Решение № 129 от 23.06.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Габрово, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500172 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Изи финанс“ ЕООД срещу постановеното Решение №81/09.10.2025г. по гр.д.№96/2025г. на РС Трявна В депозираната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и недопустимо, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.

Твърди, че съдът неправилно разпределил доказателствената тежест, като възложил на жалбоподателя да докаже какви плащания са извършвани в негова полза от ответника по делото. Това задължаване на ищеца да представи доказателства ползващи насрещната страна грубо нарушавало разпоредбата на чл.190 ГПК, както и основни принципи на правото, в т.ч. и принципа на равнопоставеност на страните.

Твърди се, че съдът бил проявил предубеденост и сместване на дела. Натиска на съда да се представят доказателства бил характерен за дела, по които ищеца е кредитополучател. Заявява се, че явно съдът бил приел, че договора за кредит е недействителен, в противен случай щял да уважи иска без да държи сметка какви плащания са направени. Вероятно съдът целял да извърши “ служебно прихващане“, каквото нямал право да извърши. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна в депозирания по делото отговор оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да я остави без уважение и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното Решение №81/09.10.2025г. по гр.д.№96/2025г. на РС Трявна е 1 отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед №26/11.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №53/2025г. по описа на Районен съд – Трявна, а именно: СУМАТА от 541,60лв. - непогасена главница по договор за предоставяне на кредит №463126 от 24.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 09.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 69,30лв. - договорна лихва за периода 22.01.2024г. – 20.07.2024г.;

СУМАТА от 29,94лв. - лихва за забава за периода 20.07.2024г. – 12.12.2024г., като неоснователен и недоказан. В полза на ответника по делото са присъдени и сторените по делото разноски, а ищецът е осъден да заплати на адв.М. – пълномощник на ответника адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че на 23.11.2023г. между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД (като кредитор) и Н. В. С. (като потребител) е сключен договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023г., във вид на електронен документ, по силата на който кредиторат се задължил да предостави на потребителя сумата от 800,00лв. Договорът бил сключен при следните условия: срок на кредита – 240 дни; заплащане на възнаградителна лихва върху главницата при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%; общо дължима сума – 918,80лв.; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 (1) – 1285,10лв.; ГПР – 48,44%.

В чл.3 от договора, потребителят се задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.

Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от 918,80лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В чл.3, ал.2 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение ще причини вреди на кредитора, за чието обезщетяване се дължи неустойка в размер на 366,30лв. Неустойката по чл.3, ал.2 от договора в размер на общо 366,30лв. е разделена и включена в размера на месечните вноски, дължими от потребителя – общо 8 на брой и е посочена като дължима заедно с останалите суми, включени в месечните вноски, включващи – главница и лихва.

Неразделна част от договора за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023г. са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД.

На 24.11.2025г. в полза на ответника Н. В. С. била преведена сумата от 800лв.

Ищецът изпратил до ответника електронно изпратено съобщение от 24.03.2023г., в което посочил, че е превел сумата от 800,00лв. въз основа на сключения договор за заем №463126 по банкова сметка, както и че общата сума за връщане по договора е 1285,10лв., т.е. сума с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл.3 (1).

С писмо от Комисия за защита на потребителите ищецът е уведомен, че по силата на решение на КЗП т.36 от протокол №37/04.11.2024г. клаузата на чл.3, ал.2 от договор за потребителски кредит, с който е уговорено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, е неравноправна, като е даден 14-дневен срок от получаване на писмото ищецът да отстрани горепосочените неравноправни клаузи от съдържанието на всички договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени и да предостави в КЗП екземпляри от коригираните договори.

Ищецът не оспорва, че във връзка с дадената от Комисията за защита на потребителите препоръка, клаузата на чл.3, ал.2 от договорите за потребителски кредити е счетена за неравноправна, като твърди, че е премахната от договорите. Като доказателство представя снимка от обявлението на сайта на дружеството на адрес: www.minizaem.bg.

Съдът задължил ищеца да представи по делото справка за извършените плащания от ответника по договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г., но въпреки дадените от съда изрични указания за последиците по чл.190, ал.2 ГПК, такава не била представена от ищеца.

2

От правна страна първоинстанционния съд приел :

В писмения отговор е направено възражение за нищожност на договора, което е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - ЗПК, така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023г. е посочен ГПР от 48,44%, като формално е разписана методиката на формирането на годишния процент на разходите по кредита, но в него като разход не е посочено да е включена или да не е включена неустойката по чл.3, ал.2 от договора, като съдът счита, че същата следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Съдът приел, че се касае за уговорена между страните неустойка за неизпълнение на непарично задължение, поради което от неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа на главното задължение. С оглед на това, поставянето на срок за предоставяне на обезпечението и то твърде кратък – пет дни след сключване на договора, било нелогично и икономически необосновано. Самата неустойка била в размер на около 45% от стойността на предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 800,00лв. неустойката за непредоставяне на обезпечение е 366,30лв.), а заплащането й е уговорено със заплащането на месечната погасителна вноска съобразно погасителния план на договора. Всичко това показвало, че целта на тази неустойка е не да обезпечи изпълнението на основното задължение и да обезщети и санкционира неизпълнението му, а да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително възнаграждение представлявало по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.

То нямло характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като размерът му не е обусловен от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на косвени разходи, които съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора.

Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.

Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следвал и от т.55 на решение от 21.03.2024г. по дело С-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, по което било посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и 3 задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3, б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което и възражението на ответника с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е основателно.