Решение № 353 от 03.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Плевен, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430200074 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Д. Г. А., ЕГН: ********** от *** против наказателно постановление № 22-0256-000523 от 01.12.2022 г. на *** РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 е наложил на Д. Г. А., глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв..

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. П. Д. от АК – Враца.

Адвокат Д. поддържат подадената жалба, а в хода по същество, моли съда да отмени изцяло издаденото й наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата *** РУ – Долна Митрополия към ОД на 1

МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 22-0256-000523 от 01.12.2022 г. е издадено от *** Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA № 706140 от 11.11.2022 г., от който е видно, че:

На 11.11.202-22 г. в 17:40 часа в с. Славовица черен път продължение на ул. Искър посока на движение към сметището, което се намира на края на селото в близодст до ул. „Скобелев“, като водач управлява лек автомобил „Нисан“, с рег. № ***, с прикачено ремарке, с рег. № ***, като извършва следното:

-управлява състав от ППС – МПС и ремалке, без да притежава свидетелство от категорията на управлявянато – неправоспособен.

-не представя СУМПС, КТ към СМУПС, СРМПС част 2 на управляваното МПС и тегленото ремарке;

-нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП;

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП;

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

2

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител В. М. Т. и в същия е отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към РУ-Долна Митрополия към ОДМВР - Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б.

“а” от ЗАНН длъжностно лице.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 3 събраните по делото доказателства, основно от разпита на свидетелите В. М.

Т., О. Т. И. и Г. Т. И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателката, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.

В показанията си свидетелите са категорични, че автомобилът е бил в движение и е бил управляван от жалбоподателката.

При липсата на данни за предубеденост или заинтересованост на посочените свидетели от изхода на делото съдът не намира основания да не кредитира показанията им.

От показанията на свидетеля В. М. Т.. се установява също, че жалбоподателката не е представил никакви документи в момента на проверката, а именно – СУМПС, КТ към СМУПС, СРМПС част 2 на управляваното МПС и тегленото ремарке.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуални и материалния закон, с оглед описаните в НП-то факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно-наказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност.

Като е управлявала автомобил ППС-МПС и ремарке без да притежава свидетелство от категорията на управляваното, жалбоподателят несъмнено е нарушил посочената норма, като наличието на нарушението правилно е 4 констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира и че наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционната норма и е наложил наказание на жалбоподателката на основание чл.177 от ЗДвП.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено първото наказание, не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, които да обусловят извод за маловажност на случая.

За така извършеното нарушение по ЗДвП, предвиденото наказание е "глоба" в размер от 100 до 300 лева. На жалбоподателката е наложено наказание към средата. Същото, макар и определено съобразно чл.27 ал.1 от ЗАНН е в разрез с изискванията на чл.12 от с.з.

Съгласно чл.12 от ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и изпълнение на задълженията към държавата. Именно поради преследваната цел, санкцията следва да бъде индивидуализирана след обследване на всички релевантни обстоятелства.

На следващо място, отговорността на жалбоподателката е ангажирана за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, съгласно който:

-(1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

5

2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;

И в тази част съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, като извършените нарушения са категорично доказани от обективна и субективна страна, а материалният закон е приложен правилно от наказващия орган.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на посочените в НП време и място – на 11.11.2022 г. в 17:40 часа в с. Славовица, черен път продължението на ул. Искър на движение към сметището което се намира на края на селото в близодст до ул. „Скобелев“ жалбоподателката е управлявал лек автомобил „Нисан“, с рег. № ***, с прикачено ремарке с регистрационен номер ***. Следователно, жалбоподателката е била водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и годен субект на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Това обстоятелство е категорично доказано по делото.

Изпълнителното деяние на посочените по горе нарушения се осъществява чрез бездействие и се изразява в неносене на СУМПС, КТ към СУМПС, СРМПС част 2 на управляваното МПС и теглено ремарке.

От показанията на актосъставителя, който е извършил проверката на документите на водачка, се установи по категоричен начин, че жалбоподателката не е представила при поискване посочените по-горе документи. Именно с това си поведение жалбоподателката е осъществила изпълнителното деяние на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Същото е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат.

От субективна страна нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП са извършени виновно и при форма на вината пряк умисъл.

6

Жалбоподателката е съзнавала, че управлява моторно превозно средство и е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП, съзнавал е и че не носи в себе си СУМПС, КТ към СУМПС, СРМПС част 2 на управляваното МПС и теглено ремарке, но въпреки това е пристъпила към управление на моторно превозно средство, ведно с причаканото към него ремарке. Следователно в съзнанието си тя е формирала представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушенията.

По тези съображения съдът намира деянията на жалбоподателката по т.

2, т. 3 и т. 4 от НП-то за съставомерни по нарушението, за което е наказана.