Определение № 1558 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501449 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез адв. Х. М., срещу определение №1246/05.04.2024 г., постановено по гр.д. №222/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, II гр. с., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение №78/05.02.2024 г., постановено по същото дело, в частта му относно разноските – да не се присъжда адвокатско възнаграждение на адв. И..

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.

Изтъква, че съдът не е съобразил цитираната съдебна практика и представените доказателства в опровержение на декларираната от ищцата материална затрудненост. Съдът е следвало да задължи ищеца да докаже предпоставките за искането си. Сочи, че от ищцата са заведени девет дела, като излага подробни съображения, че е налице злоупотреба с права и целта на производствата е генериране на разходи. Твърди се, че определения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с обема и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване.

1

Неправилно е определен и размерът на възнаграждението на пълномощника, като се излагат подробни съображения и се цитира съдебна практика. Не е съобразено и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Иска се да се измени решение №78/05.02.2024 г., постановено по гр.д. №222/2023 г., като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост на С. А.. Ако се приеме, че същата е материално затруднено лице, да не се присъждат самостоятелни разноски по двата иска. В условията на евентуалност – ако се приеме, че следва да се присъждат разноски по двата иска, да се присъдят такива за адвокатско възнаграждение на база защитавания общ материален интерес, а не за всеки иск поотделно. Прилага доказателства, представени и пред районния съд.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Е. И.

- процесуален представител на С. А., с който се оспорва основателността на частната жалба, като се излагат подробни съображения, и се иска същата да бъде оставена без уважение. Оспорва се твърдението да е налице злоупотреба с права. Възражението на страната, че ползващия безплатна правна помощ не е материално затруднен, не го лишава от правото да се присъдят разноски.

Съдебният акт е съобразен с практиката на СЕС, като се цитира такава и се излагат подробни съображения.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №78/05.02.2024 г., постановено по гражданско дело №222/2023 г. на Районен съд – Асеновград са уважени предявените от С. А. искове срещу „Сити кеш“ ООД. Ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както и разноски и държавна такса в полза на РС Асеновград.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Сити кеш“ ООД за изменението му в частта за разноските – присъденото адвокатско възнаграждение на адв. И..

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, 2 районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че актуалната практика на ВКС е дала разрешение на въпроса как се определя минимума на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове, определеното възнаграждение съответства на критериите, като не са налице основания за изменение на размера на същото.

Настоящата инстанция намира като краен резултат за правилно обжалваното определение.

С частната жалба се оспорва наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство. Такова възражение в хода на първоинстанционното производство не е въведено, а се прави за първи път с молбата по чл.248 ГПК.

Съдебната практика е категорична, че след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително относно претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК (определение №162/28.04.2022 г. по ч.гр.д. №5096/2021 г. на ВКС, III г.о.) . В цитирания акт се отбелязва, че в практиката по приложението на чл. 38, ал. 2 ГПК се приема, че получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т. 1-3 – че има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с адвоката или че е юрист. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. Следователно, след като ответната страна не е възразила срещу наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в хода на производството, то тази нейна възможност е преклудирана и възражението не може да бъде въведено за пръв път в производството по чл.

248 ГПК. По такова възражение съдът не може да се произнася и разглеждането му води до неправилност на постановеното определение. Ето защо не следва да се разглеждат доводите на жалбоподателя налице ли са били предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ.

Неоснователни са доводите, свързани с наличие на други 3 производства между същите страни. Касае се за взаимоотношения между страните, като ищцата е преценила, че следва да упражни правото си на иск.

Това право не може да бъде ограничавано. Не е констатирано и упражняване на правото в разрез с нормата на чл.3 ГПК, както се твърди. В този смисъл искането за присъждане на едно възнаграждение по няколко производства е в разрез с нормите на процесуалния закон.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС, като доводите на жалбоподателя как следва да се изчисли размера не се възприемат от настоящата инстанция. В случая следва да намери приложение не цитираната практика на СРС и СГС, а на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение на въпроса к ак се прилага възможността за намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-438/2022 г. на СЕС. Съгласно същото: „Чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта по смисъла на тази разпоредба.

В тази хипотеза „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Отбелязано е по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази.

В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

4

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност, независимо, че са събирани доказателства и е изготвена експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото са проведени четири съдебни заседания, като едно е отложено поради изменение на иска в съответствие със заключението на експертизата в отсъствието на ответника. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 800 лв., в която е включен и ДДС (по делото са представени доказателства за регистрирането на ЕАД „Е. И.“ по ЗДДС) е напълно адекватна на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност. Следва да се посочи, че в случая, доколкото са предявени два иска, възнаграждението е под предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1246/05.04.2024 г., постановено по гражданско дело №222/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6