Решение № 35 от 30.05.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Свищов, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20234150200037 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Производство по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Т. С. Т. ЕГН ********** от гр.Левски обжалва наказателното постановление №22-0293-000310/25.07.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Левски, в частта с която му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание сочи, че не е извършил вмененото му нарушение.

В тази връзка развива доводи, изключващи отговорността му. Признава, че безспорно е пропуснал да извърши задължителния технически преглед на автомобила, за което не обжалва в тази наказателното постановление. Моли съда да отмени в обжалваната част наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – Началника на РУ Левски, редовно призован, не се явява.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят живеел с родителите си – свидетелите С. Г. и Д. Г.а на 1 ул. ***** в гр. Левски. Вечерта на 08.07.2022г. жалбоподателят откарал с лекия си автомобил „Мазда Трибют“, с рег.***** св. Д. Г.а на празненство в центъра на града, след което тръгнал обратно към дома си като се движел по ул.„Никола Вапцаров“ в града. Около 19,30 часа, автомобилът му бил забелязан от движещ полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите Г. Г. и Б. Х.. Двамата свидетели възприели автомобила на жалбоподателя, като счели шофирането му за съмнително и решили да му извършат проверка. По тази причина полицейския автомобил последвал този, управляван от водача-жалбоподател. Тъй като последният увеличил скоростта си, свидетелят Г. включил звуковия и светлинен сигнал на полицейския автомобил. Жалбоподателят продължил движението си и завил по ул.

„Ивайло“ към дома си. Там спрял пред дома си в дясно, пред имот с административен адрес №12, излязъл от автомобила и се насочил към портата. В това време пристигнали и двамата свидетели. Те заявили на водача, че искат да му извършат проверка. Жалбоподателят възприел, че проверката е тенденциозна, тъй като няколко дни преди това бил подал сигнал срещу колега на полицейските служители. Възникнал спор между него и свидетелите, който бил чут от св. С. Г.. Последният се намирал в двора на дома им, зад къщата. Свидетелят излязъл на улицата и посъветвал сина си да представи документите си на полицейските служители. Жалбоподателят го послушал и му била извършена проверка на документите, както и бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. При проверката свидетелите констатирали, че автомобилът, с който се движел жалбоподателят не е минал задължителен годишен технически преглед. Ето защо св. Г. Г. му съставил АУАН №619841/08.07.2022г., в който посочил, че жалбоподателя като собственик на управлявания лек автомобил Мазда с регистрационен номер ***** извършва следното: 1. Управлява горепосоченото МПС без същото да е представено на задължителен периодичен годишен технически преглед. 2. При подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил не спира най в дясно на платното за движение а продължава движението си и се опитва да осуети полицейската проверка.

Посочил, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

На 25.07.2022г. Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Левски въз основа на АУАН издал процесното наказателно постановление, чието съдържание 2 възпроизвежда съдържанието на АУАН. С него на жалбоподателя били наложени две административни наказания, едно от които понастоящем обжалваното - за нарушението по чл.103 от ЗДвП.

По делото от Дирекция „Вътрешна сигурност”, МВР е изискан видео запис от автоматизираната информационна система „Видео заснемане на пътен контрол” на полицейски автомобил с регистрационен номер ***** на процесния ден. Такъв не е предоставен, тъй като съгласно получения отговор не са установени налични файлове от извършената служебна дейност на полицейските служители. Посочено е, че записът се съхранява 30 дни, съгласно чл. 11, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от МЗ № 8121з-140/08.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели и доказателствените средства, приобщени в административна-наказателната преписка АУАН № 619841 от 08.07.2022 г.;

НП № 22-0293-000310 от 25.07.2022 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач на Т. Т.; извадка от кадастрална карта на гр. Левски; Удостоверение за настоящ адрес изх. № АО-У-5 от 09.01.2023 г.; писмо рег. № 785500-1927 от 10.03.2023 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при министерство на вътрешните работи.

Показанията на тези свидетелите Г. Г. и Б. Х. съдът кредитира като съобрази, че от твърдяното нарушение до момента е изминал значителен период от време, поради което свидетелите заявиха, че не си спомнят или бяха налице противоречия в показанията им дадени пред друг състав на съда, което наложи прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Показанията на свидетелите С. Г. и Д. Г.а съдът също кредитира като логични и съответстващи помежду си, като съобрази, че същите са родители на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП 3 са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на предоставените им правомощия.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълни неговите указания.

Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.

170, ал. 3 от ЗДвП. Контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва и задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. 3а да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не изпълни задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Г. и Х., които съдът кредитира, се установи, че на водача на автомобила бил подаден звуков и светлинен сигнал. Не се установи от събраните по делото доказателства да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, съгласно чл.

170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил, както и че този сигнал е възприето от жалбоподателя. Звуковият и светлинен сигнал не са 4 сред предвидените възможни начини за спиране от контролен орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери задължение на водач на ППС да спре за проверка - този сигнал сигнализира, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. От тук и подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно се установи, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители. Показанията на свидетелите С. Г. и Д. Г. не изясняват в тази част фактическата обстановка, тъй като същите не са преки свидетели на обстоятелствата, касаещи вмененото нарушение. Съгласно действащата правна уредба подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския автомобил като автомобил със специален режим на движение. При такъв подаден сигнал възниква задължение за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение - чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, задължение на пешеходците да освободят платното за движение чл. 115, ал. 2 от ЗДвП. Но тези задължения са различни от задължението, подадено при подаден сигнал за спиране по силата на чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това, подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не представлява сигнал за спиране и не въвежда задължение на водача за това.

Предвид гореизложеното, неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 103 от ЗДвП - не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Следователно и липсва извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП от обективна и субективна страна и 5 на това основание наказателното постановление в обжалваната част следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Отговорността за разноски винаги следва да се понесе от страната виновно създала предпоставките за образуване на производството. Жалбоподателят не претендира разноски. Доколкото по делото бяха направени такива за заплащане на разходи за свидетели в размер на 80,94 от бюджета на съда, то същите следва да бъдат възложени в тежест на наказващия орган – ОДМВР - Плевен, като разпоредител с бюджетни средства, с оглед отмяната в обжалваната част на наказателното постановление.