Определение № 66 от 06.03.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. С., 02.03.2023 г.

С. о. с., III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600046 по описа за 2023 година СОС, в качеството му на инстанция въззивен контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с жалба против определение под № 94 от 21.12.2022 г. на РС - С. по ч.н.д. № 97/2022 г., с което е отменено постановление от 10.08.2021 г. на прокурор от РП-К. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 49/2020 г. по описа на РУ - Г., като делото е върнато със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбоподателката атакува определението като неправилно и незаконосъобразно, като оспорва изводите на съда и на прокурора по приложението на материалния закон и конкретно относно нормите на ЗЗДН в хипотезата на чл. 296, ал. 1, пр. 2 НК. Изразява се несъгласие с приетото от районния съд, че предмет на закрила по чл. 296, ал. 1 НК е само същинската част на заповедта за защита от домашно насилие – забраната на извършителя да се въздържа от определено поведение, но не и останалите, спомагателни мерки като задължаването на извършителя да посещава специализирани програми. Подчертава се, че законът не разграничава предвидените в чл. 5 ЗЗДН мерки на същински и спомагателни, противно на възприетото от РС-С..

Застъпва се фактическият извод, че П. не е посещавал такава програма въпреки задължението му съгласно влязлата в сила заповед, като е манифестирал пренебрежението си спрямо този акт на съда. Твърди се, че действията на П. покриват от обективна и субективна страна състава на престъплението, като засягат и интересите на двете непълнолетни деца, за които се грижи в нарушение на съдебно решение, с което родителските права са предоставени на жалбоподателката. С тези аргументи се иска отмяна на постановеното определение, като се дадат задължителни указания на прокурора за продължаване на процесуалните действия по отношение на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.

1

Настоящият съд, като разгледа подадената жалба и материалите по делото и като осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по чл.

314, ал. 1 НПК на обжалваното определение, на базата на приложимите разпоредби от процесуалния и материалния закон, намира за установено следното:

Р. С. и П. А. П. са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен през 2013 г. с Решение № III-92-21 от 01.03.2013 г. по гр.д. №13188/2012 г. описа на СРС.

От брака си двамата имат две деца: момиче - А. П.а, родено през 2010 г., и момче - Й. С. П., родено през 2012 г.

С влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена спогодба по гр.д. № 5348/2013 г. на СГС, упражняването на родителски права по отношение на малолетните деца са предоставени на майката – Р. С., като е определен режим на лични контакти на бащата П. П. с децата. От месец октомври 2015 г. децата живеят с баща си – П. П., като оттогава до 2021 г. майката не е имала контакт с тях в отсъствие на бащата или на трети лица, представители на социални институции.

С решение от 22.06.2018 г., постановено по гр. д. № 117/2018 г. по описа на С. о. с. е отменено решение № 225 от 03.11.2017 г., постановено по гр. д. № 372/2016 г. на Районен съд – гр. К., като предявеният иск от П. А. П. против Р.

С. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права на децата А. П. П.а и Й. П. С. П., определени с влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена спогодба по гр.д. № 5348/2013 г. на СГС, е отхвърлен.

С решение № 93 от 14.05.2020 г. по гр. д. № 471/2019 г. по описа на Районен съд – К. е отхвърлена молбата на Р. С., действаща в качеството на законен представител на малолетните А. П. П.а и Й. П. С. П., за издаване на заповед за защита срещу П. А. П. и Г. И. Н. за извършен на 14.07.2018 г. акт на психическо и емоционално насилие над децата А. П. П.а и Й. П. С. П..

С влязло в сила решение № 230 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 287/2020 г. по описа на С. о. с., горепосоченото решение е отменена в частта, с която е отхвърлена молбата на Р. С., като вместо това съдът е постановил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, извършено от П. А. П. спрямо децата А. П. П.а и Й. П. С. П. на 14.07.2018 г. в с. М., като е задължил П. А. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. П. П.а и Й. П. С. П., както и да посещава специализирана програма за повишаване на родителския капацитет за срок от 12 месеца. Въз основа на постановеното решение била издадена заповед за защита от 20.07.2020 г., с която спрямо П. А. П. били наложени горепосочените мерки на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗЗДН.

От приложено по делото писмо /л. 111, т. 12 от ДП/, се установява, че П.

П. е сключил договор за провеждане на обучителен курс за повишаване на 2 родителския капацитет с Фондация „П. п.“, като курсът е започнал на 01.08.2020 г. и към 14.07.2021 г. П. активно се е включвал в обучението и е спазвал изготвения график.

На 30.09.2020 г., по реда на чл. 212, ал. 1 НПК е образувано досъдебно производство, за неизпълнение на Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 20.07.2020 г. от С. о. с. по гр.д. № 287/2020 г. по описа на съда и за това, че от 5.03.2019 г. до 29.09.2020 г., когато е образувано настоящото производство се създават пречки за изпълнение на съдебно решение №2278/22.06.2018 г., постановено по гр.д. № 117/2018г. на СОС престъпления по чл. 296 НК и по чл. 182, ал. 2 НК.

Наказателното производство, макар и да няма формално привлечено към наказателна отговорност лице, на практика е водено против П. А. П.

/бивш съпруг на жалбоподателката/. Законен повод за образуване на наказателното производство е послужила жалба, подадена от Р. С., за това, че П. не се съобразява, укрива се и отказва да предаде децата и дори осуетява всякакъв контакт с майката, като по този начин саботира действието на съдебното решение, по силата на което са възложени за упражняване родителските права по отношение на двете, ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, както и заповедта за въздържане от домашно насилие, имаща за предмет защита на законните интереси на децата и на родителя, упражняващ правата им.

При наличието на законен повод и достатъчно данни, за извършване на противозаконно деяние, описващо обективните и субективните признаци на престъпление по НК, единственият орган компетентен да образува наказателно производство и да предприеме наказателно преследване срещу определено лице, овластен от Конституцията и законите на РБългария, е прокуратурата. Суверенитетът на обвинителната власт се изразява в правомощието да даде собствена правна оценка на изложените в жалбата или сигнала факти, след проверката им, като ги квалифицира като престъпления, като в това отношение не е обвързана от правната квалификация, поддържана от жалбоподателя.

За да прекрати настоящото производство, прокурорът е посочил, че РПК. не е компетентна да се произнесе относно деянието по чл. 182, ал. 2 НК, тъй като същото е от частен характер, като по този начин прокуратурата се е десезирала и е отказала да упражни предвидените си в НПК правомощия, като този аспект на атакуваното постановление ще бъде разгледан подробно по-долу.

По отношение на второто деяние, обект на производството, прокурорът с лаконични мотиви е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за осъществяване на престъпния състав по чл. 296, ал. 1 НК. Посочено е, че макар децата да не живеят при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права (настоящият жалбоподател), то следва да се отчита емоционалното и психологическото им състояние, както и 3 техният най-добър интерес, поради което е приел в постановлението си, че е неприемливо предаването им. Изразено е становището, че неизпълнението на Решение № 227/22.06.2018 г. на СОС, с което упражняването на родителските права е предоставено на Р. С. не се дължи на отказ от страна на П. да го изпълни, а на поведението и емоционалното състояние на децата да отидат при майка си, както и на „демонстрирания категоричен отказ да бъдат предавани по институционален ред“.

С тези аргументи прокурорът е достигнал до извода, че П. не е нарушил издадената заповед за защита от домашно насилие от 20.07.2020 г. на СОС по гр. д. № 287/2020 г., тъй като П. действително бил спазил предписанията на заповедта.

Така при преценка на доказателствата прокурорът е стигнал до крайния си извод, че производството следва да бъде прекратено, тъй като деянието не е извършено – поради липса на доказателства.

Първоинстанционният съд в производството по чл. 243, ал. 5 НПК е извършил проверка на доказателствените материали и е достигнал до собствени изводи, различни от възприетите от прокурора, като е установил, че П. не е посещавал специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от „Ц. за и. и ф. п. к.“ за срок от 12 месеца. Противно на възприетото от прокурора, че П. е спазил заповедта (основавайки се на приобщеното писмено доказателство на л. 111 от т. XII от ДП), съдът е стигнал до обратен извод, но анализирайки разпоредбата на състава по чл.

296, ал. 1 НК, е достигнал до становище за несъставомерност на това деяние.

Съдът е приел, че предмет на защита по чл. 296 НК са единствено мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, но не и възприетите в закона „спомагателни“ мерки. Този свой извод съдът е обосновал с аргумента, че правната природа на този престъпен състав е да охранява изпълнението на заповедта за защита в същинската част, като предвижда въздържане от определено поведение.

Съдът е изразил несъгласие и с извода на прокурора за прекратяване на производството за престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, тъй като е отчел, че са налице достатъчно данни за осъществяване на този състав на престъплението.

Предвид установените обстоятелства, прието е в мотивите на атакуваното определение, че поведението на П. покрива признаците на двете форми на изпълнителното деяние и представлява особено тежък случай, защото децата повече от седем години не могат пълноценно да общуват със своята майка.

Съдът е установил наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 6, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, като именно в тази връзка е дал задължителни указания на прокурора и е отменил постановения прокурорски акт.

Настоящият съдебен състав, на първо място намира за необходимо да напомни задължението на наказателното производство при осъществяване на преценката на доказателствата и съобразяване на конкретните данни във 4 всеки отделен случай съобразно установените обстоятелства, като не допускат бланкетно, незадълбочено прилагане на закона. При анализа на събраната доказателствена съвкупност, съдът отчита, че настоящият случай, сложил повод за образуване на наказателно производство, е предхождан от дългогодишен конфликт между двамата бивши съпрузи, отразяващ се пряко върху отношенията с техните малолетни деца и най-вече – на развитието на последните (в този смисъл приложените множество социални доклади – т. X от ДП, и СПЕ), органите на наказателното производство дължат особена защита срещу посегателства, рефлектиращи върху пострадалите. Съгласно събраните по ДП писмени доказателства, у малолетните деца е налице форма на родителско отчуждение спрямо майка им – Р. С., като това налага необходимостта от съобразяване най-вече на техните интереси и нужди като особено уязвими лица. Това е така, тъй като именно осигуряването на адекватни грижи за малолетните деца следва да бъде водещо и такава е задачата, предвид уреждането на наказателноправна закрила, заложена в съставите на деянията по чл. 182, ал. 2 НК и чл. 296, ал. 1 НК. Предвид фактическите данни, изводими от събраните доказателства, следва да се държи сметка, че към инкриминирания период упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца е било предоставено на майката Р. С. с влязло в сила Решение № 227 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 117/2018 г. по описа на СОС.