Решение № 11383 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11383 гр. ., 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: З.А.Е. при участието на секретаря Р.Е.Д. като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110112389 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът „.” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Б. Б. и З. В. К. за сумите от по : 1 038,87 лева ползвана топлинна енергия за период м.5.2018г.- м.4.2020г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.12.2021 г. в размер на 182,04 лева, главница от 15,06 лева за дялово разпределение за период от м.11.2018г. до 4.2020г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 09.12.2021 г. в размер на 3,06 лева, при твърдение, че ответниците са съсобственици, при равни квоти, на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. ., ж.к. . бл. ., ., аб.№ ..

Ищецът твърди, че ответниците, като собственици на посочения имот, са страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

Ответникът И. Б. не е подал отговор, в срока по чл.131 ГПК. Във възражението си по заповедното производство сочи,че не е потребявал енергия за сочения период.

Ответницата К., в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който 1 счита исковата молба за нередовна – неясно е общото количество, което ищецът твърди да им е доставил , включително какво за БГВ, какво за отопление, нито кога е доставено, непосочен е начинът на формиране на сумата, нито цената на стоката.

Оспорват дължимостта на вземанията с довод, че ищецът не е доставил количество като посоченото, нито на такава цена. Сочи се, че ищецът прави отказ от претенцията, защото е издал кредитни известия за сумите, а издаването на нови фактури е новация, недопустима по ОУ, и закон. Прави се възражение за погасителна давност. Прави се възражение, че единственият ползвател на услугата е другият ответник, брат на З. К., който е отдавал под наем имота, а са начислявани суми за ползвана вода за 5 потребителя, въз основа реалното потребление в имота, което не следва да се вменява на ответницата. Поради изложеното, се прави възражение, че евентуално дължимата сума не е ½, а 1/5.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.е на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. По делото от представените доказателства се установява, че наследодателят на ответниците - . е придобила правото на собственост върху имота, тя е починала преди началото на исковия период, като е оставила свои единствени наследници по закон – двамата ответници, брат и сестра, поради което ответниците са клиенти на ищеца. Не се доказа твърдението на ответницата К., че имотът е отдаден под наем от брат й, поради което други лица са клиенти на ищеца – не се представи заявление за открИ.е на партида, поради 2 което да се налага изводът, по мотивите в посоченото ТР № 2/2018г. по т.д.№ 2-2017г. на ОСГК на ВКС, че друго лице, освен собствениците, са клиенти на ищеца.

Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, за двата отоплителни сезона в имота е осигурен достъп за отчет от третото лице, като за периода няма начисление за ТЕ за отопление на имота от отоплителни тела, не е начислявана ТЕ за отопление на общи части, като дял на имота, начислен е разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 293 куб.м, начислена е ТЕ за подгряване на вода на база отчет на два водомера, с оглед на което доводите на ответницата К., че в имота е начислявана ТЕ за БГВ въз основа 5 – ма клиенти е неоснователен, и недоказан.

В настоящия случай, се касае до продажба на ТЕ, който вид услуга съставлява особена комунална услуга, в полза на обществото. Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното 3 отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.

Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62 ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат.

В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.

Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

4

Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.