Определение № 17338 от 14.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17338 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Денислав Д. Ненов Въззивно частно гражданско дело № 20261100507617 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С Определение № 22077/15.06.2025 г. по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС,157 състав, е оставил без уважение молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, за изменение на Решение № 8416/07.05.2026 г. по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС 157 състав, в частта за разноските.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба с вх. № 203918/25.06.2026 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с която се иска отмяната му поради неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил задължителното тълкуване, дадено с практиката на СЕС относно размерите на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на конкретното дело. Твърди, че действията осъществени от процесуалния представител не оправдават завишения размер на възнаграждението, доколкото по делото не са извършвани действия от страна на ищеца или неговия процесуален представител, които да обосноват разноски в посочения размер. Производството по делото се е развило и приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил.

Определеният адвокатски хонорар е прекомерен и не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което моли същия да бъде намален до сумата от 50 евро.

Ответникът по жалбата в срока по чл. 276 от ГПК е подал отговор, в който я намира за неоснователна, съответно произнасянето на СРС било в съответствие с практиката на ВКС и СЕС.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

Производството по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС,157 състав, е образувано по предявени от М.Г.Т. евентуално обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 40029637672 от 13.11.2024 г., както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 330,74 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Видно от приложените към исковата молба пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение уговореното възнаграждение от страна на ищеца е в размер на 400 евро, общо за двата иска. С исковата молба са представени доказателства – договор за потребителски кредит, общи условия и погасителен план, вносни бележки за извършени 14 боря плащания на месечни погасителни вноски. По делото е проведено едно о.с.з., процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал молба, с която заявява че поддържа исковата молба, няма доказателствени искания, изразява становище по същество на спора и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

С отговор на исковата молба процесуалния представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

С решение № 8416/07.05.2026 г. съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК процесния договор за потребителски кредит и е уважил частично осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД. В частта за разноските е приел, че ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, които му се следват в размер на 103,56 евро за платена държавна така и 400 евро реално заплатено адвокатско възнаграждение. Позовал се е на даденото разрешение, обективирано в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С 259/19 на СЕС и Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 108/22 на ВКС, I т.о., че при частично уважен иск на потребител, разноски се следват единствено на ищеца.

С молба вх. № 169351 от 27.05.2026 г. ответникът е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските, касателно присъденото адвокатско възнаграждение на ищеца, като разноски не бъдат възложени в тежест на ответника, алтернативно същите да бъдат намалени до сумата на 50 евро, поради естеството на делото и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК М.Г.Т., чрез адв. С., изразява становище за неоснователност на искането.

С атакуваното определение СРС е оставил молбата без уважение по подробно изложени съображения.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от ТР № 6/2013 г. по тд. № 6/2012 г. на ВКС 2 при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС /Вж.

Определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., Определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./. Посочените в НВАР размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото

Настоящата инстанция приема, че определеното от първата инстанция адвокатско възнаграждение не съответства на фактическа и правна сложност на конкретното дело.

Правният спор не е усложнен от фактическа и правна страна, (предявен е установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит, по който е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, както и осъдителен иск за връщане на платената без правно основание сума от 330,74 евро. Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ищеца по делото-адв. К. С. се изчерпват с изготвяне и подаване на искова молба, и подаване на молба за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и пълномощника му с искане за присъждане на разноски, без явяване в единственото проведено по делото открито съдебно заседание.

Защитата по двата обективно кумулативно съединени иска не предполага допълнителни процесуални действия, тъй като между същите е налице обусловеност, като изхода на делото по осъдителния иск е обусловен пряко от изхода на спора по установителния иск, а двете претенции произтичат от едно правоотношение между страните. Поради това, определянето на две отделни адвокатски възнаграждения по правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. в размери, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за двата иска поотделно, не съответства на легитимните цели на разпределението на тежестта за разноски в исковия процес, противно на приетото от първоинстанционния съд. Съгласно аргументите на СЕС по дело № С-438/2022 г. се изисква реципрочност на присъденото адвокатско възнаграждение на положения от пълномощника труд. В конкретния случай липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на спора – предмет на делото, поради което неправилно първоинстанционния съд е присъдил адвокатско възнаграждение, дължимо за защита по тези две претенции в общ размер на 400 евро.

Настоящият съдебен състав приема, че справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение трябва да се определи в размер на 250 евро, размер, който е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от 3

Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По делото е заплатена държавна такса в размер на 103,56 евро, тоест общия размер на сторените разноски е 353,56 евро.

По изложените съображения обжалваното определение трябва да се отмени частично и да се измени решението в частта за разноските.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 22077/15.06.2026 г. по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта с която е оставена без уважение молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за изменение на Решение № 8416/07.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта за разноските, и е отказано намаляване на присъдените в полза на М.Г.Т. разноски, които да се заплатят от „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 175074752 за размера над 353,56 евро до 503,56 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 8416/07.05.2026 г. по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА общия размер на присъдените разноски, които „ПРОФИ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 175074752 е осъден да заплати на М.Г.Т. ЕГН ********** от 503,65 евро на 353,56 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 22077/15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1494/2026 г. по описа на СРС, 157 състав в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4