Решение № 190 от 17.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

М. Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от М. Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20242100600858 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл.

НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. Атанас Хаджиатанасов - БАК, защитник на осъдения М. В. К. с ЕГН: **********, против Определение № 1302 от 07.06.2024 година по НОХД № 2194 по описа за 2024 година на Районен съдБургас, с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 53 НК и на основание чл. 343б, ал. 5 НК, е отнел в полза на държавата лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № А****МК.

С жалбата се твърди, че определението е неправилно. Застъпва се, че макар разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК да е част от действащото право, тя противоречи на Конституцията, както и на Хартата на основните права на ЕС, доколкото приложението й води до прекомерна тежест на наказанието, спрямо тежестта на извършеното престъпление. В тази връзка се допълва, че вече има образувани две конституционни дела пред КС на Република България по повод цитираната разпоредба. Иска се от съда да провери законосъобразността и справедливостта на постановеното определение, като под евентуалност се прави искане за упражняване на правомощията на съда по чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения и свидетели, 1 изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. Счел е, че не е необходимо да упражнява правомощията си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията.

Пред въззивния съд представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че нормата на чл. 343б, ал. 5 НК е специална и императивна, поради което и правилно РС-Бургас я е приложил.

Защитникът на осъдения - адв. Хаджиатанасов – БАК заявява, че поддържа всичко изложено в жалбата.

Осъденият М. В. К., редовно призован, не се явява, възползвайки се от възможността по чл. 329, ал. 2 НПК.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението на първоинстанционния акт поради следните съображения:

Производството пред БРС протекло по реда на Глава 29 НПК по повод внесено от РП-Бургас споразумение за решаване на досъдебно производство № 3292 ЗМ – 721/2023 г. по описа на 04 РУ-Бургас, пор. № 3015/2023 г. по описа на РП-Бургас, по отношение на М. В. К., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. На 07.06.2024 г. било проведено открито съдебно заседание, в което РС-Бургас одобрил споразумението, признал К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.

1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 55, ал. 3 НК не наложил кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, но на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му наложил наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца, приспадайки от този срок времето, през което лицето е било лишено от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 26.11.2023 г. Определението за одобряване на споразумението на основание чл. 382, ал. 9 НПК влязло в сила на 07.06.2024 г.

След одобряването на споразумението съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл.

306, ал. 1, т. 1 НПК, се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5, вр. с чл. 53, ал. 1 НК постановил да се отнеме в полза на държавата лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № А****МК, собственост на осъдения К., доколкото е вещ, послужила за извършване на престъплението.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.

Тези мотиви не страдат от непълноти или противоречия, а изводите на първата инстанция са правилни и почиват на правилното приложение на закона.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата от страната, като например Решение № 67/25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, се е насочила към виждането, че приложението на чл. 343б, ал. 5 НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото по правната си същност тази норма урежда не наказание от регламентираните в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 11 от НК, а мярка по чл. 53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато 2 деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик на превозното средство. Районният съд се е съобразил с това виждане и съобразно наложилата се практика, съвсем правилно не е включил произнасянето по чл. 343б, ал. 5 НК като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 53, ал. 1 НК.

По същество въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона РС-Бургас е постановил да се отнеме в полза на държавата лекият автомобил, собственост на К., прилагайки стриктно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, съгласно която - в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца.

Въпросната разпоредба е сравнително нова (ДВ, бр. 67 от 2023 г.) и макар, че в частта относно отнемането на автомобила, когато е собственост на дееца, да е ясна и императивна, тя не се приема еднозначно, видно и от възраженията, направени в процесната жалба. Основното от тях е, че в този си вид тя противоречи на Конституцията, както и на Хартата на основните права на ЕС, доколкото приложението й води до прекомерна тежест на наказанието, спрямо тежестта на извършеното престъпление – т.е. тя е „непропорционална“.

Настоящият състав не споделя това мнение.

Пропорционалността (забраната за прекомерност) е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите.

Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение (Решение № 13 от 05.10.2021 г. на КС по к.д.

№ 12 от 2021 г.).

Правото на собственост, безспорно е едно от основните права, защитавани от националното и международното право (чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС), намерило своята закрила и на конституционно ниво (чл. 17 от Конституцията). То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности (Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г.).

В случая няма спор, че с прилагането на чл. 343б, ал. 5 НК, когато става въпрос за отнемане на собствено на дееца МПС, както е в случая, се нарушава правото на собственост. Няма спор обаче и че това ограничение е въведено със закон (НК), а видно от мотивите на законопроекта (колкото и лаконични да са те) – това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта – т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно – то да е необходимо за постигане на легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Безспорно тази цел (този конституционно защитим интерес) е с голяма 3 значимост, поради което и по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на МПС, собствено на дееца, при определени предпоставки, не е нарушен принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи, че отнемане на МПС за престъпления по транспорта, включително и за управление след употреба на алкохол в определена концентрация, под различни форми, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в законодателствата на редица европейски държави (Италия, Австрия, Естония и т.н.) и не е нещо непознато за континенталната правна доктрина.

Нещо повече, като цяло преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. Той като висш представителен орган на народа най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. От своя страна тази преценка не е безконтролна и при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон (текст от закон) за противоконституционен. Докато той не стори това, правоприлагащите и правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите така, както са приети от Народното събрание, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове. В случая, както стана вече ясно, въззивният съд не намира нормата на чл. 343б, ал. 5 НК, в частта относно отнемането на собствено на дееца МПС, да противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което и счита, че правилно РС-Бургас е приложил закона.

Между другото, изводите на настоящия състав съответстват и на виждането на ВКС, доколкото с Искане от 04.04.2024 г. на ОСНК на ВКС, по което е образувано Конституционно дело № 15/2024 г., върховните съдии са отправили искане до Конституционния съд за обявяване за противоконституционна нормата на чл. 343б, ал.

5 НК, но само в частта:„а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му“. В останалата част на нормата, касаеща отнемане на МПС, собствено на дееца, която е относима и към конкретното произнасяне, ВКС също не е намерил противоречие с Конституцията.

Поради горните обстоятелства и след извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и то следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 306, ал. 3, вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Окръжен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1302 от 07.06.2024 година по НОХД № 2194 по описа за 2024 година на Районен съд- Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 пр. 2 от НПК да се съобщи по реда на чл. 178 НПК на страните, че решението е изготвено.

4

Председател: _______________________