Решение № 120 от 28.04.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Сливница, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200504 по описа за 2022 година Наркооп “П.Р.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“А.С.“ №1, представлявано от П.Н.П. обжалва наказателно постановление № 23-2200239 от 08.07.2022 г., издадено от ЕК. И.А. – директор Дирекция „И.П.Т. - С.О.“ към ИА „Г.И. ПО Т.“, с което му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл.

415, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Н., която оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 13.05.2022 година свидетелката А. С. К. и К. Г. К. - служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили последваща проверка по спазването на трудовото законодателство на Наркооп “П.Р.“. При проверката било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на служителите П.А.П., Н.С.Н., Е.И.М. и В.З.Р. за месец януари 2022г. С това жалбоподателят не е изпълнил задължителните предписания, дадени при предишна проверка от контролните органи в т.10 от протокол № 2210473 от 08.04.2022 г. На основание чл. 45, ал.

1 АПК контролните органи съставили призовка, която била получена от 1 представител на жалбоподателя, като в същата му било указано да представи документите, свързани с изпълнение на предписанията в сградата на Дирекция Инспекция по труда – София-област на 13.05.2022 г. Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол № 2213802 от 13.05.2022 г. За констатираното нарушение на 13.05.2022 г. свидетелката К. Г.

К. – началник отдел АИПО при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” съставила срещу Наркооп “П.Р.“ Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2200239. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 08.07.2022г. инж. ЕК. И.А. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 415, ал. 1 от КТ, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели – А. С. К. и К. Г. К.; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-2200239 от 13.05.2022 г., наказателно постановление № 23-2200239 от 08.07.2022 г., протокол № 2210473 за извършена проверка от 08.04.2022 г., протокол № 2213802 за извършена проверка от 13.05.2022 г., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, ведомости за заплати, трудови договори и допълнителни споразумения към тях и разходни касови ордери. Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са очевидци на случая. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията на проверяващите се установява, че при извършената проверка не са били изплатени възнагражденията на служителите за м. януари 2022 г. В показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и обстоятелствата около проверката. За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, поради което съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем

(подлежащ на съдебен контрол) административно[1]наказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По процедурата: При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди /.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.

По съществото на нарушението: Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължителни предписания дадени при предходна проверка. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочената разпоредба в ред. ДВ, бр. 107 от 2020 г. гласи, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.

Неправилно наказващият орган е цитирал в НП предходната редакция на посочената разпоредба /ред. бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./, съгласно която, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Според настоящия съдебен състав това обаче не нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните 3 органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки : да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Следователно по същество нарушението, независимо от разликата в редакцията на законовата разпоредба, е едно и също – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което същевременно представлява и принудителна административна мярка.

От събраните по делото доказателства се установява по отношение на жалбоподателя, че е приложена принудителна административна мярка от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, която се изразява в дадено задължително предписание при предишна проверка от контролните органи с протокол № 2210473 от 08.04.2022 г., а именно работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на служителите П.А.П., Н.С.Н., Е.И.М. и В.З.Р. за месец януари 2022 г.. Това предписание е било дадено със срок за изпълнение до 06.05.2022 г.

Предписанието не е било обжалвано и същото е влязло в сила и е било задължително за изпълнение от жалбоподателя. Нарушението се явява довършено в момента, в който изтече срокът за изпълнение на предписанието определен от административния орган, като крайният момент на този период на бездействие съвпада с датата на извършване на нарушението поради възможност преди това деецът да изпълни задължението си. По делото се установи, че при последващата проверка на 13.05.2022 г. трудовите възнаграждения за месец януари 2022г. на посочените лица не са били изплатени и с това предписанието не е било изпълнено. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като е дадено едно предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на няколко конкретни служители за различни месеци, то неизпълнението на предписанието спрямо тези служители за всички месеци (изцяло или частично), следва да се счита за едно нарушение, а не за отделни нарушения, за които следва да се издадат и отделни наказателни постановления. Неизпълнението на всяко едно предписание, макар няколко предписания да са обективирани фактически в един административен акт, осъществява самостоятелен състав на административно нарушение и основание за ангажиране отговорността на нарушителя за неизпълнение на всяко нарушение, съставляващо неизпълнение на всяко едно отделно предписание. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при неизпълнение на предписания, дадени с един протокол е недопустимо и незаконосъобразно да се налагат множество наказания за едно и също нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Протоколът, в който се съдържат предписанията е акт, който ги материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание. Предписанията касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на извършената проверка и за едно от които е издадено процесното наказателно 4 постановление /в този смисъл са решение № 1049 от 21.10.2022 г. по к.а.н.д № 674/2022 г. на Административен съд-София-област и решение № 997 от 12.10.2022 г. по к.а.н.д. № 529/2022 г. на Административен съдСофия[1]област/. По изложените аргументи правилна е била констатацията на наказващия орган, че жалбоподателя не е изпълнил задължителни предписания /по същество принудителна административна мярка/ на контролен орган по спазване на трудовото законодателство , представляващо нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

По наказанието: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ предвижда налагането на административно наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева за процесното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен и същия е в минимален размер.