Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5764 от 29.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7007/2017
Вид
Решение № 5764
Подписан
29.07.2019
В сила
29.07.2019
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № ............ гр. София, 29.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря Поля

Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 7007 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 26233, постановено на 04.02.2017 г. по гр. дело № 46393/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I-во ГО, 26-ти състав, ответникът Информационен център на М.НА О.е осъден да заплати на ищеца ЕТ „О. – И.М.“ сумата от 19698,00 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор от 11.08.2014 г.

Ответникът по делото – Информационен център на М.НА О./ИЦМО/ – е обжалвал в цялост като неправилен постановения първоинстанционен съдебен акт. Според жалбоподателя, решението противоречи на приложимия материален и процесуален закон, както и на събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че направеният от съда анализ на събраните доказателства и формираните правни изводи не кореспондирали с разпределената доказателствена тежест. Жалбоподателят сочи, че липсвали мотиви по релевираното от него възражение за разваляне на процесния договор за изработка, поради отпадане на необходимостта от изпълнението му.

Липсвало и обсъждане на доводите на ответника за неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му, предвидени в процесния договор и описани в техническата спецификация към него. В условията на евентуалност въззивникът твърди, че било налице частично изпълнение, поради което възнаграждението следвало да бъде значително по-ниско. Според въззивника, съществуването на договорни отношения между страните не било установено при условията на пълно и главно доказване, тъй като възложените на ищеца дейности не били изпълнени в уговорения вид, обем и срок, което наложило разработването на нова интернет страница. Във въззивната жалба се сочи още, че ищецът не доказал в съответствие с вменената му доказателствена тежест изпълнението на процесния договор, доколкото по делото липсвали доказателства, че същият е прехвърлил на ИЦМО достъпа до администраторските права и че е прехвърлил авторските права за ползването на сайта. Въззивникът твърди още, че представеният по делото приемо-предавателен протокол от 13.08.2014 г. нямал достоверна дата и не бил подписан в съотвествие с утвърдените вътрешни правила, от което следвало, че ИЦМО не бил приел изработения от ищеца продукт. Въз основа на тези доводи е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне в цялост на предявения иск.

От въззиваемата страна в производството – ЕТ „О. – И.М.“ – не е постъпил отговор в срок на подадената жалба.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като относно релевираните в подадената жалба доводи за неправилност, въззивният съд намира следното:

От фактическа страна:

По делото е представен договор от 11.08.2014 г. сключен между ИЦМО, като възложител, и ЕТ „О. – И.М.“, като изпълнител, с предмет изработка на уеб страница по зададена от възложителя спецификация, съдържащ уговорката изпълнителят да предаде изработеното на електронен носител в професионален формат и да предостави всички права, включително достъп до администраторските права върху уеб страницата и съдържанието ѝ. Като срок на договора е посочена датата 14.08.2014 г., а уговореното възнаграждение на изпълнителя е определено на сумата от 19698,00 лева с ДДС. Съгласно чл. 9 от договора, възложителят има право да развали същия в случай на отклонения или недостатъци, установени при приемане изпълнението на съответната дейност и при отказ на изпълнителя да замени некачествената услуга с качествена такава. В чл. 14 от договора е предвидено всички съобщения и уведомления между страните по него да се извършват в писмена форма за действителност, по начин, доказващ уведомяването на другата страна, а уведомяването за недостатъци на извършваните услуги може да се извършва по електронна поща.

По делото е представена техническа спецификация към процесния договор, като същата не е оспорена от страните. Спецификацията съдържа описание на поръчката и обхвата на дейностите, които следва да бъдат извършени. В т. 5 от нея са описани сроковете за изпълнение на поръчката, съгласно които разработването на интернет страницата следва да бъде извършено не по-късно от 30.06.2014 г., като до същата дата е предвидено да бъдат извършени обучения на служител от ИЦМО, администрация на интернет канала, консултации и административно обслужване. За времето от 01.07.2014 г. до 30.09.2014 г. е предвидено извършването на консултации и административно обслужване относно разработката на страницата.

Като доказателство по делото е приет приемо-предавателен протокол от 13.08.2014 г., съставен от ИЦМО, като възложител, и И.М., като изпълнител. В протокола е посочено, че същият се отнася към договор от 11.08.2014 г., както и че „Продуктът е качествен и приет.

Функционира.“. От името на възложителя протоколът е подписан от Т.П., в качеството ѝ на директор на ИЦМО.

По делото е представена фактура, издадена от ЕТ „О. – И.М.“, за сумата от 19698,00 лева с ДДС и с предмет „Разработване на електронен сайт на ИЦ на МО по зададени параметри.“. За получателя ИЦМО фактурата е подписана от Т. Пандурска.

С представеното към исковата молба писмо от 03.09.2014 г., изпратено от ответника до ищеца, ИЦМО уведомява ищеца, че поради събития от извънреден характер не е в състояние да изплаща текущите си задължения, поради което, предвид задълженията по договор за изработка на уеб сайт от 11.08.2014 г., предлага сключването на допълнително споразумение за уреждане на взаимоотношенията между страните. В писмото е посочено още, че изпълнителят следва да предостави на Центъра изходните авторски материали, свързани със съдържанието на сайта и неговата функционалност. С писмото е отправена покана за среща с цел обсъждане на въпросите относно трансфера на данните и базата данни на сървър на МО, осигуряване на обучения за работа с уеб сайта на поне трима служители в Центъра, създаване на допълнителни редакторски профили и предоставяне на разширени редакторски права на един от редакторите, настройка на пощенската кутия на сайта, поставяне на изнесени акценти на начална страница, интегриране на лого и извършване на SEO оптимизация.

ИЦМО е изпратил нотариална покана за разваляне на процесния договор за изработка, получена от изпълнителя на 11.02.2015 г., в която ответникът сочи, че до съставянето на поканата (10.02.2015 г.) не са предадени изходните авторски материали и администраторските права (авторизационен ключ върху сайта), което създавало риск за неоторизирана промяна на съдържанието, като не били извършени и уговорени по договора последващи дейности (обучения на служители на ИЦМО, създаване на допълнителни редакторски профили, настройка на пощенската кутия на сайта и други). Сочи се, че договорът не бил изпълнен, а последващото му изпълнение било безполезно за възложителя.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят С.Л.Я., служител в ИЦМО. Същият посочва, че функциониращата към момента на разпита интернет страница на Центъра била разработена от негови служители. Твърди, че предходната страница била изготвена без процедури и без съставяне на комисия, като му било наредено от тогавашния директор да отвори хост и домейн на бъдещия сайт. В показанията си свидетелят сочи, че със сайта е започнала да се занимава негова колежка, работеща по силата на трудов договор към Центъра. В нейната работа имало проблеми, като тя споделяла, че не можела да променя съдържанието на сайта, което наложило Я. да я направи администратор, за да можела да работи по същия. Проблемите с предходния сайт наложили, според свидетеля, изработването на изцяло нова страница.

По делото е изготвена съдебно-графологическа експертиза, съгласно заключението на която не може да бъде установен периодът, в който са положени подписите, печатите и ръкописният текст върху представения по делото приемо-предавателен протокол.

От правна страна:

СРС, I-во ГО, 26-ти състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19698,00 лева, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за изработка.

Процесният договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ на основание чл. 286, ал. 1, вр. чл. 287 ТЗ, тъй като изпълнителят по договора е търговец, а сключената сделка е свързана с неговото занятие.

Договорът за изработка представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, въз основа на който за изпълнителя възникват две основни задължения – да изработи възложеното му съобразно поръчката в срок и без отклонение и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

В настоящото производство спорен между страните е въпросът налице ли е точно изпълнение от страна на ищеца по отношение на възложената му поръчка за изработване на уеб страница. Съгласно писмения договор за изработка и техническата спецификация към него, освен техническото изработване на интернет страницата на ИЦМО, ищецът е поел договорното задължение да предостави на Центъра всички права над изработеното, включително авторските такива, както и достъпа до администраторските права върху уеб страницата и съдържанието ѝ. Според въззивния съдебен състав, от събрания по делото доказателствен материал – писмо от ИЦМО до ЕТ „О. – И.М.“ от 03.09.2014 г., нотариална покана за разваляне на процесния договор и показанията на разпитания пред районния съд свидетел – се установява, че ищецът не е изпълнил в цялост и съобразно уговореното поръчката на ответната страна. В посочените писмо и нотариална покана са обективирани изявления на Центъра, в качеството му на възложител по договора за изработка, относно обстоятелствата, че до датата на изпращане на поканата изпълнителят не е предоставил изходните авторски материали за сайта, не е осъществил трансфер на данните и базата данни на сървър на М.НА О.и не е осигурил обучение за работа със сайта на служители на Центъра. Съгласно свидетелските показания, служителят на ИЦМО, на когото била възложена работата със сайта от страна на Центъра, не е разполагал с възможността за свободно конфигуриране съдържанието на сайта, поради липсата на предоставени му от ищеца администраторски права. Въззивният съдебен състав намира, че неизвършването на описаните дейности от страна на ЕТ „О. – И.М.“ представлява частично неизпълнение на възложената му поръчка. Предаването на всички права над изработения сайт – както авторските, така и администраторските такива, както и обучението на служители на Центъра, са изрично предвидени в тежест на изпълнителя задължения, възникнали по силата на сключения договор за изработка и техническата спецификация към същия. Непредаването на авторските и администраторските права представлява съществено отклонение от поръчката. То е довело, от една страна, до несъответно на ЗАПСП ползване на база данни, а от друга – до невъзможност за възложителя да оперира в цялост с изработения сайт и до необходимостта от създаването на нова уеб страница – факти, установени от изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира в цялост като достоверни и съответни на останалия доказателствен материал по делото. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване точното изпълнение на договорните си задължения съобразно поръчката на възложителя, не е ангажирал каквито и да е било доказателства в хода на производството, че е предал на ИЦМО посочените по-горе права. Следва да се посочи, че представеният по делото приемо-предавателен протокол установява единствено наличието на функциониращ продукт, т. е. на активна и годна за ползване уеб страница, но не и предаването на авторските и администраторски права върху същата. Поради тази причина и във връзка със заявеното от ответника възражение за намаляване на дължимото възнаграждение, въззивният съд намира, че уговореното между страните такова следва да бъде намалено, на основание чл.