Решение № 164 от 29.11.2022, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Разлог, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова, Гр. дело

№20221240100842 по описа за 2022 година

Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „У.Е.“ЕООД ( с предишно наименование „Ю.”ЕООД), с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8, представлявано от М.А.У., чрез адв. В.Г. от САК, против М.Г.П., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“24.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Г.П., ЕГН*, че дължи сумата от 62.46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №* от 22.12.2018 г., за която е издадена фактура №*/01.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

Ответникът не се явява, не делегира процесуален представител, не представя отговор на исковата молба, не оспорва исковете.

В съдебно заседание ищецът не се явява. С депозираната молба е направено от страна на процесуалния пълномощник на представителя на ищцовото дружество искане съдът да постанови неприсъствено решение по делото, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК, като същевременно е изразено и съгласие делото да се гледа в отсъствието на представител на ищцовото дружество.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Претендира се заплащане на цена по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от 22.12.2018 г., с който е уговорена услуга за ползване на телевизионна услуга при условията на тарифен план V... с месечна абонаментна такса от 19.99 лева със срок от 24 месеца, т.е.

1 до 22.12.2020 г. Въз основа на цитирания договор на ответника са издадени фактури №* от 02.01.2019 г., №* от 01.02.2019 г., №* от 01.03.2019 г. за потребените от него услуги за периода от 02.12.2018 г. до 28.02.2019 г. До датата на депозиране на ИМ ответникът не е заплатил ползваните от него услуги за месеците 01/1019 г., 02/2019 г. и 03/2019 г., поради което Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от 22.12.2018 г. е прекратен едностранно. След прекратяване на договора на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 62.46 лв.

Към настоящия момент съдът счита, че предявеният от ищеца иск е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

На основание горното съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер относно претендираната неустойка, представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 180.00 лв., или общо 205.00 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 180.00 лв., или общо 205.00 лв. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е в размер на 410.00 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.239 ГПК, съдът Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.П., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“24, дължи на „У.Е.“ЕООД (с предишно наименование „Ю..”ЕООД), с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8, представлявано от М.А.У., чрез адв. В.Г. от САК, сумата от 62.46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №* от 22.12.2018 г., за която е издадена фактура №*/01.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №210 от 21.03.2022 г. по ч.гр.д. №25/2022 г. по описа на РС-Р.

ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН*, от г.Р., у.„З.“24, да заплати на „У.Е.“ЕООД (с предишно наименование „Ю...”ЕООД), с ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Б.”№81, в.В, е.8, представлявано от М.А.У., чрез адв. В.Г. от САК, сумата от 410.00 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

2

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3