Определение № 57 от 30.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Митев като разгледа докладваното от Петър Митев Частно наказателно дело № 20233100201665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК образувано по жалба на Х. В. С., чрез адв. Г. Я. от ВАК срещу постановление на ВОП от 11.12.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 280/23г. по описа на ОД МВР - Варна.

Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на оплакване за неправилността и незаконосъобразността на прокурорския акт. Прави се искане съдът да отмени постановлението на ВОП.

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимиран субект и като допустима е внесена за разглеждане в закрито съдебно заседание.

За да се произнесе, съдът съобрази следното :

С постановление на ВОП наказателното производство по воденото ДП е прекратено с процесуалното основание по чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК.

Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, извършено на 12.04.2023г. в гр. Варна, за това, че е направен опит умишлено да бъде умъртвен Х. В. С., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

В резултат на разследването на престъплението по чл.115 НК се установило, че извършител на деянието е Васил С. Кьосев, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем.

По експертен път, чрез назначени и изготвени две експертизи Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и Тройна 1 комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза било изяснено, че обв. Кьосев страдал от психични заболявания. Експертизите обаче са дали противоречив отговор относно юридическия критерий на невменяемостта му към момента на деянието и момента на освидетелстването.

Спрямо същият били предприети принудителни медицински мерки, като прокурорът е преценил, че делото следва де се прекрати на посоченото по-горе процесуално основание.За да прекрати производството се позовал на заключението по Тройната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която установява, че към момента на деянието и понастоящем обв. Кьосев бил с продължително разстройство на съзнанието и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Повереникът на пострадалия възразява прекратяването на делото.

Счита, че е налице вътрешно противоречие в заключенията на назначените две експертизи, което не води до категоричен извод на „продължително“ разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

На досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите подлежащи на доказване, чрез допустимите от НПК способи. В настоящия случай фактическите обстоятелства при които е направен опит умишлено да бъде лишен от живот Х. В. С. са изяснени и водят до авторството на обв. Кьосев в деянието за което е обвинен. В този аспект фактическата обстановка по делото е напълно изяснена и правните изводи на прокурора, са законосъобразни. Доказателствата по делото, установени от гласните, писмените и веществените доказателствени средства - показания на свидетелите М. С., Мюждат Томбак, Петров и Лалов, СМЕ, СВТЕ, СППЕ, КСППЕ, преценени както поотделно така и в тяхната съвкупност установяват по категоричен път, че извършител на престъплението по чл.115 от НК е именно обв. Кьосев, което не се спори по делото.

За разлика от това спорът е сведен до невменяемостта на обвиняемия, която изключва наказателната отговорност на дееца.

До този извод е достигнал представителят на ВОП приемайки, че обв.

2

Кьосев е невменяем, което е основание за прекратяване на наказателното производство.

Приетото от прокурора юридическото понятие, макар и с лаконични мотиви е законосъобразно, но е следвало да бъде изведено въз основа на подробен и задълбочен анализ на противоречивите доказателства. От липсата на анализ на двете експертизи прозира колебанието и съмнението досежно крайните изводи за невменяемостта на обвиняемия, предвид обратното становище в първата експертиза, че към момента на деянието и момента на освидетелстването е бил в състояние да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При тези канстатации прокурорът е следвало да изложи съображения защо приема едната експертиза и отхвърля другата.

Ето защо е напълно резонно и възражението на пострадалия в тази част.

По делото са налице две експертизи - Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и Тройна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза установяващи психичното състояние на обвиняемото лице и даващи противоположен отговор относно невменяемостта – това, че е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и същевременно, че не е могъл.

Първата КСППЕ е изготвена от две вещи лица, според отразеното – спец. психиатрия и съдебна психиатрия и клиничен психолог. /л.65-71/.

Съдържанието обаче не подкрепя това, тъй като изложението мултиплицира единствено и само становището на в.л. извършило психиатричното освидетелстване на обвиняемия. Макар и в заглавната част на експертизата да е посочено, че е извършена от две вещи лица, които са подписали и заключението по нея, то от обстоятелствената и част, видно от самото и обсъждане се разбира, че е еднолична, което обстоятелство я компрометира.

Това е така защото вещото лице еднолично заключава, че анализът на горепосочените данни МУ дава основание да приеме, че Осв. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата психоза. Налице са данни за Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества.

3

Експертизата е дала отговор и по юридическия критерий на невменяемостта, че към момента на деянието - 12.04.2023г. и момента на освидетелстването той е бил в състояние да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Освидетелстването е извършено в условията на следствения арест, като се цитират дословно думите на освидетелствания, без експертизата да се ползва от наличните по ДП гласни и писмени доказателствата, медицински документи и необходим техен анализ за съдебно психиатричното и психологично обсъждане, поради което експертното заключение не би могло да бъде достатъчно пълно и ясно.

В настоящия случай съмнението относно това, съществува ли психично заболяване и отнело ли е способността на дееца да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките е напълно разсеено, чрез експертното становище на вещите лица по Тройната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза / л.76-120 /. Нейното заключението за разлика от първата КСППЕ е пълно, ясно, обективно и компетентно дадено. Вещите лица са извършили задълбочен анализ, на база всички приложени по делото доказателства и обекта на психиатричното и психологично изследване. Дали са обосновани изчерпателни отговори на всички въпроси. Експертизата е извършена в периода от м. август – м. октомври 2023г. в Психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора – Ловеч. Вещите лица след пълен и задълбочен анализ на доказателствата по досъдебното производство – показанията на свидетели, обясненията, мед. епикризи, наличните експертизи - СМЕ, СХЕ, ВТЛИЕ, СПЕ, КСППЕ, протоколи за СХЕ, медицинската документация за лицето, докладни записки, данните от психиатричните прегледи и стационарното клинично наблюдение и резултатите от клиничното и психологично наблюдение на лицето са установили, че обв. Кьосев страда от Параноидна шизофрения и Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употребата или на други вещества. Синдром на зависимост. Заболяването му е било в активна фаза към момента на деянието, както и понастоящем, като качествените разстройства в базисните сфери от психичната му дейност са довели да нарушение на основните му психични годности. Същото е продължително, което се потвърждава от проведеното му лечение в СБАЛЛД - Ловеч, както и последващото му настаняване на задължително стационарно лечение в ДПБ с.Царев брод, на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ, постановено от РС 4 Варна. Съдебната практика е категорична, че когато болестният процес засяга мисловните функции на личността, винаги е налице нарушение в интелектуалния момент на вменяемостта, доколкото са налице нарушения в познавателните и аналитичните способности на човека и способността му за вземане на конкретни решения, т. е. засягат се основни функции на мозъка, които са предпоставка за извода, че едно лице разбира свойството и значението на постъпките си.

В конкретния случай вещите лица са дали заключение, че психичното заболяване на обвиняемия го лишава от възможността да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си. Т.е. експертизата заключава, че обв. Кьосев към момента на инкриминираното деяние на 12.04.2023г. в периода на изтърпяваната в арестните помещения мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и понастоящем не е разбирал свойството и значението на извършеното и не можел да ръководи постъпките си.

Всичко това е достатъчно да се приеме наличие на невменяемост.

Изхождайки от експертизата, съдът намира, че са налице основанията за прекратяване на наказателно производство.

Съдебната практика е постоянна в разбирането, че когато деецът по време на извършване на престъпление и понастоящем е бил невменяем, налице е негоден субект на наказателна отговорност съгласно чл.33 ал.1 от НК и деянието не съставлява престъпление. Наличието на невменяемост, какъвто е настоящият случай с обв. Кьосев е основание за прекратяване на наказателното производство, така както е постановил наблюдаващия по делото прокурор.

Следва да се посочи, че прекратяването на наказателно производство с оглед психичното състояние на обв. Кьосев и експертното становище следва да доведе по преценка на ВОП за прилагането на принудителни медицински мерки по чл. 89 б.“в“от НК спрямо обв. Кьосев.

По изложените съображения съдът намира, че постановлението на ВОП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 243 ал. 6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА постановление на ВОП от11.12.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 280/2023г. по описа на ОД МВР - Варна.

Определението може да се обжалва пред АС - Варна в 7 - дневен срок от получаване на уведомлението.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 6