Решение № 260954 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№................................. гр. София, 12.02.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ІV-Б състав, в публично заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА

ДИМОВА при участието на секретар К. Лозева , като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 156 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение

№ 253369/25.10.2019г. по гр.д. № 80953 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 75-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2035015/27.12.2018г., изпратена по пощата на 21.12.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,

ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „******4 срещу И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.И.,***, офис 11 с правно основание на чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че И.К.П., ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 830,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.03.2018г.., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1881282/23.07.2013г.; сумата от 28,33лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2014г. до 19.05.2014г.; сумата от 394,18лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 29.03.2018г., вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2016г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20680/2018г. по описа на СРС.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5187510/12.11.2019г.. по регистъра на СРС от ищеца н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочило е, че представеното по делото извлечение от Приложение №1 към договора за цесия установявало, че процесните вземания са му прехвърлени от кредитодателя, не му било указано, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззиваемия.

Въззиваемият- ответник по исковете И.К.П., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно.

Претендирала е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2035015/27.12.2018г., изпратена по пощата на 21.12.2018г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „******4 срещу И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. И.И.,***, офис 11, с която е поискало от съда на основание на чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл.

92 и чл. 99 от ЗЗД, да признае за установено, че И.К.П., ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумата от 830,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.03.2018г.., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1881282/23.07.2013г.; сумата от 28,33лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2014г. до 19.05.2014г.; сумата от 394,18лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 29.03.2018г., вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2016г, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20680/2018г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „Изи

Асет мениджмънт”АД сключило с ответника договор за потребителски кредит за 1100лв.

, предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 1285,21, както и лихви за забава, такси задълженията следвало да се погасят на месечни вноски от по 55,47лв. за 43 седмици до 19.05.2014г. Съгласно договора при забава на плащанията с повече от 30 дни се начислявали такси за разходи за извънсъдебно събиране на сумите – за напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др., като тази такса се начислявала за всяка просрочена вноска с повече от 30 дни в размер на 9лв. за 30 дни, , в тежест на ответника била начислена такса от 145лв. Поради изпадане в забава на плащанията на ответника била начислена като дължима и лихва за забава от 394,18лв. за процесния период. По договора ответникът платил 1671лв., като с тази сума било погасено задължението за плащане на таксата от 145лв., главница от 269,12лв. и възнаградителна лихва от 1256,88лв. Така неплатени останали процесните вземания. С договора за цесия от 2010г. и Приложение №1/01.04.2016г. към него н.А.з.с.н.в.”ООД правоприемник на който бил ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът уведомил ответника за цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя.

Уведомяване за цесията била и исковата молба с приложенията й.

Ответникът И.К.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че договорът е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит (ЗПК)– чл. 5, ал. 4, чл. 10, ал.1; чл. 11, ал.1 т. 9,т. 9а и т.12 от ЗПК, не му била съобщена цесията от кредитодателя, а и задълженията били погасени по давност. Шрифтът на договора и на приложенията му бил по.малък от „12”, неясен и трудно четлив, не било посочено лихвения процент при какви условия се прилага. Претендирал е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 20680/2018г. съгласно което по заявление вх. № 3028529/29.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено И.К.П., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ******830,88лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.03.2018г.., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1881282/23.07.2013г.; сумата от 28,33лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 24.03.2014г. до 19.05.2014г.; сумата от 394,18лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 29.03.2018г., вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1 към него от 01.04.2016г, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 19.10.2018г., на 31.10.2018г. длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземанията по заповедта, на 28.11.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 27.12.2018г.

По делото е приет договор № 1881282/22.07.2013г. носещ подпис за страните по него, съгласно който Изи Асет Мениджмънт”АД се е задължило да предостави и е предоставило на И.К.П. кредит от 1100лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 43 седмици, да плати договорна възнаградителна лихва от 139,74% годишно, която за срока на договора е 1285,21лв., платима за същия период, с размер на всяка от вноските от по 55,74лв, падеж на първата вноска 29.07.2013г., както и годишен процент на разходите от 743,21%. Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащането по вноска с повече от 30 дни кредитодателят начислява такса за разходи за напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори в размер на 9лв. за всеки месец през който има непогасена вноска, но не повече от 45лв. При забава на плащане с 90 дни се начисляват още 100лв. такси за допълнителни разходи за събирането. Уговорено е с чл. 8, ал. 5 от договора при забава на плащанията да се дължи законна лихва за забава.

Приет е рамков договор от 16.11.2010г. съгласно който „Изи Асет мениджмънт”АД се е съгласило да прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити, като вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1, съставено като електронен документ и което има характер на допълнително споразумение, като дата на прехвърляне е дата на потвърждение за приемане на Приложение № 1 в електронна система на купувача, като продавачът издава писмено потвърждение за сключената цесия. Съгласно чл. 4.9. продавачът писмено уведомява длъжника за цесията.

Прието е извлечение от Приложение № 1/01.04.2016г. към договора от 16.11.2010г., сочещо задължение на ответника по договор № 1881282/23.07.2013г. с главница от 1100лв., по който задължения са общо 2385,21лв., а непогасена част са 1479,11лв., от които лихва за просрочие към 01.04.2016г. е 169,90лв.

Прието е пълномощно от 09.09.2015г. с което което „Изи Асет мениджмънт”АД е упълномощило „А.з.с.н.в.”АД от негово име да уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по договорите за кредит сключени с Изи Асет мениджмънт”АД, които са прехвърлени с договора за цесия от 16.11.2010г.

Прието е писмо от 07.04.2016г. от Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „А.з.с.н.в.”АД до ответника, с което е уведомен за прехвърляне на задълженията му по договор с Изи Асет мениджмънт”АД № 1881282 съм „А.з.с.н.в.”АД, като е посочена банкова сметка ***, както и че може да ги плати в „Изи Пей” с посочен номер на задължението и общ размер на сумата.

Прието е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника е получено от ответника на 13.04.2016г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки по система на ищеца и тази на „Изи Асет Мениджмънт”АД е посочило, че като задължения по договора на ответника са начислени главница от 1100лв., възнаградителна лихва от 1285,21лв.,

145лв. такса за просрочие на плащанията с повече от 30 дни и съответно от 90 дни. Посочило е, че по договора ответникът платил общо 1076лв. и с тях били отнесени от ищеца за погасяване задължения на 269,12лв. главница; 806,88лв. договорна лихва; 145лв. такса след договора за цесия били платени още 450лв. отнесени от ищеца за погасяване на задължения за договорна лихва.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съдът приема за установено по делото, че на 22.07.2013г. Изи Асет Мениджмънт”АД и ответника са сключили писмен договор като Изи Асет Мениджмънт”АД се е задължило и е предоставило на ответника потребтелски кредит от 1100лв. срещу задължение на ответника да върне сумата за срок от 43 седмици, да плати договорна възнаградителна лихва от 139,74% годишно, която за срока на договора е 1285,21лв., платима за същия период, с размер на всяка от вноските от по 55,74лв, падеж на първата вноска 29.07.2013г., както и годишен процент на разходите от 743,21лв; при забава на плащането по вноска с повече от 30 дни кредитодателят начислява такса за разходи за напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори в размер на 9лв. за всеки месец през който има непогасена вноска, но не повече от 45лв.; при забава на плащане с 90 дни се начисляват още 100лв. такси за допълнителни разходи за събирането; при забава на плащанията да се дължи законна лихва за забава.