Решение № 3282 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3282 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100506123 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Гаранционен фонд /длъжник по изп.производство/ срещу разпореждане от 11.05.2023 г., постановено по изп.дело № 20238600400477 от ЧСИ В.М., рег.№ 860, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на ГФ относно определяне като размер на адв.възнаграждение 200 лв.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение, определено от ЧСИ в размер на 1 814 лв. е прекомерно, тъй като в случая било извършено само образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Следователно не била налице фактическа и правна сложност на делото; цитира съдебна практика на СГС. Затова се следвало адв. възнаграждение само по чл.10, т.1 от НМРАВ. Освен това следвало да се има предвид, че ГФ е ЮЛ с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност, поради което не се налагало да бъде проучвано наличното му имущество.

Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде 1 уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 1 814 лв., както е приел СИ.

Прави се евентуално искане, ако се уважи възражението по чл.78, ал.5 ГПК, да се измени и размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.

С жалбата се претендират разноски – държавна такса - 25 лв. , авансови такси за администриране на жалбата и юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. като самата жалба представлява списък по чл.80 ГПК.

Постъпил е отговор от взискателя – Б.А.А., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното разпореждане за разноски. Сочи, че размера на адв.възнаграждение бил определен в съответствие с чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Същият се дължал на основание чл.36 вр. с чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.1 от Закона за адвокатурата. В този смисъл била съдебната практика. Счита, че определеното възнаграждение е съобразено с материалния интерес и минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ.Същият бил съобразен с предприетите по изп.дело действия. Установено било, че сумите са дължими.

Длъжникът отговарял за разноските дори да бил платил в срока за доброволно изпълнение, тъй като бил станал повод за образуване на изп.производство.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя. Присъдена била сумата в размер на 1980,84 лв., която включвала адв.възнаграждение в размер на 1 814 лв. , както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. В случая било присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Счита, че в изп.производство няма пречки страна да се ползва от адв. помощ. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските били в тежест на длъжника. Противопоставя се на присъждане на разноски в настоящето производство.

По допустимостта на жалбата:

2

За обжалваното разпореждане жалбоподателят е бил уведомен на 12.05.2023 г.

Жалбата е подадена на 17.05.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 02.05. 2023 г. за събиране на сумата в размер на 7261,53 лв. , представляваща присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за защита пред първата съдебна инстанция и сумата в размер на 17 449, 90 лв. за защита пред въззивната инстанция, по изп.лист от 24. 04.2023 г., издаден от ОС, гр.Бургас.

Претендирани са разноски, вкл. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.3 ЗАДв.

С разпореждане от 02.05.2023 г. ЧСИ е определил разноските, вкл. за адв.възнаграждение в размер на 1 814 лв. липсват данни да е определен самостоятелен размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Видно от сметката от същата дата, определени са такси по т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ /л.6 от изп.дело/. В самата сметка сумата в размер на 1 814 лв. е посочена като „прието адв.възнаграждение“.

На 02.05.2023 г. е отправена ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите като е посочено, че сумата в размер на 1 814 лв., вкл.

„ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр.“, виж л.

7 от изп.производство.

Поканата е била връчена на 03.05. 2023 г.

На 09.05.2023 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи за прекомерност на адв.възнаграждение в размер на 1 814 лв.

Липсва искане СИ да намали таксата по т.26 Тарифата по ЗЧСИ, виж л.9 от изп.дело.

Взискателят е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като адв.възнаграждение било в рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

С разпореждане от 11.05.2023 г. възражението по чл.78, ал.5 ГПК е 3 оставено без уважение без изложени конкретни мотиви.

По доводите в жалбата:

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

Основателен е довода на жалбоподателя, че ГФ е ЮЛ с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност; същият е създаден по силата КЗ, поради което не се налага да бъде проучвано наличното му имущество.

В конкретния случай единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването на изп.дело. Наред с това с молбата по която е образувано изп.дело дори не е посочен изпълнителен способ. На ЧСИ 4 са възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ.

Неоснователен е довода, че длъжника бил станал причина за образуване на изп. производство- видно от данните по делото изпълнителния лист е издаден на 24.04.2023 г., молбата за образуване на изп.дело е подадена на 02.05.2023 г., т.е. само четири дни след издаване на изп.лист.

Видно от данните по изп.дело плащането е сторено на 04.05.2023 г., т.е. един ден след връчване на поканата и два дни след образуване на изп.дело.

Следва да посочим, че взискателят е посочил банкова сметка по която да бъдат преведени сумите едва на 18.05.2023 г., виж л.20 по изп.дело.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения з а процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

Така определеното възнаграждение се отнася и до случаите на оказана безплатна правна помощ.

Ще отбележим и, че адв.възнаграждение се следва на представителя – адв.Радков, а не на взискателя.

Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.

Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ , съдът излага следните мотиви:

В конкретния случай, както вече посочихме по-горе, в актовете на ЧСИ до подаване на възражението по чл.78, ал.5 ГПК няма такъв, който да определя таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и съответно възражението не съдържа такова оплакване.

Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е била определена с констативен протокол от 18.05.2023 г., л.21 по изп.дело, т.е. след подаване на настоящата жалба, и същата възлиза в размер на 1702,50 лв.

При това положение настоящата инстанция не следва да се произнеся по 5 така направеното при условията на евентуалност искане във връзка с размера на таксата по т. 26 от Тарифата.

Следователно, жалбата в тази й част има характер на искане за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и следва да бъде върната на ЧСИ за произнасяне.

По разноските:

С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

О Т М Е Н Я разпореждане от 11.05.2023 г., постановено по изп.дело № 20238600400477 от ЧСИ В.М., рег.№ 860, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението от 09.05.2023 г. на ГФ относно определяне като размер на адв.възнаграждение 200 лв.

И вместо това