Решение № 517 от 10.11.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. *, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100340 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Н. И. против „*“ ООД и „*“ ООД, в която се твърди от ищцата, че на 14.08.2024 г. е сключила Договор № * с „*“ ЕООД, ЕИК * за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР (закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние) за сумата в размер на 2 300 лева, със срок на погасяване от 24 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 15.09. 2024 г. и последен падеж на месечната вноска на 15.08.2026 г. Съгласно чл.11, ал. 5 от процесния договор за потребителски кредит, Общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на: 3 384 лева. представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 2 300 лева + договорена лихва, в размер на 1 084 лева. - Лихвен процент в размер на 40.22 % по договора. - Годишен процент на разходите е в размер на 48.52 % В чл. 4, ал.З в процесния договор за потребителски кредит е разписано задължението, което кредиторът налага на потребителя: „В срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита...“ Чл. 6, ал.1: Разписано е, че в случай, че кредитополучателят НЕ предостави гаранция, то той ще дължи неустойка в размер на 4 276 лева.

Подписан е анекс към договор за потребителски кредит № * на 14.08.2024 г.,, по който страните се договарят за следното: -т. 1: Чл. 2 от договора се изменя, като кредиторът се задължава с част от отпуснатият кредит по чл. 1 от договора в размер на 1 950.13 лева, да погаси: главница в размер на 1832.00 лева, лихва в размер на 39.10 лева и неустойки в размер на 79.03 лева по договор за потребителски кредит N 202405251100510102 от дата 25.05.2024 г. Така ищцата получава с новия потребителски кредит само 349.87 лева, вместо да промени предишния потребителски кредит, сключен само 3 месеца по-рано с променени условия за изплащане, за да бъде обслужван редовно.

1

Твърди се от ищцата, че в изпълнение на задължителното условие, което е наложил кредитора на потребителя в чл.4, ал.З от процесния потребителски договор, е сключен на 14.08.2024 г., между нея и „*“ ООД, ЕИК * договор за предоставяне на гаранция № */14.08.2024 г.

Твърди, че Договор № * от 14.08.2024 ГОД., сключен с „*“ ООД е недействителен поради нарушаване на разпоредбите ан ЗПК. Разписано е в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по - горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно , че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на кредита но не и връщането на лихвата и други разходи.

В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочена е обща сума дължима ог потребителя само в размер на 3 384 лева, а тя е в размер на 7 344 лева. По доказателствата, с които разполага, няма такива, че посоченият ГПР в размер на 48.52 % е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула. Последната не е инкорпорирана в договора, нито е налице препращане към правната норма, която я предвижда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че Договорът страда от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване е сред изброените в чл. 22 от зпк пороци, водещи до недействителност на договора. По тази причина, съгласно чл. 23 от зпк дължима е само чистата стойност на кредита. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора) изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит. Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено е посочването като абсолютна стойност лихвения процент от 40.22 % (1084 лева) 2 и Годишен процент на разходите в размер на 48.52 %. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на гпр по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 48.52 %, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 40.22% и при това положение не става ясно как е формиран ГПР в размер на 48.52 % т.е. какво друго е включено в гпр извън фиксирания лихвен процент от 40.22 %. неясно определяне на гпр е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № * от 14.08.2024 г. кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „*“ ООД в полза на Дружеството. - Към годишният процент на разходите не е включена сумата по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 165 лева на месец, или за 24 месеца е общо в размер на 3 960 лева. Таксата гарант е следвало да се включи в размера на ГПР, поради следното: Клаузата, която предвижда да се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Според & 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. в т.2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. в конкретният случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от зпк и & 1. т. 1 от др на зпк, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР.

От друга страна уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в гпр по договора за потребителски кредит. В случая предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, т.е. Тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му. Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

3

Като доказателство, че третото лице - поръчител е пряко свързано с договора за кредит и кредитодателя са тук приложените Актуални състояние на „*“ ООД и „*“ ООД от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, където е записано, че съдружници на двете търговски дружества са две физически лица: Борислав Цонков Недялков и Иван Атанасов Ашминов. Клаузата на чл.4, ал. 3 от договора за потребителски кредит, обективираща поетото от длъжника задължение за учредяване на обезпечение:

Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнението на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременителна, тъй като неизменно е свързана с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора.

Освен това, кредиторът по договора за кредит и поръчителят са свързани лица по смисъла на & 1, т. 6 от ДР на ТЗ. Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в разглежданата хипотеза договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество. След като предоставянето на обезпечението е задължително условие за получаване на кредита, то възнаграждението по договора за гаранция представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен като компонент при формиране на годишния процент на разходите. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява на потребителят да бъде уведомен предварително за размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано Решение. Дали потребителят е разполагал с необходимите информация и време, за да прецени неговите съдържание и последици.

Твърди, че и Договор за предоставяне на гаранция N */14.08.2024 г., сключен с втория ответник е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнение на задължение от страна на друго лице, наречено длъжник. Това означава, че ако длъжникът не изпълни свое задължение към кредитора, поръчителят трябва да поеме отговорност и да изпълни задължението. Такова обвързване е акцесорно, което означава че съществуването и обхватът на поръчителството са пряко зависими от основното задължение, което поръчителят гарантира. Ключов аспект, свързан с поръчителството е акцесорният характер на договора за поръчителство спрямо основният договор за кредит. ако основният договор е недействителен поради каквато и да е причина, това неминуемо води до недействителност и на договора за поръчителство, тъй като последният е изцяло зависим от валидността на основния договор. Разписано е в чл. 138, ал.1 от ЗЗД, че поръчителството може да 4 съществува само за действително задължение: така например с Решение № 767 от 13.06.2024 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив, VI състав, по гр. дело № 1008/2024 г. На второ място, не би могло да се приеме, че Договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. След като поръчителят е предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне. налага се изводът, че уговорките за поръчителство по договора за кредит и респективно свързания с него договор за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя с цена, по размер надвишаваща с повече един път и половина от предоставената в заем сума. тази конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на кредита чрез сключване на привидно самостоятелен договор за поръчка, при незачитане на правото на избор на потребителя относно личността на поръчителя.