител - бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата. Съдът съобрази при определянето им обстоятелството, че бащата живее в постоянно в Гърция, както и фактът, че от фактическата раздяла на страните до настоящия момент редовно взема децата при себе си за почивните дни и ваканциите. По изложените съображения определя на бащата режим на лични отношения, запазващ фактическото положение и съобразен с желанията на майката, а именно: бащата има право да вижда и взема децата при себе си всяка четна според поредния й номер в годината седмица, за времето от 18:00 ч. в петък до 20.30 часа в неделя, с преспиване; два месеца през лятото, по време, което не съвпада с платеният годишен отпуск на майката; всяка година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден както и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 28-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 29-ми декември до 18.00ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00ч. на Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника, след Великден.

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).

Нуждите на малолетните деца Киара и Никифорос са типични за деца на нейната възраст, доколкото по делото не се събраха доказателства за допълнително необходими разходи за издръжката им. От друга страна по делото останаха недоказани доходите на бащата, респ.

3 неговите възможности да заплаща издръжка, но от твърденията на майката и свидетелски показания се установи, че същият работи в Солун, където живее и е заплащал досега по 150 лв. месено на дете,поради което съдът приема, че последният следва да бъде осъден да заплаща на децата си издръжка в размер на 300 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на причина за нейното прекратяване или изменяване. Или, исковата претенция по чл.143, ал.2 от СК се явява основателна и доказана по размер за сумата от по 300 лева, считано от завеждане на исковата молба в съда, а в останалата й част, съответно до пълния предявен размер за детето Киара Карабаси - 400 лв. и за детето Никифорос К. – 350 лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричните издръжка се дължи ежемесечно, а при забава се дължи законна лихва.