Решение № 34 от 03.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000381 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №2197/23.05.2023г. по описа на РОС, на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 , гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат С. З., срещу решение №68/27.04.2023г. на Разградски окръжен съд, постановено по гр.д. №305/2022г. по описа на РОС.

Предмет на обжалване е частта на решението, с което частично е отхвърлен предявеният от ищеца – настоящ жалбоподател „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителен иск спрямо ответника А. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Разград, за вземането му, произтичащо от сключен между страните на договор за потребителски кредит №FL1201897 от 06.07.2021 година, за мораторна лихва за забА. за разликата над 694,25 лева за периода от 05.07.2022 до 05.10.2022 година до първоначално предявения размер 2064,80 лева за периода от 06.01.2022 до 05.10.2022 година.

Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част като се твърди, че изводите на съда не кореспондират с установеното от фактическа страна по делото. ПозовА.йки се на чл.9 от сключения между страните договор за кредит FL 1201897 от 6.07.2021г., установеното трайно преустановяване на плащанията, считано от погасителна вноска с 1 падеж 06.01.2022 г. и установената явна недобросъвестност на длъжника при напускане на оповестения в договора адрес без да изпълни задължението си по чл.19, изр. посл. от договора да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, въззивникът твърди, че мораторна лихва следва да се начислява върху всяка падежирала анюитетна месечна вноска от падежа на същата до датата на обявА.не на кредита за предсрочно изискуем, като след тази дата мораторната лихва следва да се изчислява върху цялата непогасена дължима сума по кредита. Като не е съобразил тези основни положения първоинстанционният съд е действал неправило и съответно е присъдил произволно определена сума в по-малък размер. Наред с това съдът не е съобразил, че следва да използва стандартния лихвен процент за съответния период, изрично посочен в лихвени листи, предоставени на вещото лице при изготвянето на приетата по делото ССЕ, които са 10% за договорна лихва, съответно 20,10 % до дата 08.05.2022 г. и 21,60% след тази дата - за главница, т.е. при изчисляване на мораторната лихва следва просрочените суми за главница да се олихвяват с един лихвен процент, а просрочените суми за договорна лихва - друг лихвен процент. При тези основни оплаквания и твърдения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи в цялост исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна - ответницата А. И. Г., ЕГН **********, чрез назначения й по делото особен представител адвокат Р. В., АКРазград, е подаден писмен отговор, в който лаконично се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Иска се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение № 701/29.09.2023 г.

Страните не са взели участие в съдебните заседания на въззивния съд.

С молби, подадени преди заседанията, въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си по делото адв. Светлозар З. е заявил, че поддържа подадената жалба, изложените в нея оплаквания и искания, и моли за нейното уважА.не.

Преди първото заседание назначеният на въззиваемия ответник А. И. Г. особен представител адвокат Р. В. е депозирал писмено становище, в което като поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба моли за потвърждА.не на обжалваното с нея решение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на исковото производство са предявените от ищеца „ЮРОБАНК 2

БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 000694749, спрямо ответницата А. И. Г. са осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за връщане на дължимите и непогасени вземания по сключен между страните на 06.07.2021г. договор за потребителски кредит № FL1201897 за главница в общ размер на 27 164,06 лева, за възнаградителна лихва (наименувана от страната „договорна лихва“) в общ размер на 1 077,72 лева, начислена за периода от 06.01.2022г. до 05.10.2022г.; за обезщетение за забавено плащане (наименувано от страната „мораторна лихва“) в общ размер на 2 064,80 лева, начислено за периода от 06.01.2022г. до 05.10.2022г., съответно за законната лихва върху главницата, считано от датата на подА.не на исковата молба 04.11.2022г., до окончателното плащане на задължението.

Основните релевантни за тези искове факти не са спорни, същите са и надлежно установени в процеса. На 06.07.2021г. е бил сключен договор за потребителски кредит № FL1201897, по силата на който кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е поел задължение да предостави на кредитополучателя А. И. Г. сумата от 28 000 лева за посрещане на текущи нужди, а кредитополучателят е поел ангажимент да върне същия ведно със съответното възнаграждение за кредитодателя на 120 равни месечни вноски.

Договорено е за първата година кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва в размер на 6.600 % годишно, а от тринадесетия месец до крайния договорен срок за връщане на заема – лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент „ПРАЙМ“ на „Юробанк България“ АД и фиксирана договорна надбавка.

На същата дата уговореният кредит бил предоставен по посочена в договора банкова сметка и усвоен от кредитополучателя.

Ответникът –кредитополучател е преустановил плащанията по погасителния план считано от 06.01.2022 г. като след неплащане и на следващата вноска № 7 с падеж 06.02.2022 г., основА.йки се на клаузата на чл. 14 от договора за потребителски кредит банката – кредитор е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Волеизявлението за това е изявено в писмо, връчено на 05.07.2022 г. от ЧСИ с рег. № 762 на КЧСИ в хипотезата на чл. 18, ал. 5, предл. второ ЗЧСИ вр. чл. 47, ал. 3 ГПК.

Този факт не е оспорен от ответника, поради което и обосновано е прието, че именно от тази дата - 05.07.2022 г., кредитният дълг е предсрочно изискуем.

Съобразявайки установените от вещото лице по назначената по делото съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ) размери на отделните задължения към този момент, с решението си по същество на спора съдът е уважил исковете за следните суми: 27 164,06 лв. – общ размер на изискумата и непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от подА.не на исковата молба /04.11.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението; 1071,17 лева - възнаградителна лихва за периода от 06.01.2022 до 05.07.2022 г. (датата на предсрочната изискуемост); 694,25 лева 3 мораторна лихва за забА. за периода от 05.07.2022 до 05.10.2022 година; 61 лв. - такси по договора за периода от 06.01.2022 до 05.10.2022 година; 48 лв. - такси за нотариални покани за периода от 06.01.2022 до 05.10.2022 година.

За да отхвърли частично иска за следващото се обезщетение за забавено плащане (т.нар. мораторна лихва за забА.) за разликата над 694,25 лева до първоначално предявения размер 2064,80 лева, съответно за периода от 06.01.2022 до 05.10.2022 година първоинстанционният съд е приел, че уговорената лихва за забА. се дължи от момента на завършване на състА. на обявяване на предсрочната изискуемост до датата на предявяване на исковете, или в случая от 05.07.2022г. до претендираната с иска крайна дата на периода на забА.та - 05.10.2022г., която дата предхожда подА.нето на исковата молба (4.11.2022г.).

С оглед на диспозитивното начало на гражданския процес, установено в чл.6, ал.2 от ГПК и в съответствие с нормата на чл.269, изр.2-ро от ГПК, въпросите, поставени за разглеждане и подлежащи на преценка от въззивния съд с предявената от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД жалба, се свеждат по същество до наличието на основание за начисляване на обезщетение за забавено изпълнение при неплащане на анюитетните вноски на уговорения падеж, съответно за начина на изчисляване на дължимата мораторна лихви и нейния размер. Оспорването на въззивника се отнася до неправилното приложение на материалния закон и се свежда до оплакването, че първоинстанционният съд неправилно обвързва началния момент на мораторната лихва с осъществяването на фактическия състав на предсрочната изискуемост. Този правен въпрос е повдигнат от въззивника в контекста на мотивите, въз основа на които е отхвърлена претенцията за присъждане на мораторна лихва върху просрочените анюитетни вноски по процесния банков заем от преди упражняване на потестативното право по чл.60, ал.2 от ЗКИ от страна на банката да предизвика предрочна изискуемост по процесния заем.

Както в първоинстанционното производство, така и при въззивното обжалване не са спорни обстоятелствата относно допуснатото просрочие в падежиралите според погасителния график по процесния договор за банков заем анюитетни вноски и относно надлежно упражненото въз основа на това просрочие право по чл.60, ал.2 ЗКИ. Тези факти са надлежно установени от събраните по делото доказателства и съответно потвърдени при тяхната проверка, в това число и от изършените в първоинстанционното и въззивното производство съдебно-счетоводни експертизи. При това положение решА.щите изводи на първоинстанционния съд относно значението на “състА. на предсрочната изискуемост” за възникване на правото за мораторна лихва е необоснован и противоречи на правна логика. Първо, правомощията на съда, изведени в чл.20 ЗЗД относно тълкуване на договорите, не включват намеса в договорените прА. и задължения.В случая, след като съдът се е уверил, че клаузите на процесния договор 4 не нарушА.т изведения в ЗЗП критерий за “неравноправни клаузи”, то същият е следвало зачете тяхната валидност и да ги приложи съобразно отдаденото им от страните съдържание и цел. В този ред, договореността за възникване на задължение за мораторна лихва при забА. в плащането на която и да е от договорените анюитетни вноски (чл.9 от договора) не обвързва това право на банката - кредитор с изискването за обявяване/настъпване на предсрочна изискуемост. Такова изискване не поставя нито ЗЗД, нито ЗКИ, нито ЗЗП. Второ, предназначението на мораторната лихва е да дисциплинира заемателя стриктно да спазва съгласувания с банката платежен график.

Трето, доколкото просрочието в падежиралите погасителни вноски е материалноправно изискване от фактическия състав на предсрочната изускуемост, уредена в чл.60, ал.2 ЗКИ (чл.14, ал.1 от договора), е правно нелогично правото на мораторна лихва да бъде изведено като последица на предсрочната изискуемост, ако за това липсва договорно основание.

С тези съображения настоящият въззивен съдебен състав стига до заключението, че в процесния случая първоинстанционният съд необосновано е определил правото на мораторна лихва, договорена между страните по отношение на просрочените анюитетни погасителни вноски, като производно на упражняването на правото на предсрочна изискуемост по процесния банков заем. В този смисъл въззивната жалба се цени като основателна.

По отношение размера на претенцията.

Видно от изричната договореност между страните – чл.9, при просрочие на дължимите погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забА.та върху просрочените суми в размер на законната лихва за забА., чийто размер се определя от Министерски съвет. В случая до обявяване на предсрочната изискуемост (5.07.2022г.) забавени и непогасени на падеж са шест анюитетни вноски всяка в размер на 319,36 лева (съобразно изготвения от банката погасителен план) с падежи съответно 06.01.2022, 06.02.2022, 06.03.2022, 06.04.2022, 06.05.2022 и 06.06.2022 година. Следващото се обезщетение за забА., изчислено от съда с помощта на общодостъпен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва, за периоди от дата, следваща падежа на всяка забавена вноска, до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредитен дълг (5.07.2022г.), е в общ размер на 55,79 лева. Именно в този размер искът следва да бъде уважен. За периода след обявяване на предсрочната изскуемост до 5.10.2022г. (дата, предхождаща предявяването на иска) мораторната лихва върху цялата изискуема главница е присъдена от първоинстанционния съд (в общ размер на 694,25 лева) и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.