Решение № 77 от 29.06.2020, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№

77 гр.Варна,

29.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№127/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Д.Т.Д. чрез процесуалния му представител адв.Ю.Г., против решение №1268/ 04.11.2019г., постановено по гр.д.№470/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Т.Д. против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: стрес и уронване на честта, вследствие привличането му в качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД №1022/2014г. по описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015г. на АС Варна, по което е бил оправдан, ведно със законна лихва върху главницата/разликата над 10 000лв. до 30 000лв./, считано от 11.02.2017г. до окончателното изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съобра -жения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен и за сумата, представляваща разликата над 10 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва върху тази главница от посочената дата.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез Р. С.-зам.окръжен прокурор при ВОП, против решение №1268/04.11.2019г., постановено по гр.д.№470/19г. по описа на ВОС, гр.о./изменено в частта му относно разноските на осн. чл.248 от ГПК с влязло в сила определение №461/05.02.2020г., постановено по гр.д.№470/19г. по описа на ВОС, гр.о./, в частите му, с които Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Т.Д. сумите: 1/ 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди: стрес и уронване на честта; 2/

379, 66 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда: законна лихва върху сумата от 2000лв., внесена като гаранция, за периода от 21.03.2012г. до 27.01.2014г.; 3/ 1 500лв., обезщетение за имуществена вреда: платено адвокатско възнаграждение; 4/ 198лв., обезщетение за имуществена вреда: платени транспортни разходи, всички вреди вследствие привличането му в качеството на обвиняем и поддържане обвинението по НОХД №1022/2014г. по описа на ОС Варна и ВНОХД № 437/2015г. на АС Варна, по което е бил оправдан, на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите, както и 5/ сумата 944, 06лв., представляваща сторените разноски: платени такси и възнаграждения за вещи лица /в пълен размер/, и възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.В жалбата и уточняващата молба към нея от 12.06.2020г. се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемият Д.Т.Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Ю. Г. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваната му от прокуратурата част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищецът Д.Т.Д. излага, че работи в системата на МВР от 2002г.От 2008г. е назначен на длъжност „младши авто -контрольор” ІІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна.В това си качество бил държавен служител и длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б.”а” от НК и чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР/обн.2006г.,отм.2014г./.

С постановление от 17.02.2012г. е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №20-П/11г. по описа на СО при СГП за престъпление по чл.302, т.2 и т.1, алт.2, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1-ва, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и му е била определена парична гаранция в размер на 2000лв., която заплатил на 28.02.2012г.С постановление от 12.03.2013г. отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302, т.2, и т.1, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.387, ал.1, пр.2, алт.1-ва, вр. чл.26, ал.1 от НК със същата мярка за неотклонение.С постановление от 27.01.2014г. на прокурор при СГП ДП №20-П/11г. било частично прекратено, поради неосъществен престъпен състав за извършени престъпления по чл.387 от НК и чл.301, ал.3, пр.1 от НК, като била отменена мярката за неотклонение парична гаранция.Сумата от 2000лв. му била върната на 27.01.2014г.На 22.08.2014г. по внесен от СГП обвинителен акт е образувано НОХД №1022/14г. по описа на ВОС.С акта е обвинен за извършено престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.11.2011г. в качеството си на длъжностно лице по чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР/обн. 2006г.,отм.2014г./-полицай младши автоконтрольор ІІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна, категория Е-ІІІ степен, осъществяващ административно контролна дейност, в съучастие и като съизвършител с К. К. Г. по време на пътна проверка приели дар от св.Якимов, който не им се следва, а именно 20лв., за да не извършат действие по служба - да не съставят АУАН по чл.180, ал.1, т.1 и чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, допуснато от св.Якимов, както и за извършено престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, а именно за това, че на 12.12.2011г. в качеството си на длъжностно лице по чл.169, ал.1, т.1 от ЗМВР /обн.2006г.,отм.2014г./-полицай младши авто -контрольор ІІ степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР Варна, категория Е-ІІІ степен, осъществяващ административно контролна дейност, самостоятелно приел дар от св.Я., които не му се следва, а именно 20лв., за да не извърши действие по служба - да не състави АУАН по чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, допуснато от св.Я.С присъда №86/02.10.2015г., постановена по НОХД №1022/14г. по описа на ВОС, н.о., е оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е протестирана от ВОП и потвърдена с решение №2/09.01.2017г. по ВНОХД №437/ 15г. по описа на ВАпС, н.о., влязло в сила на 11.02.2017г.

Излага, че за периода от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда животът му се променил изцяло.За водения против него процес разбрали както неговите близки и приятели, така и всички негови колеги, с които е учил и работил в МВР школата, в гр.Провадия и в гр.Варна.На различни сайтове излезли публикации за образуваното против него наказателно производство, вкл. с посочване на имената му.Информация имало вкл. в новинарски емисии по телевизии за уволнените/отстранени 6 полицай от МВР Варна, взели подкуп, като бил поставен в публикациите, заедно с други полицаи, които впоследствие били осъдени.На 18.02.2012г. против него започнало дисциплинарно производство, бил отстранен от длъжност за срок от 3 месеца, иззети му били служебното оръжие, боеприпаси и служебната карта.Това било изключително стресиращо за него, притеснявал се да се среща с колеги и приятели, ограничил контактите си, останал без доходи за три месеца, и не можел да се грижи за семейството си с две малолетни деца.Наложило се да взема заеми от приятели.По повод повдигнатите обвинения се влошили отношенията със съпругата му и се разделили през 2012г.

Последвал развод през 2015г., до голяма степен провокиран от нервите и пробле -мите поради наказателното производство.Чувствал се смазан и унижен пред близките си, вкл. децата си.Тогава живеел със семейството си в гр.Провадия, който е малък град, и на практика всички се познават.Отстраняването му от работа се разчуло веднага.Дъщеря му, тогава на 9 години, се върнала разплакана от учили - ще, защото съучениците й коментирали случващото се.Цялото напрежение му се отразило изключително тежко, за първи път имал хипертонични кризи, не можел да спи нощем.Потърсил медицинска помощ при психолог и психиатър, като след диагноза „тревожно разстройство” започнал прием на лекарства, което про -дължава и понастоящем.По повод воденото производство нямал възможност за професионално израстване, защото такова в системата на МВР може да има само ако нямаш адм.наказания или образувано дисциплинарно производство.Така нямал възможност да се премести в друга служба, въпреки двете си висши образования-„педагогика” и „право”.

За така претърпените от него неимуществени вреди претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда-11.02.2017г. до окончателното изплащане.Претендира и да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно: 1/ сумата от 401, 10лв., представляваща законна лихва върху сумата от 2000лв./внесената гаранция/ за периода 28.02.2012г.-27.01.2014г., ведно със законната лихва, считано 11.02.2017г.; 2/ 1 500лв., представляваща заплатено в наказателното производство адв.възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2017г.; 3/ 168лв., представляващи разходи за три пътувания с автобус на фирма „Биомет” до гр.София по повод призоваването му по цитираното ДП, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2017г.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че Прокуратурата на РБ не е огласявала нито образуването, нито воденето на ДП, нито привличането на Д.Д. към наказателна отговорност, нито внасянето против него на обвини -телен акт.Това обстоятелство не е било огласявано и в средствата за масова информация.Публикациите в периода 17.02.2012г.-22.02.2012г. касаят изявления на министъра на вътрешните работи за проведената в тези дни операция „Чисти ръце” в КАТ, но в тях отсъства името на Д.Д., длъжността и работното му място, вкл. не се съдържат и инициали.Няма данни и на колко лица тези публикации са станали известни и дали сред тях има познати на Д.Д..Липсват данни същият да е бил отстранен от работа.Против него е било проведено дисциплинарно производство, но горното обстоятелство не касае воденото наказателно производство.От представената служебна бележка и извлечение от сметка е видно, че същият е получавал трудовото си възнаграждение през цялата 2012г., т.е. не е изпитвал битови неудобства.Няма данни отношението към ищеца на роднини, близки и познати да е било повлияно в отрицателна насока от воденото наказател -но производство, както и да са се променили стереотипите му на живот.Иреле - вантно е обстоятелството дали неговите близки /дъщеря, родители/ са понесли морални щети, доколкото същите не подлежат на обезвреда в настоящото производство.В досъдебната си фаза производството, макар и отличаващо се с фактическа и правна сложност с шест обвиняеми лица, е приключило в разумен срок от 17.02.2012г. до 21.08.2014г.За продължителността му в съдебната фаза прокуратурата не носи отговорност.Оспорва твърдението, че единствено и само воденото наказателно производство е довело до влошаване отношенията със съпругата му и до прекратяване на брака.Твърди, че същият от лятото на 2014г. е започнал съвместно съжителство с друга жена и това е обстоятелството, повлияло в най-голяма степен върху решението за развод.Оспорва твърдението, че ищецът не е имал възможност да се премести в друга служба въпреки двете висши образования, които има.Според представените доказателства същият е завършил първото си висше образование през 2006г., но и до настоящия момент работи в МВР, а станал правоспособен юрист след влизане в сила на оправдателната присъда.Липсват данни в периода на наказателното производство да не е могъл да получи по-висока категория именно предвид него.Оспорва твърдението, че ищецът е получил здравословни проблеми в резултат от наказателното производство. Проблеми с кръвното налягане според представените доказателства е получил през 2018г, като преди това са установяване единични случаи на високо кръвно налягане.Лекарства за това е закупил за първи път на 13.06.2016г. и 18.02.2017г., т.е. след постановяване на оправдателната присъда.Наред с горното и упражняваната от ищеца професия е първа категория труд, именно поради психическото и физическо напрежение от същата, което само по себе си също е фактор, който може да доведе до поява на хипертонични кризи.Отделно влияят начин на живот, наследственост, битови и житейски проблеми.Евентуално твърди, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната практика.Спрямо Д. е взета сравни- телно лека мярка за неотклонение, търпяна по-малко от две години, която не му е причинила притеснения, ограничения или неудобство в ежедневието и живота. Неоснователна е претенцията за присъждане на законна лихва върху внесената гаранция, т.к. това представлява пропусната полза, която не подлежи на обезвреда при деликтната отговорност.Извън горното и няма доказателства чия е била сумата от 2000лв.Неоснователна е и претенцията за присъждане на адв.възнаграждение. В наказателното дело не са налични доказателства за заплащане на така претенди-раното възнаграждение.Твърдените имуществени вреди от транспортни разходи са недоказани.