Определение № 1369 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖД.СКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито засеД.ие на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002101149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. и А. Е., чрез процесуалния им представител адв.Д.К., срещу решение №1235 от 17.10.2023г. по в.гр.д.№906/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 461 от 02.02.2023г. по гр.д. №5022/2021г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от Д. А., ЛНЧ [ЕГН], с адрес:

[населено място], [улица] и А. Е., гражданин на И., [дата на раждане] , адрес: И., [населено място], [улица], срещу М. Г. М.- Ш., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.4 и Ц. Т. М., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], искове за :

- признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците, са собственици на основание реституция по ЗВСОНИ през 1992г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], етаж 4, с предназначение: за склад, брой нива: 1, площ: 15.47 кв.м., при съседи: на същия етаж***, под обекта ***, над обекта- няма, както и осъждането им да предадат владението на посочения обект.

- осъждането на ответницата М. Г. М.- Ш. да заплати на ищците сумата от 2040лева обезщетение за неоснователно ползване на собствен недвижим имот с идентификатор ***по КК на [населено място] за периода от 07.12.2020г. до 19.03.2021г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите :

1.Съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед всички обстоятелства по делото и да изложи конкретни мотиви защо основава или не правните си изводи на него ;

По въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №84 от 23.05.2018г. по гр.д.№3361/2017г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №235/04.07.2011г. по гр.д.№513/2010г. на ВКС, ІV г.о.

2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях ;

Изводите на въззивната инстанция са в противоречие с решение №134/30.12.2013г. по т.д.

№34/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение №75/20.06.2016г. по т.д.№1608/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №94/13.09.2016г. по т.д.№3768/2014г. на ВКС, ІІ т.о., решение №161/04.10.2016г. по т.д.№2220/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №202/25.01.2018г. по т.д.№1826/2016г. на ВКС, І т.о.

3.Ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено вътрешно преустройство, което не води до създаване на нов обект на собственост, възниква ли пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ.

По този въпрос решението е постановено в противоречие с ТР№1/17.05.1995г. по гр.д.

№3/1994г. на ОСГК.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникците по касация М. М.-Ш. и Ц. М., чрез процесуалния си представител адвокат А. Й., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.Претендират се разноски за настоящата инстанция, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 167 от 02.05.1912 г. А.

2

Т. продава на д-р Л.А. собствената си къща с пристройка и дворно място, състоящо се от общо пространство от около 373.92 кв.м.

С декларация по ЗОЕГПНС д-р Л. А. е посочил, че притежава къща в [населено място] на [улица], 5 самостоятелни жилища- две от пет стаи, две от четири стаи и едно с една стая.

С решение от 03.07.1948г. на комисия по чл.11 ЗОЕГПНС са отчуждени от д-р Л. А. втория надпартерен етаж, състоящ се от два апартамента, четири магазина /втори, трети, четвърти и пети, броени от външната входна врата от изток на запад/, ведно с 2/3 ид.ч. от терена и общите части от имота на [улица].В т. III на решението е посочено, че не се отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента, със съответните тавански и избени помещения, източният магазин и 1/3 ид.ч. от терена и общите части.В контролния лист от 22.01.1949г. е посочено, че не се отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента от имота на [улица].

С договор за продажба от 13.07.1968г. държавата е прехвърлила на Г. М. собствеността върху тавански апартамент, състоящ се от 1 стая, кухня вестибюл, антре баня и клозет, едно избено помещение намиращо в западната част на сградата, две тавански помещения заемащи северозападния и югозападния ъгъл на сградата и 1/12ид.ч. от общите части.Със строително разрешение от 1969г. в полза на Г. М. е разрешено да извърши преустройство на жилището си чрез задигане на покрива на южната част и оформи тераса по одобрен архитектурен проект.

През 1976г. е извършена делба между наследниците на д-р А. за първия етаж на сградата, като са обособени три жилища, предоставени на всеки от наследниците.

Със заповед от 1992г. са отписани от актовите книги за държавна собственост двуетажна полумасивна къща вътре в двора, втори надпартерен етаж /трети етаж/, четири магазина, всички тавански помещения без двете западни, както и всички избени помещения без тези до клозета.

С нотариален акт от 2010г. ответниците са признати за собственици на основание представени документи на СОС ***, ведно с таванско помещение с площ от 16кв.м. с вход от жилището.От представената таблица за определяне на ид.ч. от общите части на сградата от 28.02.2012 г. се установява, че процесният обект е бил включен като таванско помещение към жилището им.

Представен е и нотариален акт от 2006г. за покупко-продажба на друг обект в сградата на трето лице, който е прехвърлен ведно с таванско помещение от 11.80кв.м. при граници : отляво- таван на М. и коридор.Обектът е едно от жилищата, обособени при делбата от 1976г.

По делото е представено писмо от 09.12.2019г., с което ответницата М. М. признава, плащането на наем за таванско помещение.

С нотариален акт от 20.02.2021г. ищците са признати за собственици на основание представени документи на процесното помещение като самостоятелен обект в сградата.

От заключението по приетата пред РС Пловдив СТЕ се установява, че процесната сграда е изградена през 1912г. като пристройка и надстройка на съществувала сграда.По първоначалния проект било предвидено изграждането на първи етаж с 6 магазинни помещения и складови помещения- изби за предвидените жилища в сградата, втори етаж, 3 означен като първи жилищен над партера, с две самостоятелни жилища, трети етаж с две самостоятелни жилища и висок тавански етаж без обособени отделни тавански помещения.От приложените по делото документи се констатирало, че към момента на отчуждаването са съществували обособени тавански помещения, но липсва графична част за тяхното конкретно разположение.С инвестиционния проект за преустройство на съществуващото на таванския етаж жилище е предложено да се промени мястото на входа и създаването на съвсем нова функционална организация на същото.Предвидено е и завишаване на площта на същото с около 2.4 кв.м. във връзка с обособяването на новия вход.Проектът бил одобрен на 18.02.1969 г. от главен архитект на ГНС след съгласуване с Жилфонд и служба „Държавни имоти“, като е последвало издаването на строително разрешение от същата дата.Според експертизата в източната част таванското жилище е граничело със стълбище и обща част от таванския етаж, като на архитектурното заснемане не била означена врата, която да го отделя като самостоятелно таванско помещение.След преустройството това пространство/записано като помещение/ е било приобщено към жилището на ответниците и станало на практика част от апартамента им, като е достъпно само от този обект.Жилището било изпълнено съгласно одобрения архитектурен проект плюс приобщената част като таванско помещение и входно антре.Към настоящия момент се констатира, че на втория етаж са обособени три броя жилища, на третия етаж- два броя жилища, а на четвъртия тавански етаж съществува едно жилище и 4 тавански помещения.

От приетото пред ОС Пловдив заключение на допълнителната СТЕ е видно, че процесната сграда в П., [улица] е построена през 1912г., като жилищна сграда въз основа на одобрен архитектурен проект от 1912г. от арх. К. П., като на таванския етаж, четвърти е било предвидено обособяване на висок общ тавански етаж.Не се е предвиждало разделянето на същия на тавански складови помещения. Към отчуждителната преписка №4390/17.05.1948г., контролен лист към нея и декларация на д-р. Л. Д. е видно, че към момента на отчуждаването е съществувало и 1 бр. жилище на таванския – четвърти етаж на сградата. В тавана е имало и 5 обособени тавански помещения за всяко едно жилище в сградата, като липсва графична част, от която да се установи конфигурацията и местоположението на новото жилище и обособените тавански помещения.Процесното таванско помещение след ремонта по строително разрешение от 1969 г. е било вече достъпно само от жилището на ответниците.С оглед на факта, че към 1948 година е имало и обособени тавански помещения за всяко едно жилище в сградата, като липсва графична част, от която да се установи конфигурацията и местоположението, то вещото лице заключава, че по силата на ЗУТ и ЗКИР, за да съществува таванско помещение, то трябва да бъде обособено по съответния ред с архитектурен проект.Вещото лице сочи, че в ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ липсва законово определение на понятието „помещение“. Сочи че в практиката под понятието „помещение“ се разбира част от обект с определено функционално предназначение, което се определя с одобрен архитектурен проект, в който задължително се посочва наименованието на помещението, съобразно функцията, която изпълнява по проект.При реализацията на проекта за преустройство от 1969г. тази площ /процесната/ е приобщена към жилището на ответника. Понятието „обект“ в сграда е бил подробно изяснен по смисъла на ЗУТ в §5 т.39 4 от ДР на ЗУТ и §1 т.1 от ДР на ЗУТ. Посочено е че процесната площ не е проектирана и отразена като таванско помещение.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателите за необоснованост на изводът на Районен съд - Пловдив, че обектът, предмет на делото, не е обособен като самостоятелно таванско помещение, защото не е бил преграден от четвърта стена и до него имало свободен достъп, като самостоятелния обект е непроменен, само достъпът до него е ограничен чрез преместване на входната врата към таванския апартамент.Същият е напълно потвърден от приетото заключение на допълнителната СТЕ, изготвена пред въззивният съд.Ищците по делото не доказват по никакъв начин да са изградили и узаконили такова помещение преди отчуждението на имота им през 1948 година.