Решение № 76 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20243100502062 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 5 от ГПК и е образувано по жалба Вх.№ 19 875 от 11.09.2024 година на ***, ЕИК ***, представлявано от Управителя Т.В.В. против Въвод във владение от 27.08.2024 година, по изпълнително дело № 116, по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег.

№ 718.

В жалбата са изложени множество аргументи против осъществения в полза на Взискателя Р. Д. Я., въвод, като според въззивника той се явява незаконосъобразен. Сочи се още, че самия изпълнителен титул не съдържа притезание да се предаде владението и по тази причина ИЛ няма изпълнителна сила спрямо дружеството; сочи се, че дружеството – молител има качеството на трето лице, като владението е било предадено от ***, следователно е налице възможност това владение на дружеството праводател, да бъде присъединено към това на дружеството – молител, като последното датира още от 2013 година. Според жалбата година дружеството - молител *** излага още, че претендира свои права върху процесния имот, които изключват правата на Взискателя, както и че Обратния изпълнителен лист не може да допусне изпълнение против трето за спора лице. Сочи се още, че самия въвод във владение е осъществен в разрез с ИЛ, които подлежи на обезсилване. Според жалбата дружеството молител е придобило собствеността въз основа на продажба, осъществена от *** /в несъстоятелност/ .

По делото е постъпил отговор от страна на адв. Ж. /ВАК/, като 1 процесуален представител на Р. Д. Я. - Взискател, с които се излагат аргументи по посока на недопустимост на жалбата. В условията на евентуалност се излага, че тя е неоснователна.

В съдебно заседание, дружеството – молител, редовно призовано, се представлява от адв. Д. /ВАК/, които поддържа жалбата и настоява съдът да я уважи.

Взискателя Р. Д. Я., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ж. /ВАК/, които намира жалбата за процесуално недопустима, евентуално за неоснователна и излага аргументи в тази насока.

Въззиваемата страна – В. Б. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. З., които оспорва жалбата и моли съдът да отмени извършения Въвод във владение.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за недопустимост, респективно за неоснователност на жалбата. Счита, че процедурата по изпълнението и възлагането на недвижим имот при публична продан е надлежно и законосъобразно извършена. Изрично сочи, че Постановлението за възлагане е влязло в сила, което прави осъществения Въвод във владение законосъобразен.

Постъпили са писмени защити от дружеството – молител, от Взискателя Я. и от В. Б. Н., с които страните излагат аргументи в подкрепа на своята позиция.

Депозираната жалба е подадена в срока по чл.436 от ГПК, явява се допустима, но неоснователна и съображенията са следните:

От данните по делото става ясно, че изп.дело № 20207180400116 е образувано на 13.01.2020 година, на основание ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, издаден от Варненски Окръжен съд на 09.12.2019 година, по гр.д.№ 2840/2015г., с който длъжникът В. Б. Н., ЕГН **********, *** е осъдена на основание чл.245, ал.З ГПК вр. чл.309 ГПК да заплати на взискателя Р. Д. Я., ЕГН **********, сумата от 107 478.60 лева, от които 105 444.50 лева преведена по сметката на В. Б. на 29.01.2014г. покупна цена, заплатена от трето лице - купувач по публична продан по изпълнението върху имот и 2034.10 лева погасени за негова сметка такси към ЧСИ, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението върху главницата, считано от 29.01.2014г.; сумата от 8 532.75 лева, представляваща размера на един задатък, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2019г. Също с този ИЛ Длъжника В. Н. е осъдена ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на следните два недвижими имота, както следва:

1.Самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ ателие, находящо се в ***, разположено на Първи партерен етаж, а по документ за собственост – Ателие, с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв.м, състоящо се от гараж, баня - тоалет, ателие, при граници по акта за собственост: ***, Ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по КК: на същия етаж - няма съседи, под обекта - няма съседи, над обекта - обект ***, обект ***, ведно с 3,6523 % ид.ч, 2 равняващи се на 9,19 кв.м ид.ч от общите части на сградата с идентификатор *** и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м, ид.ч от мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, находящ се в ***, целия с площ по акт за собственост от 196 кв.м, а по карта - с площ от 200 кв.м, при граници по документ за собственост : улица, ПИ № 118, ПИ№ 120 и ПИ Хе 122,апокад. карта: имот ***, имот *** имот № ***, имот№ *** и имот № ***;

2.Вилно място по документ за собственост, а по скица ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в ***, с площ по акт за собственост 1186 кв.м, по КК - 1061 кв.м, а по предходна скица - 900 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - парцел V1H-1055, кв. 53 по плана на вилната зона в местността ***, при граници по акт за собственост :

УПИ XXVIII-1055 и улица XXVI, а по кад карта : имот ***, имот ***, имот ***, имот *** и имот ***, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор ***.1, находяща се в ***, със застроена площ от 49 кв.м и сграда с кадастрален идентификатор ***.2 със застроена площ от 49 кв.м. Въпросния ИЛ е издаден по гр.д.№ 2840/2015 година, за предаване на владението на възложени на длъжника В. Н. като взискател в изпълнително производство, образувано на основание съдебно решение, отменено по реда на чл.309 ГПК.

Освен гореописаното изпълнително основание с молбата за образуване са представени и още два изпълнителни листа за заплащане на следните суми, представляващи сторени в съдебно призводство разноски, както следва:

1087.37 лева, 1000 лева, 20 685.57 лева и 12 295.60 лева.

При образуване на делото е констатирано, че длъжникът В. Б. Н. на 01.06.2018г. се е регистрирала и като едноличен търговец *** с ЕИК ***, като седалището на търговеца е в ***;

През 2019 година с решение на осн. чл.630 от ТЗ БОС е открил производство по несъстоятелност за едноличния търговец, вписано на същата дата в Търговския регистър.

С оглед откритото производство по несъстоятелност ЧСИ е изготвил разпореждане от 14.01.2020г. с което е образувал производството, но само за изпълнение на непаричното взимане - предаване на владението. С откриване на производството по несъстоятелност съгласно чл.630 от ТЗ на основание чл.638 от ТЗ се спират всички изпълнителни производства срещу имущества, включени в масата на несъстоятелността, с оглед на което е отказано прилагане на изпълнителни способи за събиране на паричното взимане.

Връчена е била и ПДИ - само за изпълнение на непарично взимане ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО върху двата посочени имота - за 24.02.2020г.Видно е от материалите по делото, че производството е било спирано многократно и впоследствие възобновявано.

3

С разпореждане на ЧСИ производството е възобновено и принудителното изпълнение е насрочено за 27.08.2024 година, като за целта страните са били редовно уведомени. При осъществяване на въвода е съставен Протокол, от които е видно, че входът на имота е откъм *** с директен достъп от тротоара, а пред ролетната щора на вратата, на тротоара, /изрично посочено не в имота/ е намерено третото лице Т.В.В., в качеството си на управител на ***, ЕИК ***, който заявява, че владее имота и няма да допусне вратата да бъде разбита. Същият е направил възражение, отразено дословно в протокола, че е собственик на имота на основание Постановление за възлагане от 15.05.2023 година на БОС, издадено по публична продан в производство по несъстоятелност и вписано в Агенция по вписвания и т.к. Взискателят не го бил обжалвал и то е влязло в законна сила. Доказателства обаче не представил. Също в Протокола за въвод е отразено, че е присъствал и Длъжника В. Б. Н., която е изразила възражения против провежданото принудително изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правото на жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК е средство за защита на третото лице срещу неправилен въвод при хипотезата на чл. 523 ГПК. За третото лице е достатъчно само да твърди упражнявано владение на имота отпреди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, и притежаване на право, което изключва правото на взискателя върху имота, за да се приеме, че жалбата му е допустима. Доказването на тези предпоставки става в хода на съдебното заседание и е от значение за преценката на основателността на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот, само в случаите, при които същото е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Законът е посочил като предпоставка за допустимост на обжалване на въвода във владение обстоятелството третото лице да е придобило владението на имота - предмет на въвода - преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява. Тази предпоставка сочи, че разпоредбата е приложима, когато въводът във владение е осъществен въз основа на влязло в сила съдебно решение, а не въз основа на някакъв друг акт.

С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на трето за изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху имота, предмет на допуснато до принудително удовлетворяване непарично притезание - чрез въвод във владение, да защити упражняваното от него владение върху недвижимата вещ. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, която задължава съдебния изпълнител да извърши въвод срещу трето лице, стига да се увери, че това лице е започнало да владее имота след като е бил предявен искът, решението по който се изпълнява.

Отмяната на въвода във владение по подадена жалба по чл. 435, ал. 5 от ГПК предполага третото лице да докаже единствено факта, че е установило владение върху имота преди предявяване на иска, решението по което се 4 изпълнява (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Владението като фактическо състояние по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК следва да бъде разглеждано чрез дефиницията за владение съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС, в която е посочено, че владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съществените признаци на владението са два: обективен упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе си, като освен тях, в правната теорията и практиката са изведени като логическо следствие от съществените елементи и други елементи на владението, изискващи то да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В рамките на настоящото производство съдът не следва да установява съществуването на евентуалните права на третото лице върху имота, поради което и ирелевантно е обстоятелството дали жалбоподателят противопоставя на взискателя вещни или облигационни права върху обекта на принудителното изпълнение, тъй като в производството предмет на защита е владението като фактическо състояние. Този извод следва при съобразяване на разпоредбата на чл. 435, ал. 5, изр. 2 от ГПК , съобразно която ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може да защити своето владение като фактическо отношение чрез предявяване на посесорен иск.