Решение № 3546 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „С.В.“ АД – длъжник по изп. дело № 20228510402764, по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, срещу постановление за разноски от 11.11.2022 г., с което е оставено без уважение възражението му за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение.

Оспорват се и обективираните в поканата за доброволно изпълнение от 11.10.2022 г. разноски за такси по т. 31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ и разноски за налагане на запор.

Жалбоподателят поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се дължало единствено за образуване на делото, понеже е извършил пълно плащане на задължението си по изпълнителното дело още на следващия получаването на поканата за доброволно изпълнение ден. Сочи, че за взискателите не е била налице обективна необходимост да предприемат каквито и да било действия, извън депозиране на молба за образуване на делото, което обосновавало ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което моли размерът на възнаграждението да бъде съразмерно намален. Оспорва приетите за събиране разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, с доводи, че съдебният изпълнител не е предоставил документ за тях, както и начисляването на разноски за налагане на запор в размер на 18 лв., като счита, че след като липсва отбелязване за наложен запор в поканата за доброволно изпълнение, такъв не е бил наложен. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, моли да бъде 1 намалена, без да се излагат конкретни доводи.

Взискателите по изпълнителното дело „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, и „Б.С.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, са изразили становище за частична недопустимост и неоснователност на жалбата. Посочват, че длъжникът по изпълнителното дело е следвало да обжалва постановлението за разноските за такси по изпълнителното дело в двуседмичен срок, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение (13.10.2022 г.), който е пропуснал. По същество излагат, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишен в сравнение с този, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. МРАВ. Поддържат, че взискателите са извършили процесуални действия, които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за удовлетворяване на парични вземания и разноски се дължат. Молят да се остави жалбата без уважение. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, в размер на 400 лв.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П., поддържа, че жалбата е неоснователна. Твърди, че размерът на възнаграждението е съобразен с минимално определения такъв, съгласно чл. 36 ЗАдв, вр. НМРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство защита и съдействие.

Намаляването на размера на възнаграждението, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразено със степента на правна и фактическа сложност по делото, било допустимо единствено до уредените в Наредба № 1/2004 г. минимуми. Сочи, че са приложими разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възнаграждение е дължимо. Счита, че процесуалният представител е натоварен със задължение да следи изпълнителното дело, да подава молби, да сочи способи за принудително изпълнение, да получава документи и книжа, да извършва справки на място и по телефон и е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело. За размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ сочи, че следва да бъде определен въз основа на сбора на вземанията, инкорпорирани в изпълнителния лист, вкл. възнаграждението за процесуално представителство. Във връзка с таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ сочи, че по делото се намират документи, от които се установява извършването на пощенски/ куриерски услуги, като не излага мотиви по повод начислената такса за запор. Моли съдът да остави без уважение жалбата и да потвърди постановленията за разноски.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20228510402764 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателите „Е.М.“ ЕООД, и „Б.С.М.“ ЕООД, чрез Адв. съдружие „Н. Бене“, чрез адв. С.Д., въз основа на изпълнителен лист от 10.11.2021 г. по гр. д. № 41108 от 2019 г., по описа на СРС, 154 с-в, срещу длъжника 2

„С.В.“ АД, ЕИК: *******, за заплащане на сума в общ размер на 360 лв. – присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗАдв, в полза на адв. И.. Взискателите са частни правоприемници на адв. И. по силата на договор за цесия от 30.11.2021 г. Взискателите претендират разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за защита и съдействие в общ размер на 240 лв.

На 13.10.2022 г. (видно от разписка за връчване от куриер л. 12 от изп. дело), на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски по изпълнителното дело, в размер на 248, 91 лв. и на приетите за събиране такси по ТТРЗЧСИ, отново посочени като обща сума и без конкретизация, в размер на 169, 07 лв. В поканата липсва отбелязване за наложен запор върху имуществото на длъжника.

От приложените в кориците на изпълнителното дело книжа не се установява да е налаган запор на собствени на длъжника движими вещи и дружествени дялове, както и запор на банковите му сметки, независимо от обстоятелството, дали същият е бил вписан или не в поканата за доброволно изпълнение.

На 25.10.2022 г. длъжникът е депозирал възражение срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да не бъде прието за събиране или евентуално – да бъде намалено и съобразено с действителната правна и фактическа сложност по изпълнителното дело, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С възражението са оспорени като недължими и таксите по т. 31 ТТРЗЧСИ и таксата за наложен запор.

На 11.11.2022 г. с обжалваното Постановление за отказ от намаляване на разноски, изх. № 69383/11.11.2022 г., връчено на длъжника на 14.11.2022 г., съдебният изпълнител се е произнесъл само по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, като е отказал да го намали.

На 28.11.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила жалбата от „С.В.“ АД срещу постановлението, която е подадена в срок и от легитимирана за това страна.

Във връзка с доводите свързани с разноските за налагане на запор и такси по т.

31 и т. 26 ТТРЗЧСИ, обективирани в покана за доброволно изпълнение от 11.10.2022 г., съдът намира следното :

Видно от съдържанието на обжалваното постановление от 11.11.2022 г., ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение, но не е формирал мотиви или диспозитив относно размерите на таксата по т. 31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ, въпреки че подобно искане се съдържа във възражението на длъжника от 25.10.2022 г. Следователно ЧСИ е бил надлежно сезиран с искане за намаляване на таксите, приети за събиране в поканата за доброволно изпълнение, по което той не се е произнесъл.

3

Понеже на контрол пред съда подлежат само изричните откази на ЧСИ, не и мълчаливите такива, настоящият състав намира, че към настоящия момент не са налице предпоставки за упражняване на съдебен контрол относно законосъобразното определяне от съдебния изпълнител на таксата по т. 31 и т. 26 ТТРЗЧСИ. Едва след постановяване от страна на ЧСИ на нарочен акт по възражението на „С.В.“ АД за начислените такси по т. 31 т. 26 от ТТРЗЧСИ, при връщане на делото, за дружеството – длъжник е налице възможност да сезира съда с жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Относно жалбата срещу разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, съдът намира следното

Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението. Въпреки това, в съответствие с принципната забрана за злоупотреба с процесуални права (чл. 3 ГПК), предвидената санкция не може да се използва самоцелно като средство за неоснователно обогатяване, респективно за увреждане на правата и законните интереси на други лица.

В случая, от книжата по изпълнителното дело се установява, че изпълняемото вземане е за осъществена безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв в полза на адвокат Н.

И., с адрес на ул. „*******. Този адвокат е цедирал вземането на двете дружества кредитори, свързани помежду си, които са взискатели по множество изпълнителни дела, по силата на сключени договори за цесия с различни адвокати, упражняващи дейност на ул. „*******. Видно е, че дружествата от своя страна упълномощават адвокатски съдружия, отново свързани с адв. Б. и адв. И., имащи идентичен служебен адрес.

Наред с изложеното, от служебно известните на съда други образувани пред СГС частни граждански производства, се установява, че съществуват множество изпълнителни дела, образувани пред различни съдебни изпълнители срещу „С.В.“ АД, с взискатели същите или свързаните с тях търговски дружества, които отново са се легитимирали като частни правоприемници на въпросните адвокати, във връзка с близки по размер вземания.

Тези факти, анализирани в тяхната съвкупност, очертават очевидната цел на всички тези свързани лица да упражнят превратно предоставените им процесуални права, като образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи длъжник, за събиране на вземания в малък размер и по всяко от тях претендират адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на дело, в минималния, съгласно НМРАВ, размер.

4

В заключение съдът приема, че цедирането на вземане от адвокат с право на вземане за хонорар за безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ЗАдв, за което му е издаден изпълнителен лист, в полза на ново дружество, всяко от които е упълномощило нов адвокат, конституирането на тези дружества и на свързани с тях други нарочно регистрирани такива по други изпълнителни дела, на основание цесия на вземания по изпълнителни листове, ненадлежното уведомяване на длъжника за цесията и неоказване на нужното съдействие за точно и своевременно изпълнение, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъде заплатен дългът и чрез посочване на несъществуващ адрес за кореспонденция на дружествата, заплащането на необосновано високи адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело, представляват по същество действия по недобросъвестно упражняване на процесуални права и накърняване на добрите нрави. Генерирането на разноски за адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство, макар и в минимален, съгласно НМРАВ размер, също е в нарушение на задълженията на страните по чл. 3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че по този начин не се цели удовлетворяване чрез принудително изпълнение на дължимите вземания, а се цели увреждане на длъжника, за който е известно, че е дружество монополист. Подобно процесуално поведение от страна на взискателя съставлява злоупотреба с право, поради което направените разноски за изпълнението следва да останат в негова тежест.

В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение в полза на взискателите изобщо не се дължи, поради което и постановлението от 11.11.2022 г. следва да бъде отменено изцяло и искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите в производството пред ЧСИ следва да се отхвърли.