Решение № 591 от 10.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Ивян Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500410 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №3833/18.11.2022г. по гр.д.№14271/2021г. по описа на РСПловдив,IV гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумата от 12000лв. по запис на заповед,издаден на 28.07.2017г. с падеж 30.07.2019г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Страните по делото са бивши съпрузи,който брак е прекратен с влязло в сила решение №260196/20.01.2021г. по бр.д.№17988/2019г. по описа на РС-Пловдив.От събраните по делото доказателства се установява,че брачните отношения между страните са били влошени преди постановяване на бракоразводното решение,като страните са сключили брачен договор на 28.08.2017г.,като на същата дата е бил издаден и процесният запис на заповед от ответника,като същия се е задължил спрямо ищцата със сумата 12 000лв. по посочената абстрактна сделка.Със сключването на брачния договор страните са уредили помежду си имуществените отношения,като всички придобити вещи преди това са били 1

СИО,а със сключването на брачния договор е посочено кой е конкретният собственик на всяка от вещите,посочени в него.Ответникът е работил като международен шофьор през периода и като такъв е притежавал банкова сметка,по която е била превеждана заплатата му.Тъй като ищцата е искала да бъде материално осигурена за себе си и детето,ответникът й е предоставил банкова карта за теглене на пари от неговата сметка.В първоинстанционното производство се установява,че банковата карта е била ползвана от майката на ищцата и от нея лично,като това се установява от показанията на св.Й.-майка на ищцата,която също така сочи в показанията си,че ищцата била изневерила на ответника и заради това се стигнало до разрив в отношенията между страните.Правилно районният съд е ценил показанията на този свидетел,тъй като същите съвпадат със събраните доказателства по делото,а показанията на св.И.ова не са ценени,тъй като същите са по разказ на ищцата и св.И.ова не е била пряк свидетел на твърдяното от страните.Дадените от ответника обяснения са напълно логични,че записът на заповед е бил подписан от него само и във връзка с предстоящия развод за издръжка на детето и за издръжка на ищцата,тъй като същия е разбрал,че съпругата му изневерява и той й е предоставил банкова карта.

В първоинстанционното производство е била назначена СИЕ,от чието заключение се установява,че за периода,през който ответника е работил в чужбина и е бил извън страната от неговата сметка са били изтеглени 9910лв. чрез картата,която той е предоставил на ищцата,като също така на нейна банкова сметка е превел още 3000лв.Или сумата,която ответника е предоставил на ищцата надхвърля сумата от 12 000лв.,с която същия се е задължил по записа на заповед.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК е за установяване на вземане по запис на заповед.Или ценната книга с менителничен ефект представлява основание за плащане на сумата,която е посочена в нея и с която платецът или издателя се е задължил.Но така издадената ценна книга,независимо че по своята същност е абстрактна сделка,притежава каузално правоотношение,което подлежи на доказване от страната,която го сочи.В настоящия случай ответника е посочил,че процесните 12 000лв. произтичат от средства,предоставени като издръжка за детето и ищцата от страна на ответника и тъй като същите са били платени от него,то същите не се дължат.Това е така,защото в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване при положение,че тази сума трябва да бъде платена още веднъж от ответника.Като е стигнал до този правен извод,че въпросната сума от 12 000лв. по запис на заповед е недължима от ответника,районния съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемия и такива са направени съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК от него за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.,които следва да се присъдят.Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не 2 следва да се приема,тъй като сумата е съобразена с НМРАВ и със сложността на казуса.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3833/18.11.2022г. по гр.д.№14271/2021г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в.

ОСЪЖДА Е. С. Н. с ЕГН-********** от гр.Х.,Пловдивска област,бул.“*** със съдебен адрес:гр.Пловдив,ул.*** чрез адв.Д. С. да заплати на Ц. Т. Ц. с ЕГН-********** от с.К.,Пловдивска област,ул.“*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1000лв./хиляда лв./ за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3