Решение № 565 от 05.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330200315 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438-000945 от 10.12.2025г. на Началник сектор в 03 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на С.

М. С., ЕГН **********, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 250 лева /с равностойност в евро – 127,82 евро/ за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление /НП/. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана молба-становище пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото с искане за намаляване на техния размер до нормативно предвидения минимален размер. Не претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 02.09.2025г. в 18:28 ч., в гр. Пловдив, жалбоподателят С. М. С. управлявал собствения си мотоциклет марка „Хонда“, модел "ЦБФ 125 М", с рег. № ******, като се придвижвал по бул. "Дунав", в посока на движение от запад към изток. На същия булевард до № 5 мотоциклетът бил спрян за проверка от полицейски служител Д. З. С., на длъжност полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ в Трето РУ Пловдив и свидетелят по съставения акт К. К. Г., също полицейски служител. При проверката било установено, че към момента на извършването й, жалбоподателят управлявал собствения си мотоциклет, който бил регистриран на територията на страната и не бил спрян от движение, но не притежавал сключен и действащ договор за задължителна застраховка

"Гражданска отговорност"

/"ГО"/ на автомобилистите.

По този повод св. С. съставил на жалбоподателя С. Акт за извършено административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3461691 от 02.09.2025 г. в присъствието на нарушителя за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя, без възражения от негова страна. Такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При тези обстоятелства и въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното НП № 25-0438000945/10.12.2025г., с което на С. М. С. била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ глоба в размер на 250 лв. /с равностойност в евро – 127,82 евро/ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на Д. З.

С. /актосъставител/, както и от приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121К-8883/02.09.202г., двете на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-13192/02.12.2024г. на Директора на ОДМВР Пловдив, два броя справки от „Гаранционен фонд“ относно МПС рег.№ ******* за 02.09.2025г. към 18:28 часа и към 16.03.2026г., 14:31 часа.

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят С. потвърждава авторството 2 на АУАН и направените в него констатации, а именно – установена при извършена проверка липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за въпросния мотоциклет. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от събраните по делото доказателства, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ сочи, че задължителна застраховка е "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнението на това задължение от физическо лице собственик на моторното превозно средство, разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ предвижда налагане на глоба от 250 лв.

Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност формират у съда извод за осъществен от жалбоподателя С. С. състав на вмененото му с 3 оспореното НП нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Като собственик на мотоциклет марка „Хонда“, модел "ЦБФ 125 М", с рег. № ****** към датата на нарушението, жалбоподателят се явява годен субект на нарушението по чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ. На следващо място от обективна страна липсват данни процесният мотоциклет, регистриран на територията на Република България, да е бил спрян от движение към датата на констатиране на нарушението 02.09.2025г. Такива обстоятелства не се твърдят и от страна на жалбоподателя.

Следователно спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, и за него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази връзка от представените по делото справки - извлечения от публичния регистър на сключените договори "Гражданска отговорност", поддържан от Гаранционния фонд, категорично се доказа, че за управлявания от жалбоподателя мотоциклет не е имало сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, действащ към датата и часа на извършената от полицейските служители проверка - 02.09.2025 г. в 18:28 часа. В тази насока са и кредитираните с доверие показания на актосъставителя. При това положение правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за неизпълнение на вмененото по закон задължение, след като на процесната дата и час е установено, че мотоциклетът се е движил в гр.Пловдив, без да има валидна сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на управление. Обстоятелството, че инициатива за подновяването й е предприета от жалбоподателя на същия ден, но след часа на извършената проверка от полицейските органи, не променя фактите. Твърдението на жалбоподателя за невъзможност да извърши проверка за наличието или липсата на такава застраховка поради блокирана система, не го освобождава от задължението му по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ като собственик, като при съмнение за нейната активност, е следвало да не предприема действия по управление на моторното превозно средство. Още повече, че липсват обективни данни и доказателства, а и такива не се твърдят от наказания, за неотложност на предприетото управление на процесния мотоциклет. Следва да се отбележи и факта че всеки човек при сключването на застраховка получава застрахователна полица, в която са отбелязани сроковете за валидност на същата и при необходимост би могъл да направи справка.

4

Предвид гореизложеното, съдът приема за доказано по категоричен и несъмнен начин неизпълнение на установеното в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължение на собственика на МПС, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Така наложеното административно наказание глоба в размер на 250 лева /с равностойност в евро – 127,82 евро/ е предвидено от законодателя във фиксиран размер, поради което не подлежи на редуциране от наказващия орган и съда. Според съда наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Обстоятелствата по така извършеното деяние разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Нарушението, за което е наказан жалбоподателя е формално и липсата на настъпили вредни последици не обосновава по-нисък интензитет на обществената опасност.

Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат.

Обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.

Наред с това, в конкретния случай липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид. Макар от справката за нарушител/водач да се установява невисока степен на обществена опасност на дееца, това обстоятелство не е достатъчно само по себе си да обоснове маловажност на деянието. По тези съображения съдът приема, че не са налице основания за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и неналагане на наказание с отправяне на предвиденото в чл.28 от ЗАНН предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от 5 същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и сроковете за тяхното издаване. Отразената в НП марка и модел, за които е известно, че се отнасят до лек автомобил /“ВАЗ 2102“/, а не до мотоциклет, с каквото МПС е извършено процесното нарушение, не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере точно какво нарушение и по коя законова разпоредба му се вменява във вина същото, какви са фактите и обстоятелствата, които се твърди да е извършил, и с които да е осъществил състава на нарушението, доколкото при описание на обстоятелствата наказващият орган е посочил коректното МПС с неговите индивидуализиращи характеристики, което е сторил и актосъставителят в своя административен акт. Същите обстоятелства са отразени в графата „при обстоятелства“ в която подробно е описано мястото на извършеното нарушение и че същото се изразява в това че жалбоподателя „управлява мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБФ 125 М“, с рег. № *******“, които факти отговараят на обективната действителност. Споменаването по-горе в НП „като мотоциклетист, ВАЗ 2102, ******, България“, се приема от съда като допусната техническа грешка, която обаче не следва да доведе до отмяна на издаденото НП, тъй като в описанието на обстоятелствата на извършеното нарушение, достатъчно ясно и конкретно са описани всички относими факти, като дори регистрационния номер на МПС споменат в обстоятелствената част, е идентичен на регистрационния номер споменат по горе, до изписаното “ВАЗ 2102“, а жалбоподателя много добре знае какво превозно средство е управлявал при извършената проверка. Цялата съвкупност от описани факти в достатъчна степен изяснява с кое МПС е извършено нарушението, като регистрационния му номер е безпогрешно изписан.