Решение № 218 от 01.06.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1084/2026
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Димитър Манджуров
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
- Чл. 483, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Стара Загора, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20265530201084 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано по жалба на В. К. К., с. Дунавци, общ.
Казанлък, ЕГН ********** против НП № 25-1228- 006038/05.02.2026 г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР - Стара Загора, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ в размер на 127.82 евро/249,99 лева за административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител - адв. Ж. - АК – Стара Загора намира атакуваното НП за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано и като такова иска неговата отмяна.
Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, моли оспореното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и претендира разноски по делото.
Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:
На 30.11.2025 г. около 21:03 ч., в гр. Стара Загора на ул. Хан Аспарух до № 35 в посока юг – север като водач на лек автомобил, *****, жалбоподателят В. К. К. управлявал без сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България, с е извършил нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Иззети били като 1 доказателства 2 бр. регистрационни табели.
При така установените факти, на същата дата – 30.11.2025 г. бил съставен АУАН № GA 1073128 от свидетеля Б. И. И. – на длъжност полицай, при РУ 01 Стара Загора, ОДМВР Стара Загора за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ в присъствие на нарушителя и на един свидетел - очевидец, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил писмени възражения срещу акта. Такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
От служебно извършената от органите на МВР справка, се установява, че към 21:03 ч. на 30.11.2025 г. за процесния лек автомобил с рег. ***** няма валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 05.02.2026 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група ОДМВР Стара Загора, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127.82 евро/249,99 лева. Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 12.03.2026 г.
По делото е представена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000880 от 30.11.2025г., с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.3 ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. На жалбоподателя е отнето СУ МПС № 284695441.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Б. И. И. /актосъставител/ и М. К. Г. /свидетел по акта/, като и от събраните по делото писмени доказателства, (преди всичко справка за сключени застраховки "ГО" от Гаранционен фонд, справка за нарушител, заповед за компетентност и заповед за прилагане на ПАМ), приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, логични и подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелите потвърждават, че е бил съставен процесния АУАН, на посоченото време и място, тъй като въпросният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, тъй като бил без сключена застраховка гражданска отговорност.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - договор за застраховка "Гражданска 2 отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ - На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: т. 1 - глоба от 250 лв. за физическо лице.
В чл. 461, т. 1 от КЗ е регламентирана една от задължителните застраховки, а именно тази наречена "Гражданска отговорност".
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, и не е допуснато нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, видно от Заповед № 349з-3991 от 10.10.2025 г. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Чл. 483, ал. 1 от Кодекса за застраховането предвижда задължение за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира, че на физическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП е задължително да бъдат описани нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Тази разпоредба гарантира осъществяване правото на защита на нарушителя, който следва да има възможност да разбере какво нарушение му е вменено от фактическа, както и от правна страна и да се защитава по фактите. В случая не е допуснато нарушение на посочената разпоредба и още при съставянето на акта, са изпълнени императивните законови изисквания, като нарушението, макар и лаконично описано е конкретно посочено като време, място, изпълнително деяние и обстоятелства при извършването му, като са посочени и индивидуализиращите белези на автомобила, собственост на жалбоподателя, за който се 3 твърди да не е имало сключена задължителна застраховка "ГО".
Настоящият съдебен състав счита, че без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на липса на задължителна застраховка ГО. Още повече, че до жалбоподателя като собственик на процесния автомобил е било изпратено уведомление на 26.10.2025г. по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането.
На следващо място, жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало преди да предприеме управлението на автомобила да провери дали той е с действаща регистрация. След като не го е сторил и се е движил с автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, е длъжен да понесе отговорността за неспазване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Обстоятелството, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, не освобождава водача от задължението му да се увери, че няма законоустановени пречки да управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. В случая е неприложима хипотезата на чл.
14, ал. 1 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, защото незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от лицето непредпазливост под формата на небрежност. Водачът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, още повече, след като е управлявал автомобил своя собственост.
Не на последно място, всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за необходимост от регистрация на МПС при ангажиране на отговорността по чл. 483 КЗ.
С оглед анализа на доказателствата, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна страна, доколкото по делото безспорно се установи осъществяването от обективна и субективна страна състава на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От доказателствата по делото безспорно се установи, че към посочената дата собственика на посоченото МПС - лек автомобил не е сключил валиден, действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Фактът на липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" се установява от справката-извлечение, от 4 която е видно, че към момента на установяване на нарушението – 30.11.2025г. за МПС с рег.
№ ***** не е имало сключена застраховка "ГО" за автомобила.
Съгласно чл. 461, ал. 1 КЗ, Гражданската отговорност е задължителна застраховка, която е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение - чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 638, ал.
1 КЗ - с глоба от 250 лв. за физическите лица и с имуществена санкция от 2000 лв. за юридическите лица и еднолични търговци.
В случая правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Санкцията, наложена на жалбоподателя, е в законоустановения размер, който е фиксиран.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" се гарантират правата на трети лица, при евентуално настъпване на ПТП, за да се покрият вреди от виновното поведение на водача на МПС. Доколкото на процесната дата собственикът не е изпълнил законовото задължение, то същият следва да понесе санкцията от собственото си поведение. Следва да се вземе предвид, че срокът на валидност на застраховката е една година и собственикът следва да организира сключването на договора за застраховка своевременно, така че да не се установява констатираното нарушение и да се гарантират правата на останалите участници в движението.
С оглед изложеното следва атакуваното НП като правилно и законосъобразно издадено да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. Поради това и на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя на въззиваемата страна възнаграждение за юрисконсулт в размера на 150 лв./76.70 евро/. Размерът на възнаграждението съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършената юрисконсултска защита.