Решение № 4256 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330100724 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 234, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК 115187998. срещу В. А. Р., с ЕГН **********.

Предявен е ИСК за установяване съществуването на вземане в размер на 5 667,27 лв., представляваща пропорционална част от обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, както и законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2023 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение. Излага аргументи за основателност на иска. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран и отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни аргументи. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че страните са били в трудово праоотношение, 1 което е прекратено, което се усатновява и от приетите писмени доказателства – Трудов договор № *** , Договор за повишаване на квалификация от 08.09.2020 г. , Заповед за прекратяване на ТПО № ***.

Разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ предвижда задължение на работника да възстанови на работодателя направените разходи за обучение, когато прекрати трудовото правоотношение преди изтичането на уговорения срок. Правната природа на тази отговорност е изрично обезщетителна. Тя цели да компенсира работодателя за реално претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неамортизираната (неизползваната) част от инвестицията в квалификацията на работника.

Константната съдебна практика, обективирана в редица решения, е категорична, че: Отговорността е за реални вреди т.е. Работодателят трябва да докаже реално направените разходи за обучение и тяхната стойност.

Дължимото обезщетение е пропорционалната част от тези разходи, която съответства на оставащия период, за който работникът не е работил. Правната н о р м а не позволява уговорената сума да има характер на неустойка (наказателна клауза), която се дължи без доказване на конкретния размер на вредите.

С подписването на Договора за повишаване на квалификацията, страните са фиксирали дължимото обезщетение при неизпълнение в твърд размер от *** евро , като са посочили, че тази сума е "равно на стойността на осигуреното от работодателя обучение". Чрез това фиксиране н а предварително определена (абстрактна) сума, която не е обвързана с необходимостта от доказване на точния размер на неамортизираните реални разходи, клаузата преодолява и дерогира изключително обезщетителната функция на чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ. Тази уговорка на практика представлява наказателна клауза (неустойка), тъй като определя санкция за неизпълнението на задължението за работа в срок, независимо от действителния размер на вредите.

Имуществената отговорност на работника в трудовото право се регулира императивно и изчерпателно от Кодекса на труда. Принципът на императивност на трудовото законодателство, залегнал в чл. 8 от КТ, забранява договарянето на условия, които влошават положението на работника или които противоречат на установения от закона режим на 2 отговорност.

ВКС е последователен в извода, че в отношенията между работодател и работник не могат да се уговарят неустойки за неизпълнение на трудовите задължения или за предсрочно прекратяване на договора от работника.

Подобна уговорка е нищожна, тъй като противоречи на императивни норми на КТ и представлява заобикаляне на закона.

Следователно, клаузата в Договора за повишаване на квалификацията, фиксираща обезщетението в твърд размер от 5 460 евро, е абсолютно нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 8 от КТ. мТъй като правното основание, на което се гради претенцията на Ищеца – а именно уговорената фиксирана сума за обезщетение – е нищожно, не може да се установи съществуването на вземане. Искът по чл. 422 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в настоящото производство. Доказателства за заплатени такива са представени за сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за адвокат за процесуално представителство в настоящото производство, поради до този размер следва да бъде уважена претенцията за тяхното заплащане.

Воден от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Районен съд – Пловдив РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК 115187998, срещу В. А. Р., с ЕГН **********, УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 5 667,27 лв., представляваща обезщетение по Договор за повишаване на квалификацията, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 29.08.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №5933/30.8.23г. по ч. гр. д. № 20235330112634 на PC- Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с ЕИК 115187998, да 3

ЗАПЛАТИ на В. А. Р. направените по делото съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4