Решение № 32 от 09.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002900375 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.

Образувано е по молба на Н. Щ. Б., уточнена с молба от 17.08.2022г., за отмяна на въззивно решение № 12336/17.11.2020г. по т. д. № 6051/2019г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение от 05.07.2019г., поправе но по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1645/20.09.2019г., поста новени по т. д. № 3394/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът на молителя Н. Божков по чл.125, ал.3 ТЗ срещу „БГ Мебел Компания“ ООД е отхвърлен за разликата от 15 421,01 лева до 309 450 лева.

Молителят поддържа, че са налице две влезли в сила преди завършване на касационното производство решения - по гр. д. № 681/2021г. и по гр.д. № 7895/2020г. на СГС, постановени с участието на същите страни, като молителят е привлечен като трето лице помагач на странат а на ищеца. Счита, че тези решения „оказват пряко преразпределително въздействие върху правната сфера на страните и по-точно върху баланса на дружеството, който е основният предмет на спора по чл.125, ал.3 ТЗ“ по постановеното решение, чиято отмяна се търси. Твърди се, че решенията доказват липсата на вина на Божинов като бивш управител и неоснователнос т т а на възражението за прихващане.

Ответникът по делото, „БГ Мебел компа ния“ ООД, изразява становище за 1 неоснователност на молбата. Иска присъждане на разноските по делото Молбата е допустима, но неоснователна.

В т.13 от ППВС № 2/1997г. е разяс нено, че съдът не е обвързан от правната формулировка на заявеното основание за отмяна, а следва да се произнесе по изложените в молбата обстоятелства. В т.7 от същия тълкувателен акт е пояснено, че по чл.231, б. „а“ ГПК /отм./, сега чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, само постановена след влизане в сила на решението присъда може да бъде основание за отмяна на посоченото основание, като при позоваване на противоречие с друго решение, се извършва преценка за наличие на основанието по чл.

231, б. „а“ ГПК /отм/, сега чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Предвид изложеното, доколкото молителят не се позовава на писмени доказателства или на влязла в сила присъда, а на влезли в сила решения, правната квалификация на соченото в молбата основание е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, а не по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя да са налице влезли в сила противоречащи си едно на друго решения между същите страни, за същото искане и на същото основание.

Съгласно разрешенията, дадени в Постановление на Пленум а на ВС № 2/1977г., което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК, с оглед съвпадане на разпоредбите на чл. 231, б.”г” ГПК /отм./ и чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, под понятието „същите страни” се разбира ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица помагачи, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право. Съдът не е ограничен от искането да се отмени именно посоченото в молбата решение, като може да отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание, стига да са налице предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, съответно чл. 231, б.”г” ГПК /отм/.

Според т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 1/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Пояснено е следното: Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаванет о на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата прете нция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да въз никнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглежда ния случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото 2 дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаванет о на спора по обуслове ния иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното п р е д и него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обуслове ното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

В случая няма противоречие между, решението, чиято отмяна се търси, и тези, на които се позовава молителят. С послед ните, по които Б. е трето лице помагач на страната на ищеца, е установено наличие на вземания на съпругата на молителя по два записа на заповед за 9 999 лева спрямо „БГ Мебел компания“ ООД, но от решението по чл.125, ал.3 ТЗ не се установява тези вземания да не са били част от пасива, който е взет предвид при определяне на равностойността на дружествения дял, нито е уважено възражението за прихващане на дружеството. В решението е посочено, че меродавен е отразения в счетоводния баланс размер на пасива, който е редуциран с размера на собствения капитал. В случая е отчетено, че в дясната страна на всеки баланс , наименована „пасив“ освен „пасива“ в тесен смисъл на думата (задълженията), се отразява и капитала. Не е направен извод, че вземанията по записите на заповед са приспаднати от пасива.

Предвид липсата на решения, противоречащи си едно на друго по см. на чл. 303, ал.

1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Въпреки изхода на спора на ответника по молбата не могат да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕ НИЕ молбата вх. № 294704 / 05.07.2022г. на Н. Щ. Б., уточнена с молба от 17.08.2022г., за отмяна на въззивно решение № 12336/17.11.2020г. по т. д. № 6051/2019г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърде но решение от 05.07.2019г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1645/20.09.2019г., поста новени по т. д. № 3394/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът на молителя Н.

Божков по чл.125, ал.3 ТЗ срещу „БГ Мебел Компа ния“ ООД е отхвърлен за разликата от 15 421,01 лева до 309 450 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4