Решение № 4677 от 05.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4677 гр. С., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Е. Маврова Гражданско дело № 20231100106800 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск И. С. С. срещу „З.К.Л.И.” АД по чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Ц.С.Ш. (дядо на ищцата), която е настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 13.02.2022 г., около 14,35 ч. , на път I-4, км. 51, по вина на М. С. М., водач на товарен автомобил „МАН ТГА 18 4404 Х2БЛС“, с peг. № Е *******, с прикачено към него полуремарке с марка „Кьогел“ с *******. Претендира се законна лихва върху застрахователно обезщетение, считано от 10.03.2022 г. (датата на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение.) до окончателното плащане на главницата.

В исковата молба се поддържа, че виновен за пътнотранспортното произшествие е водачът на товарния автомобил, който е управлявал с несъобразена скорост, не е овладял автомобила, излязъл е извън платното за движение и е ударил Ц.Ш., който се е намирал на банкета. Поддържа се, че собственикът на товарен автомобил с peг. № Е *******, с прикачено към него полуремарке с марка „Кьогел“ с рег. № ******* е сключил своята гражданска отговорност при ответника с полица № BG/22/122002725394, валидна до 12.09.2023 г. Ответното дружество е сезирано и е отказало заплащането на застрахователно обезщетение. Ищцата И. С. поддържа, че с внезапната смърт на своя дядо е загубила найблизкия и скъп човек за нея. Мъката, страданията и болките, които изпитва ежедневно не стихват и ще продължат на края на дните й. Нейният дядо ще бъде вечно в мислите и спомените й, вниманието и любовта, с която я е обграждал й липсват и ще й липсват завинаги. Независимо от неговата възраст, той е бил нейната опора и стожер в живота й.

Живеели са в едно домакинство, споделяли са всичко заедно. Личностните 1 взаимоотношения между И. С. и Ц.Ш. преди смъртта му са се характеризирали със запазена морална връзка между тях, като внезапната му смърт е довела до тъга и непреодолимост на мъката.

Ответникът „З.К.Л.И.” АД оспорва исковете по основание и размер, като сочи че не са налице доказателства за обезвреда на претендираните вреди. Счита, че от сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо вместо най-близките му роднини, доколкото не се твърди починалият да е бил в обтегнати отношения с най-близките родственици или пък такива да не съществуват. Сочи, че не се твърди починалия да няма близки - съпруга, или поради житейски обстоятелства да е имал отношения на особена близост, които да обосновават житейска връзка, различна между внучка и дядо или да са довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения между внучка и дядо. Оспорва механизма на ПТП, като навежда доводи за съпричиняване от страна на Ц.С.Ш., като се изреждат редица хипотези на ЗДвП (нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 114, т.1 и т. 2). Счита, че размера на иска е завишен и прекомерен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).

Ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за товарния автомобил към датата на настъпване на процесното пътнотранспортното произшествие.

С писмо с изх. № 2466/10.03.2023 г. застрахователното дружество е отказало изплащане на обезщетение.

От представеното удостоверение е видно, че И. С. С.

(дъщеря на неговата дъщеря Д.Ц.Ш.). е внучка на Ц.С.Ш.

От събраните по делото писмени доказателства от досъдебното производство, в 2 т.ч. число протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, се установява следното:

На 13.02.2023 г. около 19,35 ч. в землището на с. Абланица, област Ловеч, на първокласен път I-4, км. 51, в посока от Варна към С. се е движил товарен автомобил седлови влекач „МАН ТГА 1804-04 Х2БЛС“, с peг.

№ Е *******, теглещ прикаченокъм него полуремарке с марка „Кьогел“ с рег. № *******, управляван от М.

С. М.. Инцидентът е станал в тъмната част на денонощието, при пълна тъмнина без външно осветление, при суха пътна настилка. Платното за движение е двупосочно с по 1 лента за посока с широчина 4,0 м., разделени с единична непрекъсната линия. При приближаване към пътен възел тип полудетелина платно за движение е уширено вляво и вдясно с още по 1 пътна лента от 4 м. за свързнане с напречния второкласен път 2-35 Ловеч Троян. По неустановени причини преди отклоняването на най-дясната пътна лента надясно товарният автомобил „МАН“ се е отклонил частично надясно и е навлязъл с десните си колела в уширението - дясната отбивка, която е връзката с напречния път Ловеч – Троян. Продължил е да се движи така и след отбивката връзка с път 2-35 и десните му колела са навлезли в щрихована зона за сигурност, с бели под ъгъл черти – М15, която е с широчина 2 м. Водачът е реагирал със закъснение за аварийно спиране, като е видял и възприел пешеходеца като опасност, когато кабината на МАН се е намирала на 47,6 м. преди пешеходеца, т.е. със закъснение от 0,54 сек., около 12 метра изминат път. Тъй като опасната зона за спиране е много по голяма: 98 м. при 83 км/ч. и 75 м. при 70 км./ч. (това е допустимата скорост), това закъснение от 12,4 м. не е оказало влияние за предотвратимостта на удара от водача. За него ударът е непредотвратим при къси светлини. Въпреки, че водачът е реагирал с аварийно спиране на товарния автомобил, при скорост 72 км/ч. е ударил с предната си броня в зоната на десния фар пешеходеца, задно странично в дясната му част. От удара пешеходеца е отхвърлен напред и леко надясно по посока на движение на автомобила и се е установил на около 35 м. след мястото на удара.

Вещото лице доц. д-р А. обяснява, че от направените графични схеми се установява, че водачът е отклонил автомобила си плавно под малък ъгъл, което вероятно е цЕ.сочено умишлено действие. При опит за избягване на препятствие, дупка или предмет на платното, водачите завиват рязко. Водачът не е завил и заради пешеходеца, защото отново щеше да завие рязко. ЦЕ.соченото отклоняване и излизане извън платното за движение с навлизане в банкета обикновено се прави от водач, когато види, че насрещен автомобил изпреварва друг автомобил в опасна близост, за да осигури собствената си безопасност, като взема предварително мерки като освобождава място за тройно разминаване. Вторият вариант е когато самия водач е изпреварван от друг автомобил при наличие на насрещен автомобил в опасна близост, затова отново ще навлезе в десния банкет предварително подготвен и безопасно за него.

3

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било противоправно и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Водачът на товарния автомобил се е движил с несъобразена скорост, която е и над разрешената за този вид превозно средство (70 км/ч. за извънградски пътища) и е навлязъл в щриховане зона за сигурност – маркировка М15, с което е нарушил чл. 13, ал. 1, 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 он ЗДвП.

В мотивната част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Съгласно решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

От показанията на свидетелката И.С.Д. се установява, че когато И. се е родила, майка й е била болна и се е наложило детето да го гледат баба Д. и дядо Ц.. Грижата е полагана основно от дядото, майката и бащата са полагали грижи, но основно дядото я е гледал – водел я и я е прибирал от детска градина, учел е с нея. И. е била почти постоянно в дома на баба си и дядо си. Майката от млада е била пенсионер, ходела е на хемодиализа. На бащата е било много трудно и затова се е налагало баба й и дядо й да я гледат. И. като е пораснала не се е отделяла от дядо си, приела е характера и навиците му. Много са обичали да пътуват, водели са я на море, планина и в Европа.

След смъртта му ищцата много се е променила – чувствала е вина за нелепата смърт, затворила се е, била е студентка – прекъснала е. Дядо й баба и са й помагали финансово, плащали са семестрите й. И. и дядо й са живеели в С., в „*******“ в отделни апартаменти, но през по-голямата част от времето И. е била при дядото. Ц. е ходел до Троян, където са имали къща. И. живее с баща си.

В конкретния случай, като съобрази здравословното състояние на майката на ищцата (също починала), която не е могла да полага пълноценни грижи за дъщеря си, съдът намира, че в случая, доколкото грижата за И. е поета от дядото и бабата, са налице особени връзки на близост с починалия родственик, като смъртта на толкова близък и ценен родственик е довела до интензивни болки и страдания. В случая дядото активно и трайно е участвал в отглеждането и възпитанието на ищцата, като 4 смъртта му й е причинила трайна и силна емоционална болка, със своята внезапност и невъзвратимост. Ето защо, в случая настоящият състав намира, че са налице неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда.

Следователно са налице всички предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ, като искът е основателен.

Като съобрази трайната емоционална връзка, споделеност и грижа между внучка и дядо, обстоятелството че животът на ищцата ще се развива занапред и същата е запазила емоционалната си връзка със своя баща, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000 лв.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Няма доказателства във връзка с поведението на пострадалия пешеходец преди мястото на удара, както и къде се е намирал. Следователно възраженията са неоснователни. Действително съгласно заключението на автотехническата експертиза, в зоната на пътния възел няма банкети или тротоари, но само от този факт, при липса на каквито й да е било данни за мястото и движението на пострадалия (водачът М., допуснат като свидетел, не дава сведения), не би могъл да се формира извод за допринасяне на вредоносния резултат от пешеходеца, при така установения механизъм на ПТП и движението на товарния автомобил. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (така решение № 50122 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1766/2022 г., II Т.О., решение № 50052 от 13.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 648/2022г., II Т. О )