Решение № 198 от 04.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Перник, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720105108 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ц. П. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М., срещу „Кредирект“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, ет. 5, иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № *** от*** г. е нищожен поради противоречие със закона.

В исковата молба се излага, че на *** г. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № *** с „Кредирект“ ЕООД, по силата на който получила сумата 1500,00 лв. при ГЛП 50% и ГПР 62,57%. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателя следва да предостави на кредитодателя поне едно от посочените обезпечения: поръчителство на едно/две физически лица, които трябва да отговарят на определени условия, или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение съгласно чл. 18, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1891,77 лв., платима съобразно погасителния план. Твърди, че посоченият в договора ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва и липсва яснота кои компоненти са включени в него, поради което потребителят е в невъзможност да провери дали съответства на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че размерът на договроната лихва е и подвеждащ, тъй като в него следва да се включи и уговорената неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, тъй като 1 същата не притежава присъдщите й обезщетителна и обезпечителна функции. Тъй като клаузата, уреждаща ГПР, не може да бъде заместена от повелителните прваила на закона, респектовно договорът за кредит не може да се сключи без тази клауза, счита, че същият е нищожен поради противоречие със закона. По изложените съображения, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските за производството.

В срока за отговор ответникът „Кредирект“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. М., е оспорил иска като неоснователен по съображения, че към момента на сключване на договора нормативно предвидения размер на ГПР е 69%, поради което предвиденият в договора размер 62,57% не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че неустойката е дължима при неизпълнение на договора, поради което не подлежи на включване в ГПР, а клаузата, която я урежда, е действителна. Оспорва твърденията, че уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави, както и за наличието на неравноправност по смисъла на ЗЗП, като твърди, че в случая е налице индивидуално уговаряне. Излага, че между страните са сключени четири договора за идентични кредити, поради което ищецът многократно е бил запознат с условията на този кредитен продукт, което опровергава твърдението му за заблуда в условията на предоставяната услуга. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Прави искане, в случай на присъждане на разноски на двете страни, да бъде извършено прихващане на вземанията за разноски до размера на по-малкото.

С Определение № 3450/07.10.2024 г. е приет за съвместно разглеждане предявеният от „Кредирект“ ЕООД срещу Ц. П. В. насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 836,30 лв. – представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 02.10.2024 г. до изплащането й, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

6 ЗПФУР, евентуално на основание чл. 23 ЗПК.

Признава, че между страните по делото е сключен договор за кредит при посочените параметри, като главницата подлежи на връщане на 12 месечни вноски, първата с падеж *** г. и последната с падеж ***г. Твърди, че заемната сума е предоставена на потребителя, който е извършил плащания в размер на 663,70 лв., както следва: на*** г. – 322,70 лв., на *** г. – 326,00 лв. и на *** г. – 15,00 лв., след което е в неизпълнение на задължения си по договора.

С оглед изложеното, счита, че са налице основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което предявява частичен иск за заплащане на главница от 836,30 лв. по договора. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор чрез пълномощника си адв. М., с който оспорва насрещния иск. Твърди, че невярно посоченият ГПР и бланкетното му посочване на практика обуславя невъзможност да се проверят компонентите от е формиран и дали са в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза води до 2 нищожност на целия договор. Моли за присъждане на разноски по насрещния иск.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № *** от 08.03.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона:

По делото е безспорно, което е обявено и с доклада, приет за окончателен, че чрез средства за комуникация от разстояние Ц. П. В. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ***/*** г., представен с исковата молба, по силата на който е получила сума в размер на 1500,00 лв. със задължение за връщането й на 12 месечни погасителни вноски при фиксиран ГЛП 50% и посочен в договора ГПР от 62,57%, в който не е включена уговорената неустойка.

В чл. 3, ал. 2, т. 4 от Договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е в размер на 62,57 %, като в чл. 3, ал. 4 е изяснено, че единственият разход, включен в него, е възнаградителната лихва и при изчисляването му са взети предвид посочените в ал. 2 парамтери на общите разходи по кредита съгласно § 1, т. 1 от ЗПК.

Не е спорно и се установява от договора, че съгласно чл. 6, ал. 1, ищецът се е задължил д а предостави едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение в двудневен срок от сключването на договора ищецът се задължава да плати на ответника неустойка в размер на 1891,77 лв.

Видно от погасителния план към договора за кредит, ч е плащането на неустойката е предвидено още при сключването на договора. Уговорено е същата да бъде платима като част от всяка месечна погасителна вноска. С включването на неустойката към задълженията по договора, видно от погасителния план, дължимата сума за връщане по него от кредитополучателя възлиза на 3908,70 лв.

Анализа на данните по делото води до извод, че обсъжданата договорна неустоечна клауза от договора за потребителски кредит обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по кредита, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Съществено при преценка на валидността на същата е, че се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.

Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се 3 кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т.1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява „общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл.

19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.

19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Предвид изложеното, е необхоД. в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 62,57 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. С посочването, че ГПР включва единствено възнаградителната лихва, която е в размер на 50 %, потребителят е в неяснота относно обстоятелството какви разходи са включени в разликата над 50% до 62,57 %. Същевременно с включването на неустойката за непредставяне на обезпечение, уговорена като част от всяка погасителна вноска съобразно погасителния план още при сключването на договора, в общия размер на подлежащата на плащане от потребителя сума ГПР многократно би надхвърлил предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в този случай ГПР би бил в размер 708,87 %. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит.

4

Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.