Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 19.02.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1940/2024
Вид
Решение № 207
Подписан
19.02.2025
В сила
08.03.2025
Състав
Преслава Кръстева Дякова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.84 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Кюстендил, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20241520101940 по описа за 2024 година

Производството е образувано искова молба на Х. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, ж.к. „**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, срещу А. Д. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, кв. „**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, с която в условията на обективно евентуално съединяване са предявени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са законни наследници на В. Г. Я., починала на **.**.**** г. – тяхна майка, и Д. А. Я., починал на **.**.**** г. – техен баща. С констативен нотариален акт от 02.10.2020 г., издаден по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК след извършена обстоятелствена проверка, ответникът А. Д. Я. бил признат за собственик, на основание давностно владение, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /землище двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и четири, кадастрален район седемдесет, поземлен имот единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на **********, одобрени със Заповед РД-18-5688/06.07.2018 г. на началника на СГКК-***, с адрес на поземления имот: с. **, местност „**“, с площ: 619 /шестстотин и деветнадесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 070011 /нула, седемдесет хиляди и единадесет/, при съседи: път, имот на Община **, имот на З. И. Г., заедно с построената в имота сграда с идентификатор *** /землище двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и четири, кадастрален район седемдесет, поземлен имот единадесет, сграда едно/, със застроена площ 1

72 /седемдесет и два/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, както и с всички трайно прикрепени в имота подобрения и селскостопански постройки с идентификатори *** със застроена площ 36 /тридесет и шест/ кв.м., *** със застроена площ 29 /двадесет и девет/ кв.м. и *** със застроена площ 19 /деветнадесет/ кв.м., при запазено право на ползване на северната кухня на сутеренния етаж и на западната спалня на етажа в жилищната сграда в полза на ищеца. Сочи се, че описаният поземлен имот бил собственост на общите на страните наследодатели и техни родители, като през 60-те години на миналия век била построена от тях жилищната сграда – къща, с площ от 72 кв.м., състояща се от сутерен, включващ антре, две мазета, кухня и една стая, и първи жилищен етаж, включващ антре, вестибюл, две спални и една помалка стая. Впоследствие през 70-те години на XX век в имота били изградени останалите три селскостопански сгради. Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба не се съхраняват документи, удостоверяващи правото на собственост върху процесните имоти на техните наследодатели, но именно те са застроили и упражнявали фактическата власт върху тях в продължение на десетилетия до смъртта си. Твърди се от ищеца, че със смъртта на родителите си и в качеството си на законен техен наследник същият е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от описаните недвижими имоти. Сочи още, че считано от 18.02.2003 г. упражнява явно, спокойно и непрекъснато владение върху наследствената си част от имотите. По изложените съображения моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от описаните по-горе поземлен имот и сгради на основание наследствено правоприемство, а в условията на евентуалност – на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Заявена е и претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт до размера на притежаваните от ищеца ид.ч. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът - А. Д. Я., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за недопустими, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, а по същество - за неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са законни наследници на В. Г. Я. и Д. А. Я.. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че процесните недвижими имоти са били притежание на общите им наследодатели, предвид липсата на годен титул за собственост. Сочи, че от смъртта на баща си владее явно, спокойно, непрекъснато и самостоятелно целия имот. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове.

На поставените от съда въпроси по реда на чл. 145 ГПК уточнява, че общите за страните наследодатели са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като същите са упражнявали фактическа власт върху имотите далеч повече от изискуемия срок по чл. 79 от Закона за собствеността за периода от средата на 60-те години до смъртта на последния останал жив от 2 наследодателите през 2003 г. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за основателност и доказаност на предявените искове.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа представения отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва наследодателите на страните да са придобили процесните имоти въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 /десет/ години.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът и ответникът са братя и законни наследници на В. Г. Я., починала на **.**.**** г., и Д. А. Я., починал на **.**.**** г., както и че с констативен нотариален акт от **.**.**** г., след проведена процедура по обстоятелствена проверка, ответникът А. Д. Я. е признат за собственик на основание давностно владение на процесните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в същия сгради с идентификатори ***, ***, *** и ***. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото като писмени доказателства удостоверение за наследници изх. № 50/05.06.2024г. и удостоверение за наследници изх. № 51/05.06.2024г., издадени от Община ***, съответно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 172, том II, рег. № 2912, дело № 372/2020г. от 02.10.2020г. по описа на Нотариус М. М., рег.

№ 603 на НК, с район на действие – Районен съд - ***, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 3390 от 07.10.2020г., акт № 42, том XIV, дело 1733/2020г.

Представени са декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, както заверени преписи от документите по нотариално дело № 372 от 2020 г., по което е издаден и процесният констативен нотариален акт.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля В. С.

Я. се установява, че в края на 60те години на миналия век родителите на страните построили къща в празното дворно място, което владеели /процесния поземлен имот/, а впоследствие били изградени и други селскостопански постройки. Твърди, че не й е известно някой някога да е оспорвал правото им на собственост върху имотите, които владеели необезпокоявано и до смъртта си. Споделя, че след смъртта на наследодателите на страните е виждала ищеца в имота, а през последните 5-6 години посещенията му били ежегодни. На последния редовно давала и разсат, за да си засажда градината. Колкото до ответника, твърди същият да е бил в чужбина, като процесния имот посещавал за ден – два. Не й е известно ответникът да го е поддържал. Споделя още, че е чула от други лица за разправии между страните по отношение на имота и по-конкретно - че отскоро ответникът започнал да „гони“ брат си от имота. Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло, доколкото са ясни, последователни, безпротиворечиви, дадени са от лице, което непосредствено е възприело съответните факти и обстоятелства и не е заинтересовано от изхода по делото, а и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал.

3

От показанията на разпитаната като свидетел В. Х. А. – дъщеря на ищеца, прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че процесните недвижими имоти са владяни от нейните баба и дядо до смъртта им, като никой не е оспорвал правото им на собственост върху тях. След смъртта на дядо й през 2003 г. ищецът ежегодно посещавал имота. Споделя, че откакто се пенсионирал само чакал да дойде лятото, за да си иде на село и да си сади градината. Освен през лятото, ходел инцидентно, за да наглежда имота под страх да не бъде разграбен. По думите й ищецът поддържал имота изцяло. Споделя още, че не е чула ответникът да претендира да е изключителен собственик на имота. Последният от 25-30 години живеел и работил в чужбина, като имота посещавал рядко – за по 10 дни, когато ходел на море или планина. До снабдяването му с констативния нотариален акт ответникът не е отблъсквал владението на ищеца.

По делото като свидетел е разпитан и И. П. З.. От неговите показания се установява, че за процесния имот е чувал да е наследствен от родителите на страните. Споделя, че пред него ответникът не е претендирал да е изключителен собственик на имота. В останалата си част показанията не следва да се обсъждат, доколкото касаят въпроси, който не са предмет на настоящото дело.

Съдът, при така установените факти и въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За уважаване на предявения главен иск в тежест на ищеца бе да докаже принадлежността на вещното право на собственост върху процесните недвижими имоти - поземлен имот и сгради, в патримониума на общите на страните наследодатели, т.е. елементите от фактическия състав на твърдяното придобивно основание /в случая придобивна давност/.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост чрез фактическо упражняване на това право в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти, поради което и изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.

Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на 4 собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства.

Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.

Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците /какъвто е и настоящият случай/, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя /така Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по т.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС/.