Решение № 3946 от 24.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3946 гр. София, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110204602 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.“Лагера“, бл. 55, вх. Б, ет. 1, ап. 21, чрез адв.Л. Л., срещу Наказателно постановление № 307234/2017 от 24.03.2017 г., издадено от заместник – кмет на Столична община, на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл. 13, б. "б" от ЗАНН за нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б" и б. "в" и чл. 35, ал. 1, вр. чл.

34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева.

В жалбата се релевират аргументи, че наказателното постановление, предмет на обжалване, не е било връчвано на жалбоподателя и че същата е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ... по изпълнително дело № 5239/2021 г. на 15.03.2022 г. Изложени са съображения, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като жалбоподателят е разполагал със закупен редовен превозен документ. На следващо място се сочи, че по отношение издаденото наказателно постановление не е спазена формата за валидно издаден административен акт, 1 както и че последното е непълно и немотивирано.

По изложените съображения се иска от съда, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л. и адв.ПП., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество, пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла в полза на жалбоподателя абсолютна давност.

Моли да се присъдят на доверителя й направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в проведеното съдебно заседание се представлява от юрк.В.а, с пълномощно по делото. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, доколкото от събраните по делото доказателства счита, че се установява безпротиворечиво извършеното нарушение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение бл. № 0307234/12.03.2017 г., съставен от свидетеля С. В. В. - на длъжност „контрольор по редовността на пътниците“ към Център за градска мобилност, било констатирано, че И. В. Г. на 12.03.2017 г. в 19:15 часа пътувала в гр.

София в Тм 5 (инвент.№ 2415) след спирка пл.Македония с посока кв.Княжево – пл.Македония, с превозен документ, който не съответства на пътуването (период на валидност или маршрутна линия) и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 18, т. 1, б. "а", "б", и "в", както и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. Актът бил съставен в присъствието на Силвия Г. Кирилова - контрольор по редовността на пътниците към ЦГМ (свидетел при установяване на нарушението) и предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражение.

2

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано писмено възражение срещу констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН заместник-кметът на Столична община, на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. издал срещу И. В. Г. атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация, на жалбоподателя била наложена "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 53 и чл. 13, б. "б" от ЗАНН.

От приложеното към материалите по административнонаказателната преписка копие от наказателно постановление № 307234/2017 г. се установява, че на същото има направено отбелязване, че НП е връчено на нарушителя на 20.01.2018 г., като не е направено отбелязване, че НП е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Впоследствие и с възлагателно писмо изх. номер СОА21-ДИ117701/24.03.2021 г. събирането на наложената на жалбоподателя глоба било възложено на ЧСИ Ангел Петров, рег. номер 849 в регистъра на КЧСИ, където било образувано изпълнително дело. За образуването на това дело И.

В. Г. била уведомена на 15.03.2022 г. чрез връчване на покана за доброволно изпълнение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител С. В. В..

При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител С.

В. В., същият демонстрира липса на съхранен спомен относно процесните събития, което следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от него служебни задължения, свързани с ежедневно констатиране на множество идентични нарушения. В тази връзка е принципно вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но същевременно е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетеля следва да се кредитират поради обстоятелството, че по делото не са налице фактически данни, които да компрометират неговия разказ.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, 3 приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По процесуалната допустимост на жалбата:

От събраните по делото писмени доказателства не се установява как административнонаказващият орган е приел, че наказателното постановление е влязло в сила – не се установява нито дата на връчването му, нито начин на връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Приложено е копие от писмо на Столична община от 23.06.2017 г. до Кмета на Район „Красно село“, от което се установява, че обжалваното НП е било изпратено за връчване до Кмета на район „Красно село“, както и известие за доставяне на пратка, на което е изписан адрес на получателя - гр. София, ....... който е бил известен на АНО, тъй като е посочен в текста на издаденото НП и цитираното по-горе писмо на СО. На приложената към материалите по делото разписка на "Български пощи" ЕАД с дата 23.08.2017 г. е направено отбелязване „отказана“ без да са посочени конкретните обстоятелства за това, респективно не е оформено и надлежно връчване при отказ на получателя.

Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл. 58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл. 64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно - срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис, в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това 4 върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Съгласно чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 180 от НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв - на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени, отсъства.

Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Предпоставките са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно, за да се приложи чл. 58, ал.

2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на последния.

В процесния случай не са налице данни за извършено уведомяване на известния на АНО домашен адрес на нарушителя, като липсват и доказателства за съдържанието на адресираната до лицето пощенска пратка.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставки за редовно връчване, а депозираната жалба - подадена в срок и процесуално допустима (доколкото жалбоподателят е уведомен чрез ЧСИ на 15.03.2022 г., а е депозирал жалба на 22.03.2022 г.).

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 5 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, поради което и възражението на жалбоподателя в противоположния аспект не може да бъде споделено. В тази връзка следва да бъде посочено, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съобразно прочита на АУАН, както и на издаденото въз основа на него НП е видно, че същите са фиксирани недвусмислено.