Решение № 278 от 29.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Габрово, 29.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210101908 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на установителен иск, подаден от от З. Ж. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **********, ет. 7, ап. 37 срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов” № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 14.04.2023 г. между него и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1254430, по отношение на когото бил приложим ЗПФУР. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева. Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,66%.

В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора, какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. След като усвоил сумата от 800 лв. ищецът установил, че освен заемната сума от 800 лв. са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 400 лв.

1

Процесният договор бил недействителен, поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало всъщност. Договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Ищецът не бил подписвал договор за поръчителство и такъв не му бил представян.

Процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Посочен бил само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му. Поради това договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Бил посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено. Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение.

Сумата претендирана от ответното дружество по договора за поръчителство, следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.

Искането на ищеца съдът да признае за установено между страните, че договор за потребителски кредит № 1254430/14.04.2023 г., сключен между него и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.11 и чл. 19 ЗПК.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, предявява иск съдът да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в посочения договор, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по производството.

2. От страна на ответника:

Ответникът оспорва иска, като неоснователен.

Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) било 2 задължително условие за сключване на кредитен договор било неоснователно.

Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на ,,Фератум България" потребителят сам избирал обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не било задължително.

Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал заявление за кредит.

Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисквало поръчителство.

Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция.

След като бил информиран ищецът потвърдил чрез S M S желанието си да сключи договора.

С оглед на това не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът приел доброволно.

Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице. а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България" предоставило необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

Видно от представения договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1254430, същият е сключен между страните на 14.04.2023 г. съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. От ищеца от една страна се признава сключването му /първото изречение от исковата молба/ от друга, се оспорва, че не е сключен с електронен подпис. Процедурата предвидена в ЗПФУР не предвижда като задъжително условие използването на електронен подпис за 3 сключавнето на договора. Тъй като друго възражение срещу сключването на договора няма от страна на ищеца, следва да бъде прието, че с изявлението си в исковата молба той признава сключването на договора.

Видно от посочения договор, с него на ищеца е отпуснат заем в размер на 800 лева, който не се оспорва, че е усвоен и който той се е задъжил да върне в 45 дневен срок с лихва 5,12 %, равняваща се на 40,96 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) 49,93%.

Видно от признанието на отвеника, направено в отговора на исковата молба, ищецът получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Т.е. разходът за поръчител е пряко свързан с отпускането на кредита.

Видно от представения договор за гаранция (поръчителство), с него Мултитуюд Банк (Малта)се задължавал да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за заем, срещу възнаграждение в размер на 343,04 лева.

Отчитайки възнаграждението по договора за гаранция, ГПР (изчислен с общодостъпните електронни калкулатори) е около 800%.

2. От правна страна:

Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът в отношения си по договора за паричен заем има качеството на потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК). С оглед горното, по сключения договор за паричен заем са приложими разпоредбите на ЗПК, като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да бъде действителен.

Допълнителното плащане по договора за предоставяне на гаранция, представлява разход, който оскъпява кредита, съответно следва да бъде включено в ГПР, тъй като представлява услуга в полза на заемателя, която е задължително условие за отпускане на заема и е договорена в чл. 5 от договора за паричен заем.

Включването му води до надхвърляне на законовото ограничение за размер на ГПР на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е в многократно по-висок размер. Посочването на по-нисък размер от действителния на ГПР представлява невярна информация, съответно нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което подвежда потребителя и не му позволява да прецени 4 реалните икономически последици от сключване на договора.

Като не е включил сумата на разхода по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя – заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед горното, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният договор за паричен заем е недействителен и тоава следва да бъде признато за установено.

С оглед уважаване на основния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния такъв.

ІІІ. Относно претенциите за разноски:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство, а именно 50 лева държавна такса върху уважения иск, 2200 лева адвокатски хонорар и 1,37 лева банкова такса по заплащане на дължимата държавна такса, или общо разноски 2251,37 лева.

Относно претендираните разноски в размер на 15 лева за куриерски услуги, по делото няма доказателства за направени такива.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

І. ПРИЗНАВА за установено между страните, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1254430, сключен на 14.04.2023 г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, в качеството на заемодател и З. Ж. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **********, ет. 7, ап. 37, в качеството на заемател е недействителен, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ІІ. ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да ЗАПЛАТИ на З. Ж. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **********, ет. 7, ап. 37 сумата 2251,37 лева – разноски по делото, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

5

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 6