Решение № 114 от 19.11.2021, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. А., 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело № 20212110100260 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от З. П. Д. с ЕГН ********** от ***, чрез адв. Г.К., със съдебен адрес гр. Б., ***, против М. Д. Д. с ЕГН ********** и Л. Т. М. с ЕГН **********, и двете от ***, и двете със съдебен адрес ***, чрез адв.

З.К..

В исковата молба се поддържа, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от дворно място в гр. А., ведно с втори жилищен етаж от построената в дворното място жилищна сграда, което дворно място съставлява поземлен имот № 1849 в кв.114 с площ от 280 кв.м., за който имот по неприложения в срок дворищно регулационен план е отреден У. № X.-1849 в кв.114 с площ от 262 кв.м., който план е одобрен със Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986 г. Ответниците са собственици на съседния поземлен имот № 1848 в кв.114 с площ от 183 кв.м., за който имот е отреден У. № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 13 кв.м.

Ищцата ангажирала геодезист и установила, че ответниците владеят общо 26 кв.м. от нейното дворно място – 13 кв.м., които имат статут на придаваеми по регулация от ПИ № 1849 към У. № XII-1848, но за които сметките не са били уредени в рамките на преклузивния 6 месечен срок по пар. 6 от ПР на ЗУТ, както и още други 13 кв.м., а поставената на място ограда не отговаря на регулационна линия и на границата между ПИ №№ 1849 и 1848. Така ответниците владеят общо 26 кв.м., които същата счита, че принадлежат към имота, в който притежава съсобственост. Ето защо е предявила ревандикационен иск за тези 26 кв.м., като иска ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението върху тях. Прави доказателствени искания, вкл. назначаване на СТЕ.

1

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците, с който се оспорва предявения иск като неоснователен, като се поддържа, че регулацията е приложена поради това, че процесните 13 кв.м., претендирани от ищцата като придавеми части, са завзети повече от 10 години и сметките са уредени. Отделно от това, се заявява възражение за придобиване по давност на процесната площ. Развиват се правни аргументи относно това що е приложена регулация.

В срока за отговор се предявява насрещен установителен иск за собственост относно У. № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м., като се твърди, че ответниците имат правен интерес от него поради това, че регулацията е приложена и те са придобили правото на собственост върху цялата площ на процесния У. № XII-1848 в кв.114.

В срока за отговор по насрещния иск е постъпил такъв от първоначалната ищца, като с този отговор се сочи, че предмет на насрещния иск е цялото дворно място на У. № XII-1848 в кв.114, а първоначалната ищца оспорва собствеността само 13 кв.м., които според нея имат статут на придаваеми по регулация от нейния имот към този на ответниците и още 13 кв.м., които са част от нейното дворно място.

Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установи следното:

С нотариален акт за покупко-продажба № 15, том IV, рег. № 3159, дело № 474 от 10.09.2020 г. ищцата по главния иск З. П. Д. е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от дворно място в гр. А., ведно с втори жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, което дворно място съставлява поземлен имот № 1849 в кв.114 с площ от 280 кв.м., за който е отреден У. № X.1849 в кв.114 с площ от 262 кв.м. съгласно дворищнорегулационен план, одобрен със Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986 г. от МССУ.

Праводатели на ищцата са П.А.К. и Н.И.К., които се легитимират като собственици с нотариален акт за покупко-продажба № 157, том 11, рег. № 9995, дело № 1697 от 20.10.2006 г., представен по делото – л.26 от делото. Видно е, че въз основа на него праводателите са собственици на 1/2 идеална част от дворно място с площ от 255 кв.м., находяща се в ***, съставляващо У. № X.-1849 в кв.114 по плана на селото, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. При изповядване на сделката са представени описаните като приложение в нотариалния акт документи за собственост, между които представения на л.38 от делото нотариален акт № 105, том II, дело № 443/1982 г., касаещ дворно място, представляващо урегулиран парцел № X.-771 в кв.120 по плана на гр. А..

Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 66, том VII, рег. № 6167, дело № 1067 от 2013 г., ответницата по главния иск М. Д. Д. придобива 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 1848 в кв.114 по 2 плана на гр. А., за който е отреден У. № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м., ведно с втори жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда.

Гореописаният имот М. Д. Д. е придобила от праводатели - И.М. Д. и Д.В.Д., които се легитимират с нотариален акт № 187, том II, рег. № 5571, дело 3261/1999 г..

На свой ред праводателите го придобиват от М.К. М. и М.А.М. – л.39 от делото.

Последните по време на изповядване на сделката са се легитимирали с описаните като приложение нотариален акт № 75, том II, дело № 464/1968 г. и нотариален акт № 184, т.

VI, дело № 844/1993 г., както и решение на АРС. Представен на л.37 по делото е нотариален акт № 75, том II, дело № 464/1968 г., в който имотът е описан като урегулиран парцел XII в кв.120 по плана на гр. А..

Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 112, том V, рег. № 7164, дело № 775 от 2018 г., ответницата по главния иск Л. Т. М. придобива останалата 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот № 1848 в кв.114 с площ от 183 кв.м., за който по плана е отреден У. № XII-1848 в кв.114 с площ от 196 кв.м. При изповядване на сделката нейните праводатели са се легитимирали с представения на л.40 от делото нотариален акт № 195, том I, рег. № 3162, дело № 620 от 2000 г., издаден в полза на М.А.Д..

Процесните недвижими имоти са съседни имоти, които по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1986 г., съставляват ПИ 1849, за който е отреден У. X.-1849 и ПИ 1848, за който е отреден У. ХII-1848. От заключението на вещото лице се установява, че със заповед № 3299 от 27.08.1958 г. е одобрен първия запазен кадастрален и регулационен план на гр. А.. Последващият кадастрален и регулационен план на гр. А. е одобрен през 1971 г. с идентичен кадастър и регулация с плана от 1958 г. Ищцовият У. X.-1849 съответства на бившия парцел X.-771, образуван от имот пл. № 771 по отменените планове от 1958 г. и 1971 г., записан като двор на П.П.П. по разписен лист към тях. С. У. ХII-1848 е част от бившия съсобствен парцел XII-774, 775, отреден за имоти с пл. №№ 774 и 775 в отменените планове от 1958 г. и 1971 г., в който попадат части от бившите имоти – имот с пл. № 771, имот с пл. № 774 и имот с пл. № 775. Дворищнорегулационната граница между процесните имоти по трите плана не е била променяна. Тази констатация на вещото лице съвпада с данните по приложената комбинирана скица на л.81 от делото, от която е видно, че означената с виолетов цвят дворищнорегулационната граница между бившите парцели X.-771 и XII-774, 775 по плановете от 1958 г. и 1971 г. съвпада с означената със син цвят дворищнорегулационната граница между съседните У. X.-1849 и У. ХII-1848 по сега действащия план от 1986 г.

От заключението става ясно, че съществуващата на място ограда между У.

3

X.-1849 и У. ХII-1848 не съвпада с дворищнорегулационната линия между тях, като площ от 7,15 кв.м. от У. X.-1849, заключена между дворищнорегулационната линия и оградата се владее от ответниците - собственици на съседния У. ХII-1848.

Вещото лице е показало владяното от ответниците спорно място от 7,15 кв.м., съставляващо част от У. X.-1849, на комбинираната скица на л.82 от делото, на която е защриховано със зелен цвят.

Вещото лице е констатирало също, че по плана от 1986 г. площ от 13 кв.м. от ПИ 1849 са придаваеми към У. ХII-1848, като ги е отразило със жълт цвят на комбинираната скица на л.82 от делото. Посочило е, че няма данни за уредени регулационни сметки. Видно от комбинираната скица на л.81 от делото спорните придаваеми 13 кв.м. към У. ХII-1848 по предходните регулационни планове са били част от площта на бившия имот пл. № 771, която по първоначалната регулация от 1958 г. и идентичната с нея от 1971 г. попада в парцел XII-774, 775 по отменените планове.

Представен от ответниците е оценителен протокол на комисията по пар.85 от ППЗПИНМ – гр. А. от 25.03.1968 г. и разписка към този протокол. Според представения оценителен протокол на комисията по пар.85 от ППЗПИНМ – гр. А. от 25.03.1968 г. оценена в т.1 от протокола е частта от имота собственост на П.П.П., находящ се в кв.120, парцел X. по плана на гр. А., която се придава по регулация към парцел XII-775. Тези данни кореспондират с данните по заключението на вещото лице, че за бившия имот с пл. № 771 е отреден парцел X. и че части от бившия имот пл. № 771, записан по разписен лист на П.П.П., попадат в площта на парцел XII-774, 775.

Според разписката /л.29 от делото/ праводателите на ответниците М.К. М. /н.а. на л.37 и л.39 от делото/ и М.А.Д. /н.а. на л.40 от делото/ са получили от П.П. сумата от 100 лева, които преди това са му платили съгласно протокола за придаваеми места.

Посочено е, че в местото, което се придава влиза част от кухнята, поради което същите дават съгласие кухнята да не се събаря, а да остане на изживяване, за което П.П. им връща сумата от 100 лева.

От събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетелите и на двете страни - Ж.Г., живеещ на семейни начала с ищцата, И. Д., майка на първата ответница и Н.Д., съседка на двата имота, се установява безпротиворечиво, че между двата съседни имота е имало поставена стара телена ограда. Оградата, деляща двата съседни имота, е поставена още през 1984-1985 г. и така създаденото положение не е било променяно до 2020 г., когато старата телена ограда била премахната и на нейно място била поставена нова стабилна ограда. За новата ограда не бил повикан геодезист, а се ползвало местоположението на старата телена ограда между двата имота, за която собствениците били с убеждението, че съвпада с границата между двата имота. Едва след това отношенията започнали да се влошават, бил извикан геодезист и между собствениците на съседните два имота възникнал спор за местоположението на 4 оградата и за придаваемото място между процесните имоти.

Въз основа на така установените фактически данни от ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

По отношение на площта, заключена между дворищнорегулационната граница и съществуващата на място ограда между У. X.-1849 и У. ХII1848, исковата претенция по чл.108 от ЗС се явява основателна до размера на 7,15 кв.м., като съображенията на съда са следните:

Установи се безспорно от заключението на вещото лице, че съществуващата на място ограда между У. X.-1849 и У. ХII-1848 не е поставена съответно на дворищнорегулационната линия между тях. Площ от 7,15 кв.м. от У. X.-1849, заключена между дворищнорегулационната граница и оградата, означена със зелен цвят на комбинираната скица на л.82 от делото, се владее от ответниците, които са собственици на съседния У. ХII-1848. Чрез неправилно поставената ограда процесното място от 7,15 кв.м., съставляващо част от У. X.-1849, фактически е приобщено към площта, владяна от собствениците на съседния У. ХII-1848. Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението на спорните 7,15 кв.м. на ищцата.

Не се възприема възражението за неоснователност на исковата претенция поради това, че оградата е поставена от свидетеля Ж.Г., живеещ на семейни начала с ищцата. От данните по делото се установява, че оградата е поставена със съгласието и с участието на собствениците на двата съседни имота, като част от тях са участвали с труд и материали, а други с финансови средства. Факта, че основно свидетелят Ж.Г. е извършил фактическите действия по поставяне на оградата, не означава липса на съгласие и участие от останалите собственици на двамата съседни имота. Веднъж поставена с тяхно съгласие и участие оградата не може да бъде преместена самоволно от ищцата, поради което за нея е налице правен интерес от настоящото дело и съответно предвид наличието на предпоставките за това исковата претенция следва да бъде уважена до размера на 7,15 кв.м., на колкото възлиза спорната площ от У. X.1849, заключена между съществуващата на място ограда и дворищнорегулационната граница с У. XII-1848, а за над този размер до претендираните с исковата молба 13 кв.м. исковата претенция по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.