Определение № 877 от 10.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. Ловеч, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500519 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 418, ал.4 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

С Разпореждане № 1841 от 07.09.2023 год., постановено по ч.гр.д. № 645 по описа за 2023 г., Районен съд - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителните директори Н. Г. С. и А. Ч. Д., срещу длъжника Г. К. Г. , ЕГН **********, с адрес: ****, за сумата от 10 399.14 лв. главница по договор за кредит № ***********, 773.76 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2023 г. до 20.07.2023 г., 197.99 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2023 г. до 15.08.2023 г., както и за присъждане на разноски по делото.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. Н.. В нея излага, че постановеният от ТРС съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва извода на съда, че е налице несъответствие в търсените суми за главница, договорна лихва и лихва за забава. Твърди, че на длъжника е предоставена в кредит обща сума в размер на 13 983.50 лева, като в чл. 7 на представения ДПК е представена разбивка по компоненти как е формирана тази сума: 10 000.00 лв. предоставени в кредит за ползване от кредитополучателя и 3 983.50 лв. предоставена на потребителя за заплащане към застрахователя на избраните от него застраховки, която се отпуска от банката под формата на кредит. Изтъква, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Сочи, че когато кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или 1 да се присъедини към застрахователни програми, както е в процесния случай, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит (чл. 7.2.2 от Договора за кредит). На следващо място твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита – главница.

Акцентира, че противно на твърденията на заповедния съд, липсва каквато и да е неяснота в начина на изчисляване на договорната лихва по процесния договор за потребителски кредит. Излага, че отпуснатите суми (стойността на кредита и застраховки) са под един общ компонент - главница и са съответно разпределени с месечните вноски, където е включена и договорената между страните възнаградителна лихва.

Оспорва извода на съда, че в заявлението, приложените документи и извлечение от счетоводни книги не може да се изведе начина за формиране на договорната лихва и начина за нейното изчисляване. Счита, че доколкото в ЗСч липсва легална дефиниция относно задължителните реквизити на извлечението от сметка и те не са посочени в друг нормативен акт, минимално необходимото съдържание на извлечението от сметка на банката, за да отговаря на изискванията за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, се извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС. В нея е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е: изготвен и подписан от длъжностни лица на банката; подпечатан е с печат на банката; съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му. размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Затова счита, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа необходимата информация за дълга. Изтъква, че целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание, а не да се установи вземането.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника Г. К. Г..

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 418, ал. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 645/2023 год. на ТРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Г.

К. Г., ЕГН **********, за следните парични вземания: 10 399.14 лв. главница по договор за кредит № ***********, 773.76 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2023 г. до 20.07.2023 г., 197.99 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2023 г. до 15.08.2023 г. Претендирани са и разноски в размер на 227.42 лв. за внесена ДТ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил извлечение от счетоводните книги към 15.08.2023 г., Договор за потребителски кредит № ***********, рамков договор за платежни услуги за физически лица от 27.09.2021 г., декларация за определяне на изискванията и 2 потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, заявление –декларация за установяване на договорни отношения, информация по чл.324-327 от КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, уведомление за предсрочна изискуемост на Договор за потребителски кредит № *********** и известие за получаването му.

С Разпореждане № 1733 от 25.08.2023 г., Районен съд - Тетевен е оставил заявлението без движение на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираните вземания и начина на тяхното формиране, както и да изложи в т.12 има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължеинето.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 4431/07.09.2023 г., в която е изразил становище, че не е налице нередовност на заявлението по чл.417 ГПК, тъй като в него и извлечението от счетоводните книги се съдържа достатъчно информация за индивидуализация на длъжника и вземането съгласно изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Уточнено е, че общата сума на предоставения кредит е 13 983.50 лв., която включва предоставената парична сума в размер на 10 000.00 лв. на длъжника и предоставена парична сума в размер на 3 983.50 лв., преведени за заплащане на застрахователни премии към застраховател по две допълнително избрани от длъжника застраховки. Посочена е общата сума, дължима от потребителя, възлизаща на 19 847.04 лв., която включва размера на отпуснатия финансов ресурс (13 983.50 лв.) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 18.37%. Изложено е, че в конкретния случай ГПР по Договора е 19.73%, което е по-малко от петкратния размер на законната лихва и показва, че ГПР е съобразен и попада в рамките на законоустановения лимит. В табличен вид са отразени постъпили 13 броя плащания по процесния договор, които са в общ размер на 6 759.46 лв.

В мотивите на обжалваното разпореждане и след направените от заявителя уточнения в молба вх. № 4431/07.09.2023 г., ТРС е изложил съображения, че не е внесена яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Съдът е установил от сключения договор, че реално в главницата от 10 000.00 лв. са включени и други главни вземания - по застраховки „Bank пакет кредит 3 сметка“ и „Bank пакет 3 сметка“, които обаче не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги.

Направено е заключение, че съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложения договор суми, като е останало неизяснено върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви. Не е уточнено имало ли е просрочия и от кога, което е определящо за акцесорните вземания. Направен е извод, че нередовностите на заявлението не са отстранени и по него не следва да се издава заповед за изпълнение само на това основание.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд 3 правни изводи. Въпреки дадените от ТРС подробни указания, заявителят не е отстранил констатираните нередовности и съдът е в невъзможност да изведе механизма на формиране на размера на задълженията от изложеното в заявлението, уточнителната молба и приложените документи. Изложеното е пречка да се направи извод, че се е осъществила материално-правната предпоставка за наличие на подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК, в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Следователно производството е формално и едностранно. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т.2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги.

Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно има качеството на „потребител“, поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

От приложените със заявлението доказателства се установява, че длъжникът Г. К. Г. е застраховано лице за кредитополучателите на потребителски кредити - чл. 324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф Живото застраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“, чрез „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл. 382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор, премията по застраховките се заплаща ежемесечно, като е включена в размера на погасителната вноска.