Решение № 238 от 24.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1486/2025
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- Ася Събева, Петя Алексиева, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.511, ал.1 , т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.86, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. София, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Петя Алексиева
Пепа Маринова-Тонева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501486 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Г. А. Г. и в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 09.04.2025 г., жалбата е подадена чрез куриер на 23.04.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.
№ 266898/24.04.2025 г. Решение № 260137/09.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 430/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 22-ти състав, поправено с Решение от 19.06.2025 г., в частта, с която исковата претенция на ищеца за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата от 16 165 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 13 835 лв. до сумата от 30 000 лв., в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумата от 13 835 лв., считано от 20.12.2017 г., а не както е претендирано с исковата молба от датата на депозирането й в съда 21.08.2017 г.
Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-адвокат Г. Х. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощни приложени на л.17 и л.37 от гр.д.№ 57234/2017 г. по описа на СРС, 158 състав.
Ищецът е освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от 1
ГПК.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.
Поддържа се, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения, в която връзка заявява доказателствени искания за допускане на допълнителна СМЕ и свидетел при режим на довеждане. Поддържа се, че през периода, през който производството по делото е било спряно, са настъпили усложнения в оздравителния процес на ищеца, като съдът е оставил без уважение събирането на доказателства за установяването им, което е от значение за размера на присъденото обезщетение. Оспорва виждането на съда, че се касае за ексцес, който следва да бъде установен в отделен процес.
На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца възлиза на сума в размер на 33 835 лв.
Поддържа се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон-чл.52 от ЗЗД, в която се развиват подробни съображения по съществото на спора, с обсъждане на събраните по делото доказателства.
Счита за неправилни изводите на съда, че законна лихва върху увеличената част от предявения иск се дължи от момента на заявяването на искането за увеличение по реда на чл.214 ГПК, респ.към момента на уважаването му от съда. Счита, че лихвата се дължи от датата на деликта.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да постанови друго, което да присъди на ищеца допълнително сумата от още 16 165 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.08.2017 г. до окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковата претенция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 260137/09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 430/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 22-ти състав, в частта, с 2 която ответникът е осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 13 835 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника.
В открито съдебно заседание, въззивникът-ищец поддържа въззивната си жалба чрез процесуалните си представители и по съображения изложени в писмени бележки, депозирани по делото. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло въззивната жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно, мотивирано и справедливо. Поддържа се, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца и сумата от 20 000 лв. неимуществени вреди Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по родова компетентност, Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.513, ал.1, във връзка с чл.511, ал.3, във връзка с чл.511, ал.1 , т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от КЗ, предявени от Г. А. Г. срещу Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки, страдания и стрес, следствие на телесни увреди получени при ПТП, настъпило на 03.05.2017 г. на територията на Република България (главен път Е-79, км.82, в землището на село Смоляновци, обл. Монтана), виновно причинено от водача на МПС-марка «ДАФ» с чуждестранен рег. № ********, по отношение на което МПС е имало валидно застрахователно правоотношение по Гражданска отговорност-валиден сертификат Зелена карта № TR/035/3956077/05.06.2016 г., с валидност от 05.06.2016 г. до 05.06.2017 г., като застрахователят на виновния водач няма кореспондент за територията на Република България, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-21.08.2017 г. до 3 окончателното изплащане.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:
Между страните няма спор по фактите, обосноваващи основанието на иска, а и с оглед влизане на решението в сила за присъдената сума от 13 835 лв. обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:
С влязла в сила на 17.01.2025 г. Присъда от 10.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 164/2018 г. по описа на Окръжен съд -Монтана, С. Ч. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г. около 19,30 часа, на главен път Е-79, км.82, в землището на село Смоляновци, обл. Монтана, при управление на МПСседлови влекач, марка «ДАФ» DAF XF, модел 105.460, с рег.№ ******** и прикачено към него ремарке с номер 81 EV 893, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на И. Б. К., както и средни телесни повреди на повече от едно лице между които ищецът Г. А. Г., причинил и значителни имуществени вреди в размер на 65 0560 лв.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което и с оглед влязлата в сила присъда съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача на увреждащия автомобил С. Ч., причиняването на телесни увреждания на ищеца в пряка причинна връзка от това виновно поведение, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 17.01.2025 г. Присъда от 10.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 164/2018 г. по описа на Окръжен съд -Монтана.
Между страните също така не е било спорно, а и за съда е установено по обвързващ начин (с оглед влязлото в сила съдебно решение за част от претендираната сума) че по отношение на товарен автомобил марка «ДАФ» DAF XF, модел 105.460, с рег.№ ******** е имало валидно застрахователно правоотношение, Гражданска отговорност - валиден сертификат Зелена карта 4
№ TR/035/3956077/05.06.2016 г., с валидност от 05.06.2016 г. до 05.06.2017 г., както и липсата на кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
На 30.05.2017 г. пострадалият чрез свой процесуален представител е сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въз основа на което при ответното сдружение е образувана щета № 05-17-00-207-TR, по която на пострадалия ищец са определени обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 490 лв. Между страните не е спорно, че тези суми са изплатени на ищеца на 02.08.2017 г. (признание се съдържа, както в исковата молба, така и в проведеното пред Софийски районен съд открито съдебно заседание на 20.12.2017 г.).
Непосредствено след произшествието ищецът е приет по спешност в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ гр.Монтана, където бил хоспитализиран до 09.05.2017 г. На 05.05.2017 г. под обща упойка е направено открито наместване на фрактура на дясна ключица с вътрешна фиксация със заключваща плака на дясната клавикула и заключващи винтове. На 30.05.2017 г. е извършен амбулаторен преглед на ищеца, като при направена рентгенография освен счупването на дясната ключица се установява и сублуксация /полуизкълчване на лява стерноклавикуларна става/, за което е препоръчано лечение с физиотерапия, покой с носене на ортеза и рехабилитация. Извършени са още два амбулаторни прегледа съответно на 11.07.2017 г. и 12.09.2017 г., по време на които са констатирани ограничени движения в дясна раменна става.
От заключението на приетата пред СРС съдебно-медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясната клавикула, разкъсно-контузна рана на главата, охлузване на мишницата и делтоидната област на дясно рамо, разкъсноконтузна рана на лявата ръка, изкълчване на стерноклавикуларната става.
Установява се, че оздравителният и възстановителен период при ищеца е продължил около шест месеца, като продължава и към датата на изготвяне на заключението-12.12.2017 г. с рехабилитация на дясната раменна става. На ищеца му предстои нова операция за изваждане на метала от дясната ключица. Ищецът има загрозяващ белег в областта на дясната ключица с 5 дължина 12 см, зад дясната раменна става се вижда белег с дължина 2/2 см.
Като към момента на прегледа, има ограничения движения в дясното рамо.
Върху главата има белег с дължина 2 см, като се напипва под кожата чуждо тяло най-вероятно стъкло. На лявата длан има оперативен белег с дължина 2 см.
За установяване на търпени неимуществени вреди е разпитан бащата на ищеца-свидетеля А. Г. А.. Свидетелят установява, че за претърпяното от сина му ПТП узнал от самия него по телефона. Посетил сина си още същата нощ в болницата. Бил много уплашен, главата, ръката му били зашити, срязани от стъкло. От лекарите разбрал, че от главата на ищеца било извадено стъкло.
Направена му била операция на плешката. След ПТП ищецът не може да работи физическа работа, боли го ръката и не може да я вдигне, не може да се съблече, не може да се облече. Бил подпомаган от баща си, а после от майка си, която е пенсионер. Така бил подпомаган около десет дена. След инцидента ищецът се страхува да пътува, постоянно говори за тази катастрофа. Видял как загива момичето, което той познавал. Свидетелят установява, че ищецът има епилепсия, която е на основа страхова невроза. След ПТП има повече страхове и пие хапчета в по-големи дози, за да може да спи.
При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 33 835 лв., която сума намалил с вече платената извънсъдебно сума от 20 000 лв. и уважил иска за сумата от 13 835 лв.
Искът за законна лихва уважил от датата на предявяване на исковата претенция 21.08.2017 г. до 20.12.2017 г. върху сумата от 1 000 лв., а за сумата от 13 835 лв. уважил от 20.12.2017 г.-датата на която е поискано увеличаването на исковата претенция до окончателното изплащане, като отхвърли иска за законна лихва върху сумата от 13 835 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 20.12.2017 г.