Решение № 200 от 28.10.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Тутракан, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100368 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по редовна и допустима искова молба на Г. Х. Й. с ЕГН ********** против Н. Г. Д. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае иск за обезщетение на вреди от противоправно поведение, установено с влязло в сила определение за одобряване на споразумение за прекратяване на НОХД № 131/2023 на ТнРС, с което Н.й Д. се признал за виновен в това, че на 26.01.2023 г. в *** се заканил с убийство на Г. Й., като произвел изстрел с гладкоцевна пушка – успоредка, калибър 12, и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по посочения от ищеца постоянен адрес на ответника в гр. Тутракан – чл. 105 ГПК, и от местоизвършването на деянието – чл. 115, ал. 1 ГПК, както и от цената на иска за неимуществените вреди 2000 лева

Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от държавна такса при образуване на делото.

Предмет на делото е също така редовният и допустим насрещен иск на Н. Г. Д. против Г. Х. Й., чиято цена е 3000 лева и е за обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от побой на 21.06.2023 г. в *** от Г. Й. чрез нанасяне на удари и юмруци по цялото тяло на Н. Д..

Платена е държавната такса от 120 лева за насрещния иск.

1

По първоначалния иск Г. Й., чрез процесуален представител, се позовава на одобреното споразумение по НОХД № 131/2023 на ТнРС, за да твърди, че като пострадал от престъплението е изживял негативни емоции, страх за живота, срам, че незаслужено е попаднал в такава негативна и опасна ситуация, като инцидентът оставил трайни следи в съзнанието му и влошил заболяването му – неинсулинов диабет. Моли за уважаване на иска от 2000 лева, ведно със законната лихва от 26.01.2023 г.

Н. Д. оспорва първоначалния иск като неоснователен. Повдига възражение за съпричиняване, изразяващо се в нанесени удари, ритници, побой от Г. Й.; моли за цялостно отхвърляне на иска.

По насрещния си иск Н. Д. се позовава на констатирани наранявания в СМУ № 8008/30.01.2023 на УМБАЛ „Канев“ – гр. Русе и в Епикриза с изх.№ 2319 от същата болница. Моли за уважаване на насрещния иск Г. Й. оспорва насрещния иск. Твърди, че травмите на Н.й Д. са получени при отблъскването на безпричинното му и противоправно нападение. Моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Първоначалния иск е с правна квалификация по чл. 45 във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму; обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Възражението срещу него е по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Насрещният иск също е по чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД, а възражението срещу него е по чл. 46, ал. 1 от ЗЗД - при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

От събраните доказателства се установява влязлото в сила определение за одобряване на споразумението за прекратяване на НОХД № 131/2023 на ТнРС, и визираните в него признаци от състава на престъплението, за което Д. се е признал за виновен, а именно – че на 26.01.2023 г. в *** се заканил с убийство на Г. Х. Й., като произвел изстрел със законно притежаваната от него гладкоцевна ловна пушка марка „Bost”, успоредка, 12 калибър, и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му, с което е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.

От обясненията на Н.й Д. и от свидетелските показания на М. Г. – сестра на Г. Й., която е очевидец на случилото се, става ясно, че въпросната вечер около 18,30-19,00 часа Д. бил в къщата си, а Й. и сестра му били в тяхната. По това време вече се смрачавало, било тъмно. Имотите на двете спорещи страни са на една улица, между тях има друг парцел, разстоянието между къщите на Д. и Й. е около 20 метра. По незначителен повод Д. отишъл да направи забележка на Й., обидил го, Й. се ядосал и също го обидил. Д. се върнал в своята къща и взел двуцевна ловна пушка, запътил се към къщата на Й.. По 2 средата на отсечката, точно пред имота, който ги разделя, Й. посрещнал Д..

Последният произвел един изстрел. Съдът не приема за достоверни показанията на М. Г., дадени в настоящото производство, в частта, че пушката била насочена към брат ѝ, защото на досъдебното производство, при разпита ѝ в същия ден 26.01.2023 г. в 20,30 часа, е заявила, че не е видяла „К.“ да държи пушка в ръцете си, чула само гръм и видяла огън. Не приема за достоверно и твърдението ѝ, че Д. е презаредил пушката, тъй като от протокола за оглед, от фотоалбума към него, от балистичната експертиза и от фотоалбума към нея става ясно, че намерените гилзи в двете цеви на пушката са използвани – т.е. вече са били изстреляни. Съдът приема, че непосредствено след изстрела Й. успял да повали Д. на земята, нанесъл му удари в лицето и торса, като същевременно гледал да държи пушката настрана, за да не бъде използвана отново. Д. бил притиснат от Й. към земята, докато не дошли полицаите. Те тествали Д. за алкохол, пробата отчела 1,22 промила – става ясно от протокола за разпит на Цветелин Порожанов на ДП. Няколко дни по-късно Д. бил приет в болница „Канев“ Русе за лечение на травмите, нанесени му от Й..

При така установената фактическа съдът намира главния иск на Й. срещу Д. за основателен. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, а към нея следва да се приравни определението за одобряване на споразумение по Глава двадесет и девета НПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Настъпилите у Й. неимуществени вреди, изразяващи се в изживените негативни емоции, страх за живота, срам, че незаслужено е попаднал в такава негативна и опасна ситуация, и трайните следи в съзнанието му от него, съдът приема, първо, за доказани от показанията на неговата сестра и от тези на свид. С. А., който е забелязал необичайното поведение на ищеца дълго време след инцидента. Второ, и без показанията на тези свидетели, съдът намира, че произвеждането на изстрел в непосредствена близост, от враждебно настроено лице, при обстановка, която е била остро конфликтна, е достатъчно да обоснове силен внезапен страх за живота и посттравматичен стрес у ищеца от премисляне на това колко близко е бил до смъртта. Този резултат от деликтното поведение на Д. е обичаен, нормален за ситуацията, не е необходимо да бъде обосноваван с допълнителни доказателства до претендирания размер от 2000 лева. Недоказана е причинната връзка между деянието и намаления слух на Й., за който представя амбулаторен лист от 17.01.2024 г., тъй като същият е от една година след датата на деликта.

Възражението на Д. за съпричиняване е неоснователно. Травмите му са нанесени след като е произвел изстрела, а не преди това. Той е провокирал конфликта, като е отишъл да направи забележка на Й. да не заварява. Дори да е бил обиден от него, използването на оръжие с цел сплашване е неприемлива реакция. Оправданието, че е искал да уплаши чакал, е нелепо с оглед на ситуацията, която се е развила до този момент. Самият факт, че минути порано е имало вербален конфликт между двамата и Д. се е отправил към 3 къщата на Й. със заредена пушка с намерение да произведе изстрел, е достатъчен за всеки трезво мислещ човек да разсъди, че дори да имаше наистина чакали, това му поведение е предпоставка да бъде възприето като заплаха за живота на опонента. Пияното състояние на Д. не е извинение, тъй като той сам се е довел до него. То най-вероятно е улеснило извършването на деянието чрез снижаване на задръжките.

Насрещният иск също е неоснователен, макар че приетата по делото медицинска документация доказва нанесените травми на Д. от Й.. Те обаче са в резултат на неизбежната отбрана на Й.. Възражението в този смисъл е основателно. Няма превишаване на неизбежната отбрана, тъй като както Д., така и свид. Г.а са единодушни, че изстрелът е бил само един. Пушката обаче е двуцевна и макар вторият патрон да е бил използван преди инцидента, няма как Й. да е знаел това. Следователно неговите действия за неутрализиране на въоръжения мъж, и то с голи ръце, е еквивалентно на потенциално зареденото оръжие с още един патрон в него.

Тъй като главният иск се явява основателен в претендирания размер от 2000 лева, основателен е и акцесорният за присъждане на законна лихва за забава от деня на деликта, 26.01.2023 г.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. следва да бъде осъден да плати на Й. сторените разноски за адвокат в размер на 500 лева.

На осн. чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, Д. следва да плати по сметка на съда 4% върху присъдената на Й. сума от 2000 лева, а именно – 80 лева.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН ********** да плати на Г. Х. Й. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 2000 лева (две хиляди лева), ведно със законната лихва за забава от 26.01.2023 г. до изплащане на обезщетението, за претърпените неимуществени вреди, настъпили от деянието, за което Д. се е признал за виновен със Споразумение за прекратяване на НОХД № 131/2023 по описа на Районен съд – Тутракан, одобрено с Определение № 33/27.09.2023 г. по същото наказателно дело, а именно, че на 26.01.2023 г. в *** се заканил с убийство на Г. Х. Й., като произвел изстрел със законно притежаваната от него гладкоцевна ловна пушка марка „Bost”, успоредка, 12 калибър, и това заканване възбудило у Й. основателен страх от осъществяването му, с което Д. е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ насрещния осъдителен иск на Н. Г. Д. с ЕГН ********** срещу Г. Х. Й. с ЕГН ********** за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от побой на 4

21.06.2023 г. в ***, тъй като деянието на Й. е извършено при неизбежна отбрана.

ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН ********** да плати 500 лева (петстотин лева) на Г. Х. Й. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 368/2024 на ТнРС.

ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН ********** да плати 80 лева (осемдесет лева) по сметката на Районен съд Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00 за държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди на Г. Й. срещу него.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5