Определение № 210 от 20.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Шумен, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500090 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“......“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане № 99/26.01.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100046 на РС – Велики Преслав, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. Х. за сумата от 785.99 лева – главница. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като неправилно заповедния съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. Позовава се на редица съдебни актове и моли съда да отмени разпореждането, в частта в която е отхвърлено заявлението за сумата от 785.99 лева – главница и да се произнесе по съществото на въпроса.

С разпореждане № 108/01.03.2024г. жалбата е оставена без движение, поради незаплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, в пълният и дължим размер от 15.71 лева, тъй като жалбоподателя е внесъл само д.т. в размер на 15.00 лева и му е указано да довнесе д.т. в размер на още 0.71 лева. Също така му e указано, да посочи какви суми са погасени от длъжника до подаването на заявлението в съда.

В даденият срок, жалбоподателя, е внесъл дължимата д.т. в пълният и дължим размер и е уточнил, че до подаване на заявлението в съда, от длъжника е погасена сума в размер на 576.00лева, с която били погасени следните компоненти на дълга: главница – 214.01 лева, договорна лихва – 96.64 лева и допълнителни услуги – 265.35 лева.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

1

Ч.гр.д. № 20243610100046 на РС – Велики Преслав, е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район Люлин, бул.“......“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. Х. с ЕГН ********** от гр. .... за заплащане на следните суми: 785.99 лв. – главница; 135.88лв. – договорна лихва за периода от 23.03.2023 г. до 23.11.2023 г.; 796.05 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 23.03.2023г. до 23.11.2023г.; 78.87 лева – лихва за забава, начислено за периода от 24.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit №9032-00122228 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00122228, сключени между „МикроКредит“ АД и М. С. Х. на 23.11.2022г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „МикроКредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 01/21.07.2023г. към рамков договор за продажба на вземанията от 30.03.2023г.

С обжалваното разпореждане № 99/26.01.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100046 на РС – Велики Преслав, съдът е отхвърлил заявлението изцяло. За да го отхвърли, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл.

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен ГПР по кредита. По отношението на вземането по договора за допълнителни услуги е приел, че същият не може да бъде разглеждан отделно от основния договор за кредит, тъй като е неразделна част от него, както и че, от изложеното в него се установява, че в случая не се касае за допълнителни услуги, а за вземания по неравноправни клаузи, с които се цели заобикаляне на закона по см. на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и следователно нищожни.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя обжалва разпореждането, само в частта с която, е отхвърлено заявлението за сумата в размер на 785.99 лева – главница, с мотива, че след като съда е приел договора за недействителен, то е следвало да приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и, следва да се приложи нормата на чл.

23 от ЗПК, съгласно ко ято "Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните.

От материалите по делото, се установява, че на длъжницата е отпуснат заем в размер на 1000 лева, от които до подаване на заявлението в съда същата е изплатила 214.01 лева, за дължима главница, 96.64 лева – за договорна лихва и 265.35 лева – за допълнителни услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР и твърдението на жалбоподателя, че информацията относно размерът на ГПР, 2 който е задължителен реквизит на договора, се съдържала в приложения към договора за потребителски кредит - Стандартен европейски формуляр, не може да санира липсата му в основния договор за кредит. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че неспазването му влече недействителност на целия договор. В този смисъл е именно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12 и т. 20, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г. І т.о., Р №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./.

Договора е недействителен, и освен погасената част от главница, платените суми за погасяване на задължението за възнаградителна лихва и това за допълнителни услуги следва да се отнесат изцяло за погасяване на претендираната главница от 785.99 лева, поради което на заявителя следва да се присъди главница само в размер на 424 лева (785.99лв. - 96.64лв. - 265.35 лв. = 424.00лв.) представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като неправилно и делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с издаване на заповед за изпълнение за посочения размер на главницата – 424 лева. За горницата над 424 лева до пълния отхвърлен от заповедния съд размер на главницата от 785.99 лева, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Като естествена последица от издаването на заповедта, съдът следва да присъди и разноски за заповедното производство.

В необжалваната част, разпореждането е влязло в законна сила.

Водим от горното, Шуменският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 99/26.01.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100046 на РС – Велики Преслав, САМО В ЧАСТТА , с която, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“......“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. Х. с ЕГН ********** от гр. .... за сумата от 424 лева - главница, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район Люлин, бул.“......“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 3

4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. срещу длъжника М. С. Х. с ЕГН ********** от гр. .... за сумата от 424 лева - главница по договор за заем MicroCredit №9032-00122228, сключен между „МикроКредит“ АД и М. С. Х. на 23.11.2022г., представляваща разликата между първоначално претендираната главница от 785.99 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 99/26.01.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100046 на РС – Велики Преслав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“......“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. Х. с ЕГН ********** от гр. .... за разликата над 424 лева до 785.99 лева – главница.

В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.

ВРЪЩА делото на РС – Велики Преслав за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, съобразно настоящото определение.

При връщането на делото се следват указания до заявителя съгласно мотивите на този съдебен акт - на основание чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които е отхвърлено процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4