Определение № 22982 от 23.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22982 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20261110103148 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.

I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. с чл. 442 ТЗ, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от и щ е ц а „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК 831184677, срещу ответника „ВДХ“ АД, с ЕИК 119081953, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4884,62 евро, равняващи се на 9375,73 лв., представляваща такса за откриване и ангажимент по Договор за издаване на банкови гаранции от 01.10.2013 г. във връзка издаване на Банкова гаранция с изх. № 1385/14.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, от които 4793,73 евро – такса за откриване и ангажимент съгласно чл. 1, т. 3 от договора, равняващи се на 9375,73 лв., за периода от 01.01.2014 г. до 23.01.2025 г., и сумата от 90,89 евро – разноски за подновяване на обезпечение за периода от 22.01.2018 г. до 23.01.2025 г., равняващи се на 177,76 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4487/2025 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

Ищецът „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК 831184677, твърди, че между страните бил сключен Договор за издаване на банкови гаранции от 01.10.2013 г., като в изпълнение на задълженията си ищецът е издал Банкова гаранция с изх. № 1385/14.10.2023 г. в полза на „Летище София“ ЕАД и Добавък № 1, с изх.

№ 1385/14.10.2013 г. с цел обезпечаване на задълженията на ответника по договор за обществена поръчка. По гаранцията банката се задължила неотменяемо и безусловно да заплати на бенефициера всяка сума до размера на 41779,04 лв. при първо писмено поискване. Срокът на валидност на гаранцията бил удължен с Добавък № 1 с изх. № 1385 от 14.10.2013 г. до 31.05.2030 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите комисиони за периода от 01.01.2014 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, като общият размер на задължението възлизало на 4793,73 евро. Освен това на основание чл. 3, т. 12 от договора наредителят дължал възстановяване на направените от банката разноски за подновяване на обезпечения в размер на 90,89 евро., необходими за запазване на активите, служещи за обезпечение на експозицията. Посочва, че отнемането на лиценза на банката не съставлява непреодолима сила и не прекратява автоматично договорите за банкови гаранции, от което следва че процесната е продължила да съществува. Твърди, че таксата за ангажимент представлява периодично плащане за 1 комплекс от продължаващи престации на банката, а не е възнаграждение за еднократна услуга, като същата е дължима за целия период на валидност на гаранцията. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

Моли да бъде служебно изискано и приложено ч.гр.д. № 4487/2025 г. по описа на СРС, 164ти състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВДХ“ АД, с ЕИК 119081953, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Явор Шишков, с който оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че доколкото ищцовата банка е била обявена в несъстоятелност, то след 06.11.2014 г. същата не е могла да поддържа процесната банкова гаранция поради отнемане лиценза на банката. Прави възражение за погасителна давност. Поддържа, че клаузата на чл.

1, ал. 3 от процесния договоро е дължима еднократно за откриване и ангажимент. Твърди неоснователност на претендираните разноски за подновяване на обезпечение за периода от 22.01.2018 г. до 23.01.2025 г. в размер на 177,76 лв. заради отнемането на лиценза на банката на 06.11.2014 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства. Не възразява срещу искането на ищеца за допускане на ССчЕ. Прави искане по чл. 183 , ал. 1 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал Банкова гаранция с изх. № 1385/14.10.2023 г.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Между страните е сключен Договор за издаване на банкови гаранции от 01.10.2013 г., като в изпълнение на задълженията си ищецът е издал Банкова гаранция с изх. № 1385/14.10.2023 г. в полза на „Летище София“ ЕАД и Добавък № 1, с изх. № 1385/14.10.2013 г. с цел обезпечаване на задълженията на ответника по договор за обществена поръчка Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно сключен договор за банкова гаранция (гаранционна сделка по смисъла на чл. 2, ал.

2, т. 7 ЗКИ) между страните; 2) направени разноски от него във връзка с изпълнението на договора; 3) изпълнение на задълженията му според договора; 4) наличието на ликвидно и изискуемо вземане, основано на процесния договора, в претендирания размер и период.

Съответно в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

ІІ. По доказателствените искания на страните:

Следва да бъдат приети като допустими представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора.

Следва да се приложи за послужване по ч. гр. д. № 4487/2025 г. по описа на СРС, 164ти състав.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника по чл. 183 ГПК.

Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 16.10.2026 г. от 9:40 ч., за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от 2 отговора на ответника.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 1556/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът да представи в насроченото о.с.з. в оригинал Банкова гаранция с изх. № 1385/14.10.2023 г.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ, която да даде отговор на поставените от ищеца с исковата молба въпроси, при възнаграждение в размер на 350 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Димитрова Панчева.

Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си в едноседмичен срок преди насроченото съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за които до момента не са ангажирали такива.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства – да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3