Решение № 5998 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5998 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110156553 по описа за 2024 година

Ищецът твърди, че на 18.06.2022 г. в гр. София, при движение по ул. “Филип Кутев“, в близост до жилищен комплекс „Гора“, водачът на л.а. „Фолксваген Пасат”, рег. № СВ 5902 КВ преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода, вследствие на което са били нанесени материални щети. Посочва, че към датата на събитието л.а. „Фолксваген Пасат”, рег. № СВ 5902 КВ бил застрахован по застраховка „Каско“ в „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка, било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 108,25 лв., която сума била изплатена с платежно нареждане от 28.11.2022 г., били реализирани и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Златанова, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП била несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че водачът на процесното МПС допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие, като не съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка. Сочи, че не е бил изготвен протокол за ПТП. Навежда доводи за липса на доказателства относно елементите на фактическия състав. Оспорва представените документи по подробни съображения. Твърди, че при определяне на обезщетението не е бил отчетен коефициентът на износване на гумите. Прави възражение за съпричиняване. Посочва, че процесният участък попадал в обхвата на договор, сключен между С.О. и „Т.Г. АД, поради което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК моли съда да привлече същото като трето лице-помагач. Заявява, че предявява обратен иск срещу третото лице, в случай на осъждане на ответника по първоначалния иск. Моли съда да отхвърли иска. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на претендираното обезщетение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.Г. АД, е подал отговор на обратната искова молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице неизпълнение, респ. неточно 1 изпълнение, по договора им със СО. Сочи, че по възлагане на СО са бил извършвани ремонти на процесния участък, последния от които е бил приключен на 08.02.2022г. и работата е била приет без забележки. Твърди, че последващи ремонти дейности на ул.

“Филип Кутев“ не са били извършвани, тъй като същата не попада сред улиците на абонаментна поддръжка по Приложение № 6 към договора им със СО. Поддържа, че СО не е изпълнила задълженията си по чл. 167, ал. 1 ЗДвП и чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Навежда доводи, че след редовно приемане на работата, възложителят не може да ангажира отговорността на изпълнителя, с изключение на такава за скрити недостатъци. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.

В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на С.О. и да поддържат в изправност улици – част от общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

С.О. носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31 от ЗП.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск на собственика на застрахованата вещ.

Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.8 от делото, че към дата 18.06.2022 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № СВ 5902 КВ е съществувал договор за имуществена застраховка със съдържание описано в полицата и общите условия.

2

Като безспорно е изведено, а и се установява от представените по делото платежно нареждане /л. 24/, че за настъпилите по л.а. „Фолксваген Пасат”, рег. № СВ 5902 КВ е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 108,25 лв., както и че са били реализирани ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, свидетелски показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на същата.

Липсата на протокол за ПТП, дори в случаите, в които се изисква задължително посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР/какъвто не е настоящия/, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона доказателства, в това число свидетелски показания. Така напр. Решение № 7815 от 22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5161/2017 г.; Решение № 5938 от 22.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение № 5940 от 15.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г. и др. Съдът намира, че такова доказване е проведено от ищеца в хода на производството.

На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя се извежда от показанията на свидетеля М. Б., които съдът кредитира като пълни, точни, ясни и вътрешно непротиворечиви.

За наличието на този механизма на настъпване на тези вреди може да се съди още от представеното по делото уведомление, описа на щетите и калкулация на претенция.

Механизмът на ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице, прието от съда като пълно и обосновано, без възражения от страните.

С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 18.06.2022 г. около 14:30 часа, л.а. „Фолксваген Пасат”, рег. № СВ 5902 КВ се движел по ул. “Филип Кутев“ и в района на жилищен комплекс „Гора“, превозното средство преминало през дупка, пълна с вода, вследствие на което се увредила предна лява гума и джанта.

Предна лява гума не е била подменена от застрахователя и не е включена в изчисленията на вещото лице. Ето защо възражението във връзка с неотчитане коефициент на износване е очевидно неотносимо.

С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, както твърди ответника.

Представения от ответника и ТЛП протоколи за извършването на ремонти по процесния участък не доказват по какъвто и да било начин липсата на дупка на пътното платно към дата на ПТП - 18.06.2022 г. Първо, в тях не е отразено, че след извършен ремонт липсват каквито и да било дупки или други препятствия на пътното платно, изронване на асфалтовата покривка и т.н. Второ, те се отнасят за извършени на конкретни дати ремонтни дейности, което не означава, че след извършването на ремонта на платното за движение не се е появило ново препятствие – дупка. В действителност е видно от схема към акт на л. 80 от делото, че на процесния участък са били извършвани ремонтни дейности най-скоро преди ПТП-то на 08.02.2022г. Също така тези доказателства се ползват с изключително ниска доказателствена стойност, тъй като са съставени от страни по делото, заинтересувани от изхода му. Още повече в чл. 8 от Договор от 24.06.2019 г., сключен между СО и „Т.Г. АД е предвидено, че контрол по изпълнение на договора се осъществява чрез месечни инспекции, 3 извършвани от представител на СО, за което се съставя протокол. Не може да се определи дали част от представените към отговора протоколи са такива за месечна инспекция. Това е така тъй като страната не представя приложенията и съответно образците към Договор от 24.06.2019 г. Още повече, в чл.8, ал. 4 от договора е предвидено, че при изготвянето на тези протоколи фактическото състояние на пътната настилка се удостоверява чрез датирано видео заснемане. Това доказателство, което би се ползвало с изключително висока доказателствена стойност, обаче, не е представено от страните. Ето защо съдът намира, че фактите констатирани при гореизложения анализ на доказателствата не се опровергават от представени от ответника писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. София, ул. “Филип Кутев“ и в района на жилищен комплекс „Гора“.

От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинноследствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да възникнат при този механизъм.

При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.

От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност за възстановяване на щетите на лекия автомобил е в размер на 142,80 лв.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.