Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8929 от 22.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12487/2025
Вид
Определение № 8929
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
Елена Маврова, Стилияна Григорова, Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8929 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 197203 от 05.06.2025 г. от И. И. С., чрез адв. И.Х. срещу разпореждане № 74159 от 14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 38796/2023 г. на СРС, 57 с-в, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 90230/13.03.3035 г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 12535/25.06.2024 г., в частта относно разноските.

В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, като молбата по чл. 248 ГПК и въззивната жалба са подадени в срок. Сочи се, че в случая решението не е връчено на процесуалния представител – адв. Х.. Не е спазена процедурата по чл. 41, ал. 2 от ГПК, която изисква оформяне на протокол при невъзможност за връчване. Поддържа се, че няма данни адв. Х. да е напускал адреса, напротив – в същия период редовно са му връчвани други съдебни книжа по дела от СРС, чрез районния призовкар, с когото поддържа постоянна връзка, включително и по мобилен телефон. Релевират се нарушения на чл. 42 от ГПК и на чл. 32 от ГПК, досежно връчването. Поддържа се, че молбата по чл. 248 ГПК и въззивната жалба са депозирани чрез квалифициран електронен подпис на 13.06.2025 г., след връчване на решението лично на страната на 01.06.2025 г., следователно същите са в срок.

Поддържа се, че на нарушени разумните срокове и баланса между страните, като съдебното решение и атакуваното разпореждане са постановени след непропорционално дълъг срок от последното съдебно решение, като в същото врече се вменява задължение на страната да следи за срокове, за които няма надлежно връчване. Сочи се, че отказът от разглеждане поради процесуално нарушение, причинено от съда, е нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.

Насрещната страна „Пепко България“ ЕООД, чрез адв. С. В. е депозирал 1 отговор, в който поддържа доводи за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че многократно са направени опити да бъде връчено съдебното решение, като адв. Х. е отсъствал от посочения по делото адрес на всички дати. В съобщението от 26.06.2024 г. връчителят отбелязва и че е провел телефонен разговор с адв. И.Х., уведомявайки го за изготвеното съдебно решение, като тези действия представляват редовно провеждане на процедурата по чл. 41 ГПК и редовно връчване на съдебния акт. Счита, че очевидно е налице процесуално недобросъвестно поведение на адв. Х.. Сочи, че в частната жалба е направено признание, че на 05.02.2025 г. адв. Х. е получил имейл, съдържащ уведомление, че решението по делото е изготвено.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 38796/2023 г. на СРС, 57 с-в е образувано по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от И. И. С. срещу „ПЕПКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като е постановено съдебно решение на 25.06.2024 г.

Решението е изпратено за връчване до ищцата, чрез процесуалния представител, като призовките са върнати като невръчени, с посещения в периода 30.06.2024 г. 05.08.2024 г. и 12.09.2024 г. – 14.10.2024 г.

С обжалваното разпореждане СРС е приел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал.

2 ГПК, като е приел, че решението е редовно връчено на процесуалния представител на ищцата и срокът за обжалване е изтекъл на 28.10.2024 г., като е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК. Впоследствие разпореждането е връчено лично на ищцата, на постоянния й адрес.

В случая, съдът не е изчерпал всички възможни средства за връчване на съдебното решение, което и сам е съобразил, като е изпратил препис за връчване лично на ищцата по делото, след направена справка за постоянен и настоящ адрес на И. И. С.. Решението е редовно връчено лично на ищцата И. И. С. на 06.03.2025 г., а молбата по чл. 248 ГПК е депозирана на 13.03.2025 г., т.е. в предвидения двуседмичен срок, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в срока за обжалване на съдебното решение, същата е допустима и първата инстанция следва да я разгледа. Делото следва да бъде върнато на СРС, за произнасяне по същество по искането по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното съдебно решение, в частта за разноските. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че срокът за обжалване на съдебното решение тече от връчването на препис от същото, по аргумент от чл. 7, ал. 2 ГПК, като от уведомяване по телефона, срок не може да тече. Отделно от това, не се установява по делото, че е налице и хипотезата по чл. 42, ал. 3 от ГПК.

2

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 74159 от 14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 38796/2023 г. на СРС, 57 с-в, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 90230/13.03.3035 г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 12535/25.06.2024 г., в частта относно разноските.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, 57 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3