Решение № 296 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7301/2021
- Вид
- Решение № 296
- Подписан
- 08.02.2022
- В сила
- 10.05.2022
- Състав
- Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 296 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20215330207301 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от П. Д. Д., против наказателно постановление № 21- *** от 19.10.2021г. издадено от Началник РУ Раковски, към ОД на МВР- Пловдив, с което на П. Д. Д., на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и материалния закона. Сочи, че му било връчено празно копие от АУАН, като не разбрал какво написал полицейският служител, а и същият не му бил прочел какво е написано, което ограничавало правото му на защита. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява 1 се от адв. С.А., който поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна покрепа. Сочи, че нарушителят не бил се запознал със съдържанието на АУАН, което било съществено нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 21.07.2021г. около 15.40 часа в с. Белозем на ***, жалбоподателят П. Д. Д., като водач на товарен автомобил, управлява моторно превозно средство камион марка „Краз“ цистерна (без регистрационни табели), с което извършва следното нарушение: управлява нерегистрирано моторно превозно средство (без регистрационни табели), собственост на ЕТ „Тракийка“, с Булстат № 825270303, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От показанията на свид. П.К.- актосъставител се установява, че на инкриминирата дата е изпълнявал служебните си задължения като в с.
Белозем спрял за проверка моторно превозно средство марка „Краз“ без регистрационни табели. При извършената проверка водачът не представил документи за регистрация, за което му бил съставен АУАН. Разяснил на нарушителя за какво нарушение ще бъде санкциониран, след което съставил АУАН, предявил го на нарушителя, който го прочел и подписал.
Нарушителят лично се подписал на акта, като е посочил и, че няма възражения. Екземпляр от АУАН бил надлежно връчен на нарушителя. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото 2 писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се, спирането на автомобила управляван от жалбоподателя, установяването, че автомобила не е регистриран по надлежния за това ред, и без регистрационни табели, съставянето на АУАН, разясняването на нарушителя са извършеното от него нарушение, предявяването на АУАН на нарушителя, запознаване на нарушителя със съдържанието му, както подписането му от нарушителя.
Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. Не без значение е и обстоятелството, че същите възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на жалбоподателя и на баща му, че управлява автомобила, тъй като това се наложило поради наличие на пожар. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
3
От показанията на свид. Д.- баща на нарушителя се установява, че машината не е регистрирана по надлежния ред и е без регистрационни табели, и са я извадили при пожар, тъй като обработвали земеделска земя. Били спрени от полицаите на около 150 метра излизайки от базата им, като синът му управлявал машината водоноска Крас. При извършената проверка от полицая се установило, че синът му е упрявлявал автомобила за да гаси пожар, който автомобил не бил надлежно регистриран. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, в частта, в която посочва, че нищо не се виждало на съставения АУАН. Това е така, тъй като същите се опровергава изцяло от показанията на актосъставителя, от другите събрани по делото доказателства, в това число самото съдържание на АУАН, а също така са и нелогични, непоследователни и заинтересовани от изхода на делото, предвид близката родствена връзка с жалбоподателя.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното постановление съгласно т.2.11 е издадено от упълномощено да издава наказателни постановления лице.
От приложеното по делото постановление от 05.10.2021г. на Районна прокуратура- Пловдив се установява, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу нарушителя и материлите са изпратени за ангажиране на административна отговорност.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на 4 приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето на АУАН, които в съдебно заседание изричнопотвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същият потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на АУАН.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , в относимата редакция(Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в 5 двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл.
І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І /първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото е безспорно установено, че нарушителят на посочената дата 21.07.2021г., и на посоченото място в с. Белозем е управлявал МПС камион Краз (цистерна), поради което е имал качеството си на водач. Автомобилът безспорно е бил управляван от него по път отворен за обществено ползване, като това МПС към датата на проверката не е било регистрирано по надлежния ред и е било без регистрационни табели. Нарушителят, както и баща му, е знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния за това ред и е без регистрационни табели и въпреки това го е привел в движение и го е управлявал. С тези си свои действия от своя страна, нарушителят е изпълнил и осъществил изпълнителното деяние на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от него, от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, в който е посочено „нямам възражения“, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.