Определение № 260149 от 10.12.2020, Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е

Д Е Л Е Н

И Е гр. Кюстендил 10.12.2020 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ мл.с. като разгледа докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 596 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК във вр. с чл. 249 ал. 3 във връзка с ал.1 НПК и е образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на прокурора Мария Стефанова от Районна прокуратура – гр.Сандански срещу Определение № 260074/27.10.2020 г.на съдията-докладчик от ДнРС, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 707/2020 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на ДП и делото е върнато на прокурора за отстраняването му. В протеста се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението поради липса на противоречиви интереси между подсъдимите по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК, респ.не са нарушени техни права и на процесуални нарушения при изготвяне на ОА. А що се отнася до указанията за провеждане на наказателното производство по глава ХХVІІІ НПК, то признака“пияно състояние“ е част от предмета на доказване при провеждането на съдебното следствие и постановяване на съответния съдебен акт. По тези съображения се предлага на съда да отмени като незаконосъобразно и неправилно протестираното определение за прекратяване на съдебното производство.

КнОС, след обсъждане на доводите в протеста и мотивите на определението, предмет на съдебен контрол, намери протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна и за основателен, по следните съображения:

НОХД № 707/2020 г. по описа на ДнРС е образувано по ОА на РП – Сандански , с който е повдигнато обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал. 2 НК срещу Л.А.В., ЕГН ********** и А.К.С., ЕГН ***********, двамата живущи в с. Ново Делчево, община Сандански, област Благоевград.

В разпоредителното заседание съдията-докладчик от ДнРС, в изпълнение на правомощията си по чл.248 ал.1 т. НПК, е постановил протестираното определение, в което е приел, че на ДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия А.С., изразило се в следното: Той е бил привлечен като обвиняем на 27.11.2019 г. без присъствие на защитник, като изрично е заявил, че не желае защитник и не желае предявяване на разследването. В дадените обяснения от същата дата той е направил самопризнания, в които е споменал името на В., изразил е съжаление за случилото се и е поискал споразумение с прокуратурата, като добросъвестно е посочено в определението, че към този момент не е имало привлечен друг обвиняем.

В определението е прието още, че вторият обвиняем Л.В.е привлечен като такъв на 10.12.2019 г., в присъствието на защитника му адв.Д. М. и тогава той не е дал обяснения. След привличането на В. като обвиняем в присъствието на защитник обаче съдията-докладчик е приел, че са реално възникнали противоречиви интереси между обвиняемите по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК - единият /В./ има защитник, а другият/С./ е без защитник. Разследващият орган според съдията-докладчик е следвало да разясни тогава подробно на С. правото му на защита, вкл. и относно възникване на противоречиви интереси между него и другия обвиняем и възможността му от този момент да заяви дали желае или изрично да откаже защита от упълномощен или служебен защитник, а това не му е било разяснено и на 27.11.2019 г. при привличането. Това според съда е могло да накара С. да преосмисли позицията си с оглед позицията на неговия съпроцесник.

С това е нарушено правото на защита на обв. С. според съда, а съгласно практиката на ЕСПЧ правото на защита обхваща всички етапи и фази на упражняване на това право в процеса. Затова съдията-докладчик е приел, че делото трябвало да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение, като на С. бъде разяснено правото му по чл.94 ал.1 т.5 НПК и при негово желание да му бъде дадена възможност да упълномощи защитник, /какъвто той в разпоредително заседание вече е имал/ и следвало да му се даде възможност на ДП да даде обяснения в присъствието на защитник.

В определението е посочено още, че при връщане на делото прокурорът следва да прецени дали не са налице предпоставките на чл.78 а НК с оглед постулатите в ТР № 2/2007 г. ОСНК и евентуално „иницииране на съдебното наказателно производство по реда на глава ХVІІІ НПК“.

Така постановеното определение е незаконосъобразно, въпреки позоваването в него на чл.94 ал.1 т.4 и 5 НПК и на тълкувателното решение на ОСНК на ВКС, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.94 ал.1 т.5 НПК предвижда задължителна адвокатска защита, когато интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник.

Институтът“противоречиви интереси на обвиняеми“ не е изрично дефиниран, но според константната съдебна практика на ВС и ВКС, за да бъде защитата необходима по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК, са необходими три условия/1/.обвиняемите да имат противоречиви интереси;

2/.единият от тях да има защитник; 3/.другият обвиняем да не се е отказал изрично от защитник. При кумулативното наличие на тези предпоставки органите на досъдебното производство и респ. съдът са длъжни служебно да назначат служебен защитник на обвиняемия, респ.на подсъдимия.

В случая въззивният състав приема, че липсват противоречиви интереси между двамата обвиняеми С. и В. в ДП, защото: В момента на привличането на С. като обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК на 27.11.2019 г. в постановлението / на л.115 от ДП/ са записани изчерпателно всички права на обвиняемия, под който текст той е положил подписа си и в които фигурира и следното изречение:“Разяснено ми е, че имам право на защитник/адвокат, съпруг, възходящ или низходящ роднина от момента на задържането ми или от момента на привличането ми в качеството на обвиняем и дознателят е длъжен да ми осигури възможност незабавно да се свържа с него“. Т.е. правото на защита на обвиняемия във всички фази на процеса винаги е било уредено в българското наказателно-процесуално право, което е в синхрон и с европейското такова и обв.С. своевременно е бил запознат с него. И след като е положил подписа си под текста за правата на обвиняем, вкл. и за възможността му да ползва адвокатска защита, по-надолу в постановлението обвиняемият С. саморъчно е написал, че не желае да присъства защитник, след което отново е положил подписа си и след това е подписал и постановлението за привличане на обвиняем. В разпита на обвиняем от 27.11.2019 г. обв. С. е дал обяснения, в които е изразил съжаление за случилото се, заявил е желание за споразумение с прокуратурата и е заявил, че не желае да му се предявява разследването.

Вторият обвиняем Л.В.е привлечен като такъв за същото престъпление по-късно от С. – на 10.12.2019 г. и на това действие е присъствал негов защитник – адв.Д.М./вж л.125 от ДП/. В разпита му като обвиняем на същата дата, също в присъствието на защитника му, обв.В. е заявил, че няма да дава обяснения. Но преди предявяване на разследването на 23.12.2019 г./вж л.130 от ДП/, в присъствието на защитника му адв.М., обв.В. е дал обяснения по обвинението, които не се различават от дадените от С. такива на 27.11.2019 г.

Последващото даване на обяснения от обв.В. е релевантен и обективно съществуващ факт, който не е обсъден в протестираното определение. А той е много важен, тъй като практически и двамата обвиняеми са дали идентични обяснения по повдигнатото им обвинение за извършеното в съучастие престъпление – единият при изрично заявен отказ от защитник, другият – в присъствието на защитник. Т.е. – двамата обвиняемия от 23.12.2019 г. имат абсолютно еднаква процесуална позиция по повдигнатото им обвинение. Обвинението за съучастническа дейност като съизвършители само по себе си не обуславя наличието на противоречие в интересите на двамата обвиняеми. В този смисъл има константна съдебна практика/вж Определение №216/.06.2017 г. на САС по ВЧНД № 653/2017 г. В цитираното определение дори двамата обвиняеми са имали един защитник, но са имали еднаква процесуална позиция по обвинението и поради това е прието липса на противоречиви интереси съгласно хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 НПК.

Обвиняемият

С. при привличането му като обвиняем и при разпита му като такъв е бил без защитник, но това е станало единствено по негово решение, след като е бил наясно с правата си по арг. от чл.94 ал.2 НПК. А това безспорно изключва хипотезата на противоречие на интересите им по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК. Липсват следователно основания, сочещи на наличие на задължителна защита по отношение на обв.С. и че разпита му като обвиняем е следвало да бъде извършен след задължително разясняване на права за служебна защита. Защото защитата по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК е условно задължителна . При изрично направен отказ от защита, както в конкретния казус е сторил обв.С., е налице хипотезата на чл.94 ал.2 НПК. А изричния отказ от защитник е направена от С. още преди привличането на В. за обвиняем, което абсолютно изключва хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 НПК. В този смисъл е Определение № 666/14.12.2018 г. на САС по ВЧНД № 1644/2018 г.

При тези фактически обстоятелства въззивният състав приема, че безспорно е налице хипотезата на чл.94 ал.2 НПК, който разпорежда, че на ал.1 т.4 и 5 НПК участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.

Следователно – с изричното волеизявление на С. е отпаднала необходимост от задължителна защита. А такава нужда изобщо не е имало, тъй като към 27.11.2019 г. не е имало привлечен друг обвиняем, за да има противоречие между интересите на обвиняемите.

Дори и да се приеме, че е имало противоречие в позицията на двамата обвиняеми по обвинението, то това е било за съвсем кратко време – от 10.12.2019 г. до 23 .12.2019 г., когато обв.В. е дал своите обяснения. Но в този кратък период по никакъв начин не са били нарушени права на обв. С., както е приел ДнРС, тъй ксато преди привличането на втория обвиняем той е направил доброволен отказ от защита. Доказателство за това, че С. добре знае правата си, е процесуалното му поведение в съдебното производство – пред съда той се е явил с упълномощен защитник.

Изложените в този смисъл доводите в протеста за липса на хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 НПК по приложение на процесуалния закон напълно се споделят от въззивния състав. А относно приложението на разпоредбата на чл.94 ал.1 т.5 НПК и на чл.94 ал.2 НПК в горепосочения смисъл е налице изобилна константна съдебна практика, част от която извън горепосочените съдебни актове са и: Определение № 93/20.02.2018 г. на САС по ВЧНД № 183/2018 г.; Определение № 1968/24.06.2013 г. на СГС по ВЧНД № 2902/2013 г.

Гореизложеното обосновава правния извод, че обвиняемите в хода на ДП не са имали противоречиви интереси и по никакъв начин не са били нарушени правата на обв. С. от разследващия орган в ДП, поради което констатираното в разпоредително заседание съществено процесуално нарушение не съществува. Ето защо въззивният съд намери, че следва да бъде отменено като неправилно протестираното определение на ДнРС, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на несъществуващи процесуални нарушения.

За пълнота, точност и прецизност на изложението въззивният съд намери за необходимо изрично да посочи, че не споделя указанията към прокурора в проверяваното определение относно приложението на чл.78 а НК. В изключителната компетентност на прокурора е с какъв акт да приключи разследването, което е уредено в глава ХVІІІНПК:“Действията на прокурора след завършване на разследването“. А ако се констатират основания за прилагане на чл.78 а НК в съдебното производство след внасяне на ОА, то за съда има две законови възможности: или да преобразува производството в такова по глава ХХVІІІ НПК в разпоредително заседание/ а не по глава ХVІІІ, както е записано в определението на ДнРС/, или алтернативно - да приложи служебно чл.78 а НК при постановяване на съдебния си акт.