Решение № 261 от 26.11.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Габрово, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500447 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 209 от 10.06.2024 г. постановено по гр.д. № 965/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд, е отхвърлен предявения иск от В. А. Ц., ЕГН ********** и Г. П.

Ц., ЕГН ********** срещу Д. М. С., ЕГН ********** и С. М. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат строежите от съсобственото между страните дворно място - поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № 1, представляващи „лятна кухня“, „заведение за обществено хранене – кафе“, прикрепената към него тоалетна, навеса в двора и павилиона, както и да бъдат премахнати вещите от ответниците, с които пречат на достъпа до таванското помещение и коридора към избените помещения в сградата построена в имота. Отхвърлен е предявения от В. А. Ц. и Г. П. Ц. срещу Д. М. С. и С. М. А. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 750,00 лв. обезщетение за лишаването им от ползването на 1/3 ид. част от дворното място, двете избени помещения и таванското помещение и ½ ид.част от санитарния възел на първия етаж за периода от 23.03.2022 г. до 08.09.2022 г. Осъдил е В. А. Ц. и Г. П. Ц. да заплатят на адв. Д. Д. Н. от Адвокатска колегия Ловеч, сумата от 800,00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 3570 от 24.06.2024 г., в срок от В. А. Ц. и Г. П. Ц., чрез пълномощника им адвокат М. Д. от Габровска адвокатска колегия. Счита постановеното решение за неправилно, необосновано, незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено. Излага подробни съображения.

Счита за неправилен извода на съда, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване как конкретно процесните допълващи постройки смущават или ограничават 1 правото на собственост върху дворното място или върху жилището на ищците. Не споделя тези изводи, с оглед на приетата по делото съдебно – техническа експертиза. По делото безспорно е установено, че между страните не съществува договорно разпределение на използването на общото дворно място, поради което няма как да се споделят крайните изводи на съда. Цитираната правна норма на чл. 38, ал. 1 от ЗС е в смисъл, че дворното място е обща част на сградата, построена в режим на етажна собственост в цялост, а не незастроената площ от него след извършване на строителство от единия от съсобствениците там. Твърди, че неправилно и необосновано е решението при направения анализ на изводите от заключението на съдебно-техническата експертиза. Като краен резултат следва да се сочи, че не са спазени изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ, свързани с постройката „лятна кухня/заведение за обществено хранене/Кафе“. По отношение на навес, външна тоалетна няма строителни книжа, а за павилиона не е установена собствеността. Цитира съдебна практика. Счита за неправилно и необосновано решението и по втория предявен иск. Моли да се отмени първоинстанцинното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобрзно и се постанови ново, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответниците адв. Н.. Молят да се остави в сила обжалваното решение и да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Сочи, че ищците не оспорват констатацията на съда, че не са доказали нарушение във владението им на парцела, а развиват теза за една хипотетична ситуация, когато всички съсобственици пожелаят да застрояват парцела, което ще обуслови несъстоятелността на оплакването в тази му част.

Наведените твърдения за неправилност на съдебния акт, след анализа на СТЕ е погрешен, тъй като експертизата е приета без възражение от страна на ищците. Във ввъзизвната жалба не се спори, че за постройката „лятна кухня/заведение за обществено хранене“ е издаден акт за узаконяване № 7 от 15.03.1996 г. и същият е влязъл в законна сила. Този акт не е оспорен и е недопустимо обсъждането му, относно неговата доказателствена сила в производството или изключването му от доказателствения материал по делото при извършването на институционален контрол. Счита, че земята свои постройките върху нея и е налице липса на правен интерес у ищците за премахване на постройките, за които експертизата е установила, че са без строителни книжа, тъй като макар, че са незаконни, то 1/3 ид.ч. е на семейство Ц.и.

Сочи, че няма спор, че земята е съсобствена, но по делото не се е установило, че постройките са собственост само и единствено на ответниците по делото, били те и незаконно построени. Позовава се на липса на пасивна легитимация на ответниците относно премахването на „павилиона“. При закупуването на имота през 2022 г., ищците са били запознати с намиращите се в имота постройки и са приели тяхното съществуване, като не са имали претенции към продавача, относно тяхното премахване. По отношение на втория иск се твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, без да се сочат неговите пороци, поради което счита, че направеното оплакване е голословно. Моли да се остави в сила обжалваното решение и претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваеми подадения отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от В. А. Ц. и Г. П. Ц. срещу Д. М. С. и С. М. А. по реда на чл. 109 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС. Излагат се твърдения, че ищците и ответниците са съсобственици на имот, като ищците се легитимират като 2 собственици на 1/3 ид.ч. от ПИ *** находящ се в гр. *****, ул. „ *****“ № 1, с площ на имота от 181 кв.м., заедно с находящия се имот в този самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр. *****, ул. „*****“ № 1, ет. 2, ап. 2, с площ от 84 кв.м., състоящо се от: две стаи, дневна и кухня, ведно с прилежащите към него: две избени помещения с обща площ от 48 кв.м., разположени едно до друго с общ вход за мазата-едното разположено източно в сградата, другото североизточно, цялото таванско помещение с площ от 66 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, включително ½ ид.ч. от общия санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж на сградата. Твърдят, че ответниците са собственици на 1/3 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, заедно с находящия се в него реално първи етаж от двуетажната жилищна сграда, построена върху това дворно място, една северозападна маза от 24.37 кв.м. и преддверието под стълбището, както и лятна кухня в този недвижим имот. Излагат твърдения, че реално не владеят и не ползват никаква площ, защото тя е завладяна и се ползва от ответниците още преди те да придобият имота. Сочат, че основния спор е изградената в общия двор пристройка, която фигурира като „лятна кухня“ в документа им за собственост, която е преустроена в „Заведение за хранене -Кафе“, както и построената в двора външна тоалетна и навес. Твърдят, че ответниците са завладели собствените им две избени помещения и са сложили свои вещи там, като отказват да ги освободят. Завзели са и общите части от коридора към избените помещения. Освен това е изграден и павилион, който считат за незаконен строеж, поради липса на строителни книжа. В таванското помещение от 66 кв.м., което е изключителна собственост на ищците също има техни багажи и лични вещи, а общият санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж е превърнат в баня.

Сочат, че се накърнява правото им на собственост са възпрепятствани да ползват общите части съобразно предназначението им. Считат, че ответниците им дължат обезщетение за това, че са лишени от възможността да ги ползват от датата на придобиването им – 23.03.2022 г.

Искат да се осъдят ответниците да премахнат незаконните си строежи от дворното място и да преустановят за в бъдеще всякакви свои неоснователни действия, с които им създават затруднения и пречки да упражняват правото си на собственост в пълен обем, съобразно квотата си за дворното място, коридора към избените помещения, както и за цялото таванско помещение – изключителна тяхна собственост.

Претендират да се осъдят ответниците да им заплатят по 150,00 лв. месечно или общо 750,00 лв. обезщетение за лишаване от правото им на ползване на 1/3 ид.ч от дворното място, двете им избени помещения, за таванското помещение и за ½ ид.ч. от общия санитарен възел /тоалетна/ на първия етаж на сградата, едностранно и самоволно преобразуван от ответниците в баня – неоснователно обогатяване, считано от датата на придобиването им -23.03.2022 г. до предявяване на исковете, ведно със законната лихва при просрочие до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба се оспорват предявените искове. Твърдят, че закупения втори етаж от сградата не е самостоятелен обект, тъй като същият не може да функционира самостоятелно, защото няма самостоятелен вход за него. Твърдят, че след като втория етаж не е самостоятелен обект в сграда към същия няма прилежащи части, поради което у ищците липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърдят, че целия недвижим имот го владеят повече от десет години, преди ищците да се сдобият с него, както и мазите, таванското помещение и цялата баня, тъй като там са поставили лични вещи, а санитарния възел са го направили на баня. Оспорват, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на АГКК гр.

*****, ул. „*****“ № 1, поради фактическа нищожност на сделката. Оспорват по съдържание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, т. І, рег. № 1792, д. № 105 от 2022 на нотариус Т.П. с район на действие РС- *****. Оспорват и съдържанието на схема № 15-127871-08.02.2022 г. на самостоятелен обект в сграда издадена от СГКК – гр.

3

Габрово, относно отразеното в нея, че втория етаж в сграда с идентификатор *** е самостоятелен обект в сграда. Оспорват и скицата на ПИ № 15-12787108.02.2022 г., като твърдят че същата има втора страница, която не е приложена към исковата молба. Оспорват твърденето, че „лятната кухня“ и прикрепената към нея тоалетна, представляваща сграда с идентификатор *** подлежи на премахване. Твърдят, че за тях има издаден акт за узаконяване № 7/15.03.1996 г. от гл. архитект на Община *****.

Сградата е била построена в периода 06.08.1975 г. – 19.11.1996 г., съществувала е в скицата на имота, била е търпим строеж. Неоснователно е искането и за премахването на „павилиона“, тъй като същия е поставен в дворното място със санкцията на Община ***** и съгласието на съседа, на чиято граница се намира. Твърдят, че имота е придобит от тях на основание изтекла придобивна давност. Не са знаели за извършената продан на имота и са научили за него на 16 и 17 август, когато са получили поканите от Г. Ц.. Подали са насрещна искова молба, с която искат да се прогласи за нищожен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, т. І, рег. № 1792, д. № 105 от 2022 на нотариус Т.П. с район на действие РС- ***** и в условията на евентуалност да се признае за установено, че по отношение на В. А. Ц. и Г. П. Ц., че Д. М. С. и С. М. А. са собственици на имота, описан в нотариалния акт. Искат отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариалния акт.