Решение № 686 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500213 по описа за 2023 година

С Решение № 242 от 14.10.2022г., постановено по гр. дело № 796/2021г. по описа на Районен съд - Айтос е допуснат развод и е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак между О. М. Ш. и Ю. Ш. (с предбрачно фамилно име И.), гражданка на Р. ф., родена на **** г., сключен на *** г. в Р. Т., за което е издаден акт за сключен граждански брак № *** от ****г. в гр. А., област Б..

С цитираното решение, съдът е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

С цитираното решение, съдът е постановил след прекратяване на брака, Ю. Ш. (с предбрачно фамилно име И.) - гражданка на Р. ф., родена на **** г. да продължи да носи фамилното име Ш..

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ю. Ш. - гражданка на Р. ф., родена на **** г., чрез назначения й особен представител - адв.Деница Бакалова-Стоянова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Лермонтов“ № 43, ет. 1, офис № 2.

1

Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение, като навежда доводи за неговата недопустимост и претендира обезсилването му и прекратяване на производството по делото. В случай, че въззивният съд приеме същото за допустимо, се излагат аргументи за неправилност на атакувания съдебен акт в частта досежно произнасянето по вината и фамилното име, както и в частта за разноските. Развиват се съображения относно липсата на абсолютна процесуална предпоставка процесуалната легитимация на страните в производството. Посочва се, че когато искът е предявен от лице, което не е активно легитимирано или срещу лице, чуждо на правния спор, делото подлежи на прекратяване. Във въззивната жалба се твърди, че в конкретния случай като страна в процеса, чрез Държавен вестник е била призована Ю. Ш. (преди брака - И.). Пояснява се, че видно от представените по делото доказателства, О. Б. е сключил граждански брак с Ю. В. И., която след брака приема фамилното име Б..

Подчертава се, че надлежни страни по брачното дело са Ю. В. Б. и О. М. Б..

Заявява се, поради липса на посочената положителна процесуална предпоставка, искът се явява недопустим. В жалбата се излагат аргументи за нарушение на процесуалните изисквания за призоваване на страните.

Навеждат се доводи относно приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че ответницата по делото е призована с името Ш., като вписаните действителни имена са Ю. В. Б.. Сочи се, че не е приложена декларация от ищеца, че не му е известен адресът на ответницата в чужбина.

Отбелязва се, че в обявлението в ДВ не е посочено в какъв срок след публикацията, страната може да се яви в съда. В жалбата се излага становище относно изводите на съда, че вина за прекратяване на брака имат двамата съпрузи. Развиват се подробни съображения в тази насока, като се оспорват изложените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения.

Посочва се, че неправилно съдът е постановил след прекратяване на брака, Ю. Ш. да продължи да носи това фамилно име, като се позовава се на разпоредбата на чл. 53 от ЗГР и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране единната система за гражданска регистрация.

Претендира се постановеното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай, че съдът приеме същото за допустимо, се претендира неговата отмяна в частта, в която съдът се е произнесъл по въпроса за вината и фамилното име.

2

Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която е постановено ответната страна да носи фамилно име Ш. и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата на което да бъде постановено след прекратяване на брака, Ю. Ш. да носи фамилното име И..

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – О. М. Ш., чрез своя процесуален представител - адв. Апостолова - БАК, сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. Оспорват се аргументите, изложени във въззивната жалба за недопустимост на решението, поради липса на процесуална легитимация на ответницата по делото. Посочва се, че същата е записана в регистрите на населението с името Ю. Ш. и дата на раждане, като именно по този начин е индивидуализирана в исковата молба. Твърди се, че съдът е спазил процедурата по чл. 48 от ГПК за призоваване на лице с неизвестен адрес.

Навеждат се доводи, че по отношение вината за разстройство на брака, съдът се е позовал на събраните по делото гласни доказателства и е обосновал своите изводи, поради което решението в тази част не страда от пороци.

Твърди се, че изложените доводи относно фамилното име са ирелевантни, тъй като същите не са свързани с настоящото производство, нито с правилността на решението. Развиват се съображения във връзка с твърденията, изложени във въззивната жалба относно възнаграждението за особен представител.

Претендира се, подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се, да бъде отхвърлено като недопустимо направеното искане за промяна фамилното име на въззивницата.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Бургаският районен съд на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК като взе предвид исканията и твърдения на страните, разпоредбите на закона и 3 събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от О. М. Ш., ЕГН ********** от гр. А., ул. П. № *, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. Любен Каравелов № 5, вх. В, ет. 1 против Ю. Ш. – гражданин на Р. Ф., родена на **** г., с който се претендира да бъде допуснат развод и да бъде прекратен сключения между О. Ш. и Ю. Ш. граждански брак без съдът да се произнася по въпроса за вината. В исковата молба се посочва, че ищецът и ответната страна са сключили граждански брак на *** г. в Р. Т.. Посочва се, че двамата като семейство през 2012г. са се върнали в Б., за да се устроят да живеят в страната, но Ю. Ш. е отказала да остане в страната, заявила е, че желае да се върне в Р. и е напуснала своя съпруг. Посочва, че от този момент съпрузите не са поддържали никакви контакти и взаимоотношения помежду си. Ищецът посочва, че вече пет години живее на семейни начала с друга жена и има родено дете – Е. О. Ш..

Изрично в исковата молба се посочва, че ищецът и ответната страна – Ю. Ш. нямат родени по време на брака си деца.

Ответната страна по предявения иск – Ю. Ш. чрез назначения й особен представител сочи, че предявеният иск е допустим, но от твърденията, изложени в исковата молба се установява, че О. Ш. с поведението си е допринесъл за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на сключения помежду им брак. В отговора на исковата молба се отправя искане съдът да постанови решение, по силата на което да допусне развод и да прекрати брака, сключен между страните, като обяви, че вина за разстройството на брака има съпругът О. М. Ш..

За да постанови своето решение, първоинстанционния съд е приел, че продължителната фактическа раздяла, предшествана от влошени лични отношения между съпрузите е обстоятелството, което окончателно е разрушило трайно и необратимо семейната общност – на практика страните отдавна са престанали да бъдат съпрузи и семейството им се е разпаднало.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При своята служебна проверка, настоящата инстанция намира, че 4 постановеното съдебно решение е валиден акт и не страда от пороци, които да доведат до неговата нищожност.

По отношение на направеното възражение за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, с твърдение, че решението е постановено при липса на положителна процесуална предпоставка, а именно – липса на надлежна процесуална легитимация на страната на ответника – съпругата Ю. Ш. и надлежно упражняване на правото на иск по брачното правоотношение, настоящата инстанция намира за установено следното:

В наведените във въззивната жалба твърдения от особения представител на ответната страна се твърди, че ищецът – О. М. Б. (Ш.) е следвало да предяви иска за развод против своята съпруга – Ю. В. Б., а в производството е участвала Ю. Ш. и в този смисъл процесуалната легитимация на ответната страна не е надлежна, тъй като искът за развод следва да бъде предявен само и единствено против лицето, с което ищецът е сключил своя граждански брак.

От събраните по делото доказателства се установява, а и по делото не е спорно, че ищецът – О. М. Ш. е роден на **** г. в гр. А., като впоследствие – с Решение 7075 на Министерския съвет на Р. Т. му е дадено и ** гражданство и той е приел и фамилно име Б.. Тези две обстоятелства по делото се установяват от представено Удостоверение по гражданския регистър, издаден от Р. Т. (лист 79 от първоинстанционното производство) и придружен с Апостил, заверен от Директор на Дирекция по Гражданско състояние в Околийска управа – Зейтинбурну, Р. Т. (по силата на Хагска конвенция от 05.10.1961г.). В цитираното удостоверение е посочено и обстоятелството, че на дата – *** г. О. Б. е сключил граждански брак с Ю. И., родена на **** г. в окръг М., Р. и съпругата е приела да носи фамилно име Б., като за това обстоятелство също е съставен Акт за сключен граждански брак и е издадено Удостоверение за граждански брак № 746, издаден на 15.11.2011г. от Служба по гражданското състояние на Р. Т. (лист 74 от първоинстанционното производство), заверен с Апостил от 18.11.2011г. от Общинска дирекция по гражданското състояние Зейтинбурну, Р. Т..

С оглед обстоятелството, че от представеното Удостоверение по гражданския регистър се установява, че О. М. Ш. е както б., така и т. гражданин и изрично в този документ е вписано, че след като е приел своето 5

** гражданство е приел и фамилно име Б., като са вписани и неговите предишни имена – О. М. Ш., съдът намира, че по делото безспорно следва да се приеме, че имената О. М. Ш. и О. Б. са имената на едно и също лице, което на *** г. е сключило граждански брак с лицето Ю. И., родена на **** г. в Р., окръг М. и при сключването на брака съпругата е приела да носи фамилно име – Б..

С оглед обстоятелството, че ищецът – О. М. Ш. е б. гражданин, същият е следвало да регистрира промяната в своето гражданско състояние и да заяви това обстоятелство пред органите на гражданската регистрация по реда на чл. 70 и следващите от Закона за гражданската регистрация.

На основание чл. 70 от Закона за гражданската регистрация български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акта за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не покъсно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република Б..

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл.

72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

В изпълнение на посочените разпоредби на Закона за гражданската регистрация – Община Айтос (съобразно постоянния адрес на лицето) е пресъставила Акт за сключен граждански брак под № 0155 от 24.11.2011г., като е вписала обстоятелството, че О. М. Ш. и Ю. И., родена на **** г. са сключили граждански брак и съпругата е вписана с фамилно име – Ш..