Решение № 16 от 16.02.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. К., 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225100600268 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №49/15.06.2022год., постановена по н.о.х. дело №293/2022год., К. районен съд е признал подсъдимата С. М. Г. от гр.К., с ЕГН ********** за виновна в това, че на 27.12.2019г. в гр.Д., обл.К. като длъжностно лице управител на „И.м.“ ЕООД, съставила в кръга на службата си официален документ- Трудова книжка №*8 серия Л № 101637 на името на З. Д. Й., в който удостоверила неверни обстоятелства- че З. Д. Й. е прослужила времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И.м.“ ЕООД на длъжността работник спомагателни шивачки дейности, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311 ал.1 вр.чл.54 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Признал е подсъдимата З. Д. Й. от с.Ж., обл.К., с ЕГН ********** за виновна в това, че на 03.01.2020г. в гр.К. съзнателно се ползвала от официален документ с невярно съдържание- Трудова книжка №*8 серия Л № 101637 на името на З. Д. Й., че е прослужила времето от 05.08.2019г. до 1

27.12.2019г. в „И.м.“ЕООД на длъжността работник спомагателни шивачки дейности, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.54 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. Постановил е след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство- Трудова книжка №*8 серия Л № 101637 на името на З. Д. Й., да бъде отнето в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК. Осъдил е подсъдимите Г. и Й., да заплатят солидарно направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР - К. сумата в размер на 345лв., а по сметка на РС-К.-30лв.

Недоволна от така постановената присъда е останал подсъдимата С. Г., който чрез защитника си-адв.И.Б. от АК-Х., обжалва същата, като неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при явна несправедливост на наложеното наказание.В съдебно заседание, защитника поддържа жалбата, и излага съображения за липса на престъпление,за маловажен случай и за явна несправдливост на наложеното наказание. Жалбодателката Г. твърди, че е невинена и иска оправдателна присъда или намаляне на наказанието.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателката наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл.

313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимата С. М. Г. била едноличен собственик на дружеството „И.м.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Д.. Подсъдимата З. Й. през 2019г. имала необходимата възраст за пенсиониране в страната, но не й достигал 4 месеца трудов стаж. Тя не познавала лично подсъдимата С. Г., но чрез свидетеля Ш.Х., двете постигнали уговорка З. Й. да започне работа в 2

„И.м.“ ЕООД. За целта тя, чрез свидетеля Ш.Х. предоставила личните си данни на С. Г.. Последната през месец август 2019г., въпреки че подсъдимата З. Й. не се намирала в границата на Република България, още по- малко в гр.Д., изготвила Трудов договор № 292/ 05.08.2019г. В него било вписано, че на основание чл.67 ал.1 т.1 вр.чл.70 от Кодекса на труда от една страна „И.м.“ ЕООД и З. Й. от друга сключват трудов договор за длъжност работник спомагателни шивачки дейности в отдел кроялно с адрес на месторабота гр.Д. ул.“А.“ №* с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 570лв. при дневно работно време от 8 часа за неопределено време с 3- месечен срок на изпитване, като служителят се задължава да постъпи на работа на 05.08.2019г. Този договор бил подписан от подсъдимата С. Г. за работодател, а за работник на името на З. Й. тя не се е подписала, както и не е установено по делото от кого е положен подписа. Нито на 05.08.2019г., нито по- късно през тази година подсъдимата З. Й. не е започнала работа, тъй като се грижела в Турция за болни членове на семейството си. Въпреки, че З. Й. не полагала труд в дружеството собственост на подсъдимата С. Г. в гр.Д., последната в качеството на работодател на 27.12.2019г. съставила Заповед № 275/ 27.12.2019г., с която на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда по взаимно съгласие прекратила Трудов договор № 292/ 05.08.2019г. с подсъдимата З. Д. Й.. В нея в графата „Управител“ подсъдимата Г. положила подписа си и я оставила в офиса на дружеството в гр.Д. за връчване на З. Д.

Й.. След това първата предоставила трудовото досие и трудовата книжка на З.

Д. Й. на свидетелката Р.С., която работи като счетоводител и ТРЗ в „И.Ф.“ ООД- Д., тъй като двете дружества ползвали общ офис, като я помолила да попълни трудовата книжка на З. Й.. Тогава свидетелката С. нанесла данни от трудовото досие на З. Й. на страница 6 и 7 в трудова книжка №*8 Серия Л № 101637, издадена на името на З. Д. Й., като попълнила дата на започване на работа, длъжността, размера на трудовото възнаграждение, дата на прекратяване на договора и основанието за това, както и поставила щемпел, издаден от дружеството „И.м.“ ЕООД- К., на страници 6 и 7, в който отразила прослужения трудов стаж, а именно времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г., представляващ 4 месеца и 22 дни. След това върнала на подсъдимата С. Г. така попълнена трудова книжка ведно с трудовото досие на името на З. Й..

Тогава подсъдимата С. Г. положила подписа си в трудова книжка №*8 Серия Л № 101637 в графа 9 за работодател, както и в правоъгълния щемпел на 3 страни 6 и 7 за „главен счетоводител“ и „управител“, въпреки, че знаела, че подсъдимата З. Й. никога не е работела в представляваното от нея дружество, както и в посочения период от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. Впоследствие подсъдимата Г. предала на свидетеля Ш.Х. така попълнената трудова книжка и копие от Заповед № 275/ 27.12.2019г. за прекратяване на трудово правоотношение, който да ги предаде на подсъдимата З. Й., която се намирала в гр.Одрин, Република Турция, което се и случило. На 02.01.2020г. подсъдимата З. Й. влязла през граничния пункт Капитан Андреево в Република България. На 03.01.2020г. тя посетила сградата на ТП на НОИ- К., където на место попълнила заявление с вх.№ 2113-08-15/ 03.01.2020г. за отпускане на пенсия и добавки. Към него приложила Трудова книжка №*8 Серия Л № 101637 издадена на името на З. Д. Й., както и други документи, след това се подписала в заявлението в графата „подпис на заявителя за пенсия“ и ги предала на свидетелката Х.Р.Л., която ги приела като служител в сектор „Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ- К.. По повод на подаденото заявление ведно с приложените към него документи от страна на подсъдимата З. Й. за отпускане на пенсия, в ТП на НОИ- К. била извършена проверка от свидетелката П.Д.. При нея се установила, че в посочения период на прослужено време при осигурителя „И.м.“ ЕООД работникът З. Д. Й. от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. се е намирала в Република Турция и не е полага труд в посоченото дружество. При разговор на свидетелката П.Д. с подсъдимата С. Г., последната декларира, че през 2019г. З. Д. Й. не е работила реално нито един в предприятието. След приключване на проверката на подсъдимата С. Г. в качеството й на работодател й било издадено предписание за заличаване на трудовия договор сключен със З. Й., както и подадения въз основа на това осигурителен стаж и доход. В дадения срок за изпълнение на предписанието подсъдимата С. Г. сторила това.

От заключението на вещото лице В.Д. изготвило съдебнографическата експертиза-Протокол № 260/ 23.11.2020г. се установява, че подписите в графа „подпис на заявителя за пенсия“ в заявление за отпускане на пенсия/и и добавки с вх.№ 2113-08-15/ 03.01.2020г. са положени от З. Д. Й.; подписите на страница 6 и страница 7, и графа „9“, както и срещу „Главен счетоводител“ и „Управител“ в мастилен отпечатък от правоъгълния щемпел в Трудова книжка №*8 на З. Д. Й. са положени от С. М. Г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от 4 анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимите Й. и Г., от показания на свидетелите П.Д., Х.Л., Р. С. и Ш.Х., от Справките за съдимост на подсъдимите; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, както и останалите писмени доказателства, приети по делото.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата С. М. Г. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.311 от НК- на 27.12.2019г. в гр.Д., обл.К. като длъжностно лице управител на „И.м.“ ЕООД, съставила в кръга на службата си официален документ- Трудова книжка №*8 серия Л № 101637 на името на З. Д. Й., в който удостоверила неверни обстоятелства- че З. Д. Й. е прослужила времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И.м.“ЕООД на длъжността работник спомагателни шивачки дейности, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, а подсъдимата З. Д. Й. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.311 от НК- на 03.01.2020г. в гр.К. съзнателно се ползвала от официален документ с невярно съдържаниеТрудова книжка №*8 серия Л № 101637 на името на З. Д. Й., че е прослужила времето от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И.м.“ЕООД на длъжността работник спомагателни шивачки дейности, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, до какъвто правилен и обоснован извод е стигнал и решаващия съд.

Това е така, защото правилно решаващия съд при оценката на гласните доказателства, е приел ,че подписите в графа „подпис на заявителя за пенсия“ в заявление за отпускане на пенсия/и и добавки с вх.№ 2113-08-15/ 03.01.2020г. са положени от З. Д. Й.; подписите на страница 6 и страница 7, и графа „9“, както и срещу „Главен счетоводител“ и „Управител“ в мастилен отпечатък от правоъгълния щемпел в Трудова книжка №*8 на З. Д. Й. са положени от С. М. Г., което не се и оспорва от страните по делото.От друга страна съдът правилно е кредитирал напълно ,както признанията на двете подсъдими,така и останалите гласни доказателства.

Подсъдимата Г. от обективна и субективна страна е осъществила състава на повдигнатото й с обвинителния акт престъпление. За наличие на престъпление по чл.311 ал.1 от НК е необходимо да са налице само 5 посочените в този текст елементи- длъжностно лице, което съставя официален документ в кръга на служебните си задължения, вписване в този документ на неверни обстоятелства, както и съзнанието, че документът ще бъде използван като доказателство за съществуването на тези именно неверни обстоятелства. В конкретния случай това е факт. Безспорно е установено по делото, че подсъдимата С. Г. притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.”б” от НК като работодател и едноличен собственик на капитала на „И.м.“ЕООД, и в това си качество на основание чл.6 ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж тя като работодател е била компетентна да издава официални удостоверителни документи, които са от естество да служат като доказателство относно отразените в тях факти съгласно чл.12 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Безспорно също така е установено, че в инкриминирания документ представляващ трудова книжка №*8 Серия Л № 101637 издадена на името на З. Д. Й. подсъдимата С. Г. е удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че е прослужено време от 05.08.2019г. до 27.12.2019г. в „И.м.“ ЕООД-К., с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. С оглед на удостоверителния характер на трудовата книжка, записите в нея може да бъдат предмет на лъжливо документира по чл.311 от НК.