Протокол № 1814 от 01.12.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1814 гр. Сливен, 29.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Д. при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д. Административно наказателно дело № 20232230201455 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Дружеството жалбоподател редовно призовано чрез процесуален представител М. Й. от АК-София, надлежно упълномощен, се явява лично.

Възз.страна, редовно призована, се представлява от юриск. Михаела Динева, надлежно упълномощена.

Актосъставителят, редовно призован се явява лично.

Свидетел с пор. № 4 и 5, редовно призовани, се явяват лично.

Адв. Й.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Динева: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Адв. Й.: Поддържам жалбата. Ще имам искане за назначаване на експертиза, но ще го направя след разпитите на актосъставителя и свидетелите.

Юриск. Динева: Оспорвам жалбата. След разпита ще направя доказателствени искания.

По доказателствата, съдът

1

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени доказателства приложени по адм. наказателната преписка.

ДОПУСКА до разпит актосъставителя Р. Д. Т. , свидетеля М. Г. М. и свидетеля Н. Н.

Ц.

САМОЛИЧНОСТ НА АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ:

Р. Д. Т. – 46 г., бълг. гражданин, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, без родство със жалбоподателя;

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

М. Г. М. – 36 г., бълг. гражданин, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, без родство със жалбоподателя;

Н. Н. Ц. - 36 г., бълг. гражданин, с висше образование, разведен, работи, неосъждан, без родство със жалбоподателя;

Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещават да кажат истината.

Съдът отстрани свидетелите от залата.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното дирене.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Р. Д. Т., РАЗПИТАНА КАЗА: Повода за извършването на проверката беше писмо по линия на международното сътрудничество от Кралство М. в което се посочва, че след налагане на антидъмпингови мита за внос на килими от Т., органите в Кралство М. са установили, че драстично е намалял вноса на килими от Т. – „М.Х.“ и респективно е започнал внос на килими от „М.К.Б.“ за които килими са представени сертификати за преференциален произход и съответно беше възложена проверка със заповед за възлагане издадена от Директора на териториална митница Бургас. Аз бях ръководител на тази проверка. За да стигнем до констатациите проверихме следните документи - счетоводна отчетност на дружеството за проверявания период, от където стана ясно, че както готовите килими, които дружеството купува от „М.Х.“ /дружеството е купувало единствено от „М.Х.“, а „М.Х.“ е собственост на „М.К.Б.“/. Както готовите килими които изнася така и преждите, които също купува и внася дружеството в счетоводната си отчетност дружеството ги отразява като материали. В последствие както готовите килими така и преждите счетоводно влизат в производството и така се 2 осчетоводяват, като влизат в производството единствено стойностно, като една обща стойност за съответния месец, т.е. няма как да разграничим въобще какво е влязло килим или прежда в производството за съответния месец. В последствие в производството отново излизат килими единствено и само стойностно, и не беше възможно да установим нито колко готови килими, нито колко прежди са влезли в производството, нито колко килими и какви видове готови килими са излезли от производството и колко са произведени и какви видове. По същият начин се води и материалната отчетност, която проверихме, като ще поясня, че установихме сериозни разминавания между материалната отчетност и счетоводната отчетност, което подробно сме описали в доклада. Така стана ясно, че можем да използваме счетоводната и материалната отчетност, като доказателство за преференциалния произход за изнасяните от България килими по смисъла на „Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход“. Където по принцип счетоводната и материалната отчетност е посочена, че могат да бъдат ползвани, като подкрепящо доказателство за преференциален произход, но в случая така водени, няма как да послужат за такива доказателства. В тази връзка след, като не ни стана ясно и става ясно, че няма кака да ни стане ясно от счетоводната и материалната отчетност. Внасяните килими към кого са продадени /продажбата на килими в ЕС от РБългария е в незначително количество и няма покупка на килими от дружества установени в ЕС и РБългария/. Искайки да разберем вносните килими на кого са продадени изискахме от „М.К.Б.“ справка по коя фактура от внос, каква фактура за продажба е издадена и към кого. Такава справка беше предоставена и от тази справка установихме, че самото дружество посочи, че част от внесените килими са продадени на клиенти в Кралство М.. Поискахме от дружеството да ни предостави поръчки, заявки за производство на килими и то дефакто ни предостави такива, като от тях бяше видно, че са от програмен продукт„ Интер Праиз“, който продукт се намира на територията на РБългария, а друга част се виждаше, че са от програмен продукт на „М.Х.“. Пристъпихме към проверка на абсолютно всички митнически декларации за внос на килими и на приложените към тях документи, като фактури и опаковъчни листове и съответно на всички митнически декларации за износ. Попитахме по какъв начин е изготвена тази справка и как може да се разбере кой внесен килим на кого е продаден, като ни беше обяснено, че има споделена папка в която всяка покупка на килими /тази папка се ползва от служители на „М.Х.“ и „М.К.Б.“ в която се натрупва информация, като документи за всеки внос, т.е. покупка в „М.К.Б.“ и за всеки износ който се явява продажба. Вътре се съдържат фактури, опаковъчни листове, работни документи, декларации за износ, серификати, етикети и от там се установи, че още при продажбата им от „М.Х.“ в тях се слагат и съответните етикети с наименованията на килима и с изписано на тях „Made in Bulgaria“, направихме проверка на място в дружеството, тъй като ни беше казано, че има програмен продукт с който се задават данни за производството на килими на тъкачните станове. Съставихме протокол и в този протокол от лице за съдействие служител на „М.К.Б.“ беше обяснено, че в този програмен продукт данните се съхраняват не повече от месец. Тоест към датата на извършване на проверката не се съхраняваха данни, за никаква част от периода които ние проверявахме. При едно посещение на място изискахме справка 3 от програмния продукт „интерер прайз“ в който се въвеждат поръчките за производство на килими от „М.К.Б.“, като беше изискана една обща справка за всички поръчки въведени в този продукт, не само за клиентите към М. и съответно да бъде извадена всяка една поръчка за клиентите за М.. Тези поръчки извадени от програмния продукт „интер прайз“, съответстват на поръчките предоставени от управителя на дружеството. След като съпоставихме всичката информация, която успяхме да съберем установихме, че към клиент Чарл Йосеф, килими „Престиж“, „Лилия“, „Морано“ „Одеса“, „Матро“, дефакто са килими внесени от Т. и закупени от „М.Х.“ и са с турски произход, след което са изнесени към клиент Чарл Йосеф в М.. За тези килими в износните декларации вече е вписана държава на произход България с което е дружеството е нарушило чл. 15 Параграф 2 б. „а„ от регламент 952/2013 г. като е декларирало неверен произход, като за същите килими дружеството е подало заявление за издаване на сертификат за движение EUR 1 в който е посочил преференциален произход България за същите тези килими, което е в нарушение на чл. 16 Параграф 2 от допълнение 1 от „Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход“, освен това установихме, че към Чарл Йосеф има три декларации за износ, като две от тях стоките са поставени под режим износ, още преди да е разрешен режим допускане за свободно обръщение, тъй като докато не се разреши режим внос стоките са с несъюзен статус и тъй като стоките са поставени под режим износ преди разрешаване на режим внос, към датата на поставяне на режим износ, те са със несъюзен статус, а под режим износ се поставят стоки със съюзен статус, като дружеството е нарушило чл. 269 Параграф 1 от Регламент 952/2013 г. След приключване на проверката съставихме констативен доклад, който беше връчен на „М.К.Б.“ чрез управителя Еркан Япъджъ. За резултатите от проверката още преди издаване на доклада има констатации, които са свързани с досъбиране на мита и други държавни вземания, както и установяване на административни нарушения проверяващият екип следва да проведе заключително обсъждане. Беше връчена покана за провеждане на такова в последният ден от проверката.

Такова обсъждане не беше проведено, тъй като на датата на която трябваше да дойде управителя или упълномощено от него лице се обади адв. Р., която също беше лице за съдействие и каза, че г-н Еркан Япъджъ е болен и има болничен / беше понеделник / и всъщност 14 дни след проверката трябва да се издаде доклад, което е законово регламентирано. Още в покана и в телефонния разговор, който преведохме уведомих госпожа Р., че ако г-н Еркан Япъджъ не може да се яви, той може да изпрати свой представител, още повече че имаше около 8 лица за съдействие, които той беше определил да ни съдействат при проверката. В рамките на 7 дни в който ние трябваше да изготвим доклад такъв представител не се яви. В тази връзка следва да се има в предвид, че 7 дни след заключителното обсъждане лицето може да представи писмени документи, становища, възражения и допълнителна информация. Заключителното обсъждане следва да се проведе в самия край на проверката, но така, че да се съобрази с това, че лицето може да предостави становища. С тези законово регламентирани срокове трябва да се съобразяване както ние, така и проверяваните лица. И тъй като господин Еркан Япъджъ не изпрати представител и не се яви на заключителното обсъждане, такова не беше проведено. След изготвяне на 4 доклада беше изпратен в ЦМУ - София и съответно бяха предприети действия за изготвяне на АУАН и бяха връчени на упълномощено лице. Етикети с Made in Bulgaria бяха налични в работните папките в които се събират документи за продажба на килимите от „М.Х.“ към „М.К.Б.“. Не във всички доставки присъстваха такива етикети. Сертификатите са представени пред митническите органи, тъй като те се заверяват от тях, представени са по делото. Би следвало митническите органи да извършат проверка, като проверят сертификата и данните които се съдържат във сертификата и заявлението към него, което не изключва отговорността на лицето което го подава, да подаде верни данни. Митническите органи са имали възможност да констатират, че има некоректно попълнени сертификати и заявления, още преди подаване и преди заверка на сертификатите. Проверката в рамките на последващият контрол, проверяващият екип проверява редовността на проверяваното лице, за редовността на действията на митническите служители е отговорност на инспектората на Агенция митници. В тази връзка директора е запознат с доклада и от там нататък какво се е случило по-нагоре, това не е наша работа. Декларацията за износ е различно нещо от сертификата за движение EUR 1, като неразделна част от него е заявлението и въпросната декларация, те са на един кочан, били са заверени и режима е бил разрешен. Ние не следим за сертификатите и излагаме всички констатации в доклада. Стоките не се допускат въз основа на сертификати, а въз основа на данните които са декларирани в износната митническа декларация. Сертификата не е условие, дали ще бъде разрешен митнически режим износ. В последваш контрол не е постъпвало заявление за проверка от нашият отдел на евро сертификатите. Доколкото съм запозната е имало искания за проверка на евро сертификати. Нашата проверка показа, че не всички килими които са изнесени за М. са с произход Т.. Изнасяни са и килими които са произведени тук в България. В проверката към всеки клиент проверяващият екип е посочил количество за килимите които са внесени от Т. и количество, което считаме, че са произведени на територията на България. Полуготовите килими не са обект на проверката, за която са съставени всички актове, които са от тази проверка. Полуготови килими дружеството внасят в началото на проверявания период, което е и началото на дейността тук в България. В последствие вече няма внос на полуготови килими. Това е на база документите, които сме проверили. Консолидираните отчети са свързани със счетоводната отчетност и се изготвят за целите на счетоводната отчетност, а посочената справка няма нищо общо със счетоводната отчетност и с изготвянето на годишен финансов отчет. В тази справка не се съдържа никакви финансови параметри. Дори и някои да я е ползвал, като такава която да му помогне да изготви консолидиран финансов отчет, тя ясно показва килимите които са внесени от Т. и са продадени към Кралство М. и към други клиенти от трети страни. Стоките, които се намират под митнически надзор и контрол трябва да бъдат на разположение на митническите органи, но не някъде затворени под ключ, те трябва да бъдат в такова състояние, че при заявка на митническите органи да ги проверят трябва да са налични, закона е ясен, че до момента докато не се разреши дадения режим стоките не могат да бъдат освободени за него т.е. в този период дружеството е упражнило права на тези стоки, които не е трябвало да упражнява. Физически могат да са на територията на дружеството стоките, не се задържат в 5 склад на митницата. Не се предават на отговорно пазене, предполагам че са били на предшестваш режим транзит, но не съм сигурна, но би следвало да е на такъв, съответно до приключване на другият режим трябва да са на разположение на митницата и лицето/дружеството/ трябва да отговаря за тях. Няма документ с който да се удостоверява къде се намира стоката, няма задължение дружеството да издаде документ къде да ги съхранява. Не се съставя протокол къде да се съхраняват /няма законов регламент/.