Решение № 1496 от 23.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502242 по описа за 2023 година

С решение № 260243 от 09.02.2023г. постановено по гр. д. № 13899 по опис на СГС за 2020 г., съдът е осъдил Столична дирекция на вътрешни работи, ЕИК: 129009938 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за държавния служител, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от ******** г., причинила смъртта на Р. Г. М., ЕГН ********** както следва:

На Г. В. М. , ЕГН********** баща на починалия по сметка IBAN ********** - 52000 лева., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ******** г. до окончателното изплащане на присъденото задължение и е отхвърлил иска за разликата до претенцията в размерна 130 000 лв., поради съпричиняване на вредоносния резултат;

Н а М. Р. М. , ЕГН **********, майка на починалия по сметка IBAN ********** - 52000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2010 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до претенцията в размерна 130 000 лева поради съпричиняване на вредоносния резултат.;

1 н а Д. Р. Н., ЕГН ********** по сметка IBAN ********** – близка, живяла с починалия във фактическо съжителство - 44000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от ******** г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до 110 000 лева поради съпричиняване; н а Р. Р. М., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Д. Р. Н., ЕГН **********, по сметка IBAN ********** - 64000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от ******** г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до 160 000 лева поради съпричиняване.

Със същото решение, ответника СДВР с ЕИК129009938 е осъден да заплати на адв. П. В. Р., адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, тел.

0888 ******, сумата от 7 578 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл. 38 ЗА и на Софийски градски съд сумата от 10 645,10 лв., представляваща дължимата държавна такса и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Недоволен от решението, ответникът СДВР е сезирал въззивния съд с въззивна жалба с вх. Рег. № 267503 от 02.03.2023г. срещу цялото решение като недопустимо, защото съдът се е произнесъл по иск, чиято правна квалификация е различна тази, на действително предявения иск. Пояснил е, че обезщетение при смърт на служител на МВР се претендира възоснова на специалния закон, какъвто се явява ЗМВР и той от своя страна е специален спрямо друг, ЗДСл и спрямо общите разпоредби на КТ. Счита, че когато със специална норма е регламентирано материално правоотношение, общата се дерогира.

В жалбата се излага, че решението е изцяло неправилно, защото липсват доказателства за елементите на фактическия състав на приложената материално-правна правна норма, която да обоснова отговорността на работодателя за настъпилата злополука, за да се преценява процентът на съпричиняване. Поддържа се възражението, което е обосновано в отговора на исковата молба, че настъпилата вреда - смърт на Р. М. е следствие от проявената от него груба небрежност по смисъла на чл. 79 от ЗДСл.

Излага, че липсват доказателства за действително претърпени вреди , 2 които само се предполагат поради съществуване на родствените връзки, но следва да се доказват.

Отправено е искане за отмяна на решението в осъдителната част и постановяване на друго, с което претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

В срока за писмен отговор е постъпила насрещна въззивна жалба № 275443 от 23.06.2023г. подадена от ищците.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано в частта, в която исковете са отхвърлени над присъдените суми до цената на предявените искове, и е отправено искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на акт по същество с който исковете да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание, страните поддържат въззивната и насрещната въззивна жалба и претендират разноски, както следва: ищците в размер на 7 578 лева и адвокатско възнаграждение, която да бъде присъдено, на основание чл. 38 от ЗА, а ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Съдът в съответствие с правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобрази следното:

Исковото производство е образувано възоснова на предявени в условията на активно субективно и кумулативно съединяване, на осъдителни искове, за присъждане на индивидуални обезщетения за нанесени неимуществени вреди на всеки от ищците, в следствие на трудова злополука осъществена на ******** г. и ричинила смъртта на Р. М., техен роднина и близък, който е бил в трудово правоотношение със СДВР на длъжността „***“ в отдел „СПОСОВОР“.

Ищците Г. и М. М. твърдят, че са родителите на починалия, Д. Р. Н. твърди, че е живяла на съпружески начала с него, а Р. е малолетен негов син.

Родителите са претендирали по 130 000 лева, малолетният син 160 000 лева, а неговата майка 110 000 лева като обезщетения за нанесени неимуществени вреди от смъртта на техния роднина и близък, ведно със законна лихва от датата на смъртта ******** г., до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 78, ал.1 от ЗДСл. И чл. 86 от ЗЗД.

Ответната страна СДВР в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е оспорила допустимостта на предявените искове и е отправила искане за прекратяване на производството, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

3

Според ответната страна ищците не притежават право на иск на посоченото основание чл. 78, ал. от ЗДСл. Счита, че обезщетенията предвидени в разпоредбата на чл. 238, ал.2 от ЗМВР и на чл. 234, ал. 6 и ал.1 от ЗМВР са единствено дължимите при смърт, настъпила възоснова на трудова злополука. Счита, че тези обезщетения покриват всички вреди, но не твърди, че те са изплатени. Счита, че нормите на ЗМВР са специални спрямо ЗДСл., поради което изключват тяхното приложение. Оспорва правото на ищцата Н. да претендира обезщетение, като счита, че качеството на майка и законен представител на малолетния Р., който е наследник на починалия полицейски служител, не обосновава принадлежността на правото на обезщетение и то следва да се докаже пълно и главно. Оспорва и фактическото твърдение, че тя е живяла на съпружески начала с него.

Оспорена е пасивната процесуална легитимация на ответната страна по иск с правно основание чл. 78, ал.1 от ЗДСл.

По същество на спора се поддържа становището, че причината за напътилата смърт е изцяло противоправното поведение на починалия полицейски служител, който е се движил с разрешена, но несъобразена скорост, без предпазен колан, не е възприел движещ се пред него товарен автомобил и смъртта е настъпила изцяло от неговото противоправно поведение. Позовава се на факта, че наказателното производство е било прекратено поради липсата на вина у движещия се пред него товарен автомобил с който е наспътило ПТП.

В условията на евентуалност, са оспорени и размерите на претендираните обезщетения като неоснователно завишени.

Първоинснационният съд е отхвърлил всички възражения на ответника, с изключение на възражението за завишени размери на претендираните обезщетения и е присъдил в полза на ищците обезщетения, както следва – на родителите по 52 00 лева, на майката и законен представител на малолетния син - 44 000 лева и на последния 64 000 лева, и е отхвърлил искове до пълния им размер, като е мотивирал този резултат със съпричиняване /60%/ от страна на починалия от трудовата злополука, техен наследодател и близък. Не е конкретизирал в какво се състои противоправността на деянието на водача на товарния автомобил, в какво се изразяват вредите, липсват съображения, как съда е определил процента на съпричиняване и липсват мотиви към възражението на ответника, че е налице греба небрежност.

Пред въззивния съд, ответникът е поставил отново въпроса за допустимостта на предявения иск, съответно допустимостта на

4 постановеното решение.

По този въпрос, настоящият съд излага следните съображения:

Не е спорно, че починалият е претърпял трудова злополука и неговата смърт, настъпила на ******** г. е следствие от нея. Този факт е изяснен с акт за трудова злополука. Починалият в следствие на трудовата злополука е служител на МВР, поради което и на основание чл. 238, ал.2 от ЗМВР, на преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.

По делото е изяснено като безспорно между страните, че обезщетения не са изплатени.

В производството по чл. 238, ал.2 от ЗМВР, причините за смъртта се удостоверяват от прекия ръководител, а обезщетенията се разрешават от ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. Спорен в съдебната практика е въпроса, следва ли това обезщетение да се приспала от общия размер на обезщетенията за неимуществени вреди и той е поставен за разрешаване в ТД № 1 /2023г. на ОСГК при ВКС, по което все още не е поставено решение, което да обвързва страните и съдилищата.

Безспорно е разрешен в съдебната практика въпроса за допустимостта на претенции за вреди над нормативно определените размери. Исковете са допустими, като в тежест на ищците е да докажат тяхното настъпване, съответно възоснова на тези доказателства съдът да обоснове справедливост на размера, който присъжда. Спорът, кой е приложимия закон - ЗДСл, КТ или общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, за служители на МВР, които са претърпели вледи от трудова злополука или техните наследници, е разрешен в съдебната практика, чрез аналогия, поради наличието на празнота в ЗМВР относно обезщетяване на всички вреди, а не само нормативно определените в чл. 238 от ЗМВР.

Първоинстанционният съд е приел, че приложима е материално правната норма на чл. 78, ал.1 от ЗДСл, мотивирайки приложението със статута на починалия следствие от заеманата длъжност. В чл. 142 от ЗМВР е прието, че служители на МВР са три групи. Първата са полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, определени като държавни служители, втората са държавни служители и третата са лицата, работещи по трудово правоотношение. Когато липсва специална правна норма в ЗМВР, 5 която да регламентира материално правоотношение, се прилага обща такава в съответния закон. За правни субекти със статут по чл. 142, ал.1 т. 1 и т.2 приложими са нормите на ЗДСл, а за прани субекти със статут по т. 3 приложими са нормите на КТ.

Съобразно изпълняващата функция „старши ***“, починалият при трудова злополука е имал статут определен в чл. 141, ал.1 т.1 от вр. Чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

Според чл.55, ал.2 от КСО, трудова е и злополуката, станала с осигурено по чл.4, ал. 1 и 2 КСО лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; или до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; или до мястото за получаване на възнаграждение.

Обезщетения от вреди, настъпили от трудова злополука на държавен служител с изпълнителна функция по ЗМВР, се претендират на основанията посочени в ЗДСл., а тези чието правоотношение е трудово, на основанията по КТ. Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР.

Предявеният иск с правно основание чл. 78 от ЗДС е допустим .