Решение № 219 от 19.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. ХАСКОВО, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г. Т. К. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 58/25.02.2026 година, постановено по гр.д. № 1225/2025 година по описа на РС-Димитровград е уважен предявеният от В. В.

Г. против ЗЕАД „ЦКБ ЖИВОТ“ иск с правно основание чл. 456 ал. 1 от КЗ за сумата от 1516.62 лева (равностойност на 775.44 евро), представляваща сбор от 7 месечни погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 39200КР-АВ-0736/16.09.2022 г., ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е уважен частично и акцесорният иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 67.76 лева (34.65 евро) за периода от 03.04.2025 г. до 29.07.2025 г., като за разликата до 200 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Разпределени са и съдебните разноски съобразно чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът – ЗЕАД „ЦКБ ЖИВОТ“, който го обжалва в срок с доводи за неправилност, необоснованост и нарушаване на материалния закон.

Въззивникът поддържа, че районният съд неправилно е приел настъпването на 1 покрит застрахователен риск, игнорирайки кумулативното условие по т. 67 от Общите условия, изискващо предписание за трудоустрояване или прекратяване на трудовото правоотношение. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

Въззиваемата В. В. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл.

259 ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо.

По съществото на спора, Хасковският окръжен съд намира, че фактическата обстановка е подробно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Районният съд е извършил правилен анализ, който изцяло се споделя от настоящия състав, поради което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първата инстанция.

Безспорно е по делото, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по Полица „ЦКБ Живот+“ за застраховка „Живот“ на кредитополучател № 141 К 0115967/10.09.2022 г., обслужваща Договор за потребителски кредит № 39200КР-АВ-0736/16.09.2022 г., сключен между ищцата В. Г. и „Централна кооперативна банка“ АД. Съгласно текста на самата полица, застрахователното покритие обхваща риска „Трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяване над 70%“.

Установено е от представеното Експертно решение № 92074 от 16.12.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Екатерина“ – Димитровград, че на въззиваемата е определена 80% ТНР за срок от една година поради онкологично заболяване (**). Налице е плащане от страна на кредитополучателя на 7 вноски за периода 10.01.2025 г. – 10.07.2025 г. в общ 2 размер на 1516.62 лева, което обосновава нейната активна легитимация по чл.

456, ал. 1 от КЗ.

От правна страна, въззивният състав намира оплакванията в жалбата за изцяло неоснователни по следните съображения:

Основният спорен по делото въпрос се свежда до това дали въведеното в т. 67 от ОУ изискване за наличие на предписание за трудоустрояване или прекратяване на трудовото правоотношение представлява валидно условие за изплащане на застрахователната сума.

Настоящият състав намира, че между съдържанието на индивидуалния застрахователен договор (полицата) и ОУ е налице очевидно несъответствие. Докато в полицата застрахователният риск е дефиниран единствено чрез медицинския критерий – „трайна загуба на работоспособност вследствие на заболяване над 70%“, то ОУ въвеждат допълнително кумулативно условие с икономически характер.

При това противоречие приложима е разпоредбата на чл. 348 ал. 1 изр. последно от КЗ, според която при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.

В този смисъл е и константната съдебна практика, която приема, че индивидуално договорените клаузи в полицата имат приоритет пред предварително типизираните от застрахователя общи условия. ОУ не могат валидно да въвеждат „скрити“ ограничителни условия, които стесняват дефинирания в полицата обхват на застрахователна защита.

Неоснователно е възражението на въззивника, че липсата на прекратяване на трудовия договор или трудоустрояване изключва настъпването на риска, тъй като застрахованата не била загубила доход.

Застраховката „Живот“ по своя характер е застраховка на лица (чл.

438 и сл. от КЗ), при която застрахователното събитие е свързано с живота, здравето или телесната цялост на физическото лице. Настъпването на риска „трайна загуба на работоспособност“ се определя изцяло по медицински критерии от компетентния за това орган (ТЕЛК/НЕЛК), а не по икономически последици. Застраховката обезщетява самия факт на увреждането на здравето (инвалидизацията).

Обстоятелството, че застрахованото лице, на основание своите 3 морално-волеви качества или финансова принуда, продължава да полага труд на досегашното си работно място (доколкото състоянието му го позволява), е ирелевантно. Въвеждането на изискване за пълна загуба на доход или уволнение, за да се задейства застрахователното покритие, представлява неоснователно ограничаване на правата на потребителя и уврежда интереса му в противоречие с принципа на добросъвестност (чл. 143 от ЗЗП).

Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по акцесорния иск и разпределил отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК, съобразявайки ги с уважената и отхвърлената част от исковете.

Поради пълното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение се явява правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното, Хасковският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/25.02.2026 година, постановено по гр.д. №1225/2025 година по описа на РС-Димитровград.

ОСЪЖДА ЗЕАД „ЦКБ ЖИВОТ“ с ЕИК 175412887, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на В.

В. Г. с ЕГН ********** от *** сумата от 280 евро, представляваща направените пред въззивната инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4